Решение № 167 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4020/2017 г.

Решение № 167 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4020/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 171/28.02.2018 г. по настоящето дело по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 52 от 02.06.2017 г. по в. гр. д. № 126/2017 г., с което по иск, квалифициран по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е обявен за окончателен сключеният на 21.04.2015 г. между [фирма] (представлявано от управителя Е. П. С.) и Д. И. Д. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Обжалването е допуснато при допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш законен представител частен диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, обвързваща ли е за това юридическо лице посочената в частния документ дата и каква е защитата му срещу антидатиране на документи от органен представител с прекратени правомощия. За да се отговори на този въпрос следва да се има предвид досега установената от Върховния касационен съд практика кои лица са "трети" по смисъла на чл. 181 ГПК и за доказателствената сила на частните документи. Според решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., II г. о., "трето лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Юридическото лице, на което се противопоставя документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК (решение № 309/13/20.02.2014 по гр. д. № 742/2012 г., I г. о.), включително когато се касае за договори, сключени в обикновена писмена форма. Такъв документ обаче е частен и се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г., III г. о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., IV г. о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. N 7175/2014 г., IV г. о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г., III г. о.). Конкретно за хипотезата на сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от представител на юридическо лице, решение № 84/23.06.2009 г. по т. д. № 681/2008 г., II т. о., приема, че документът не доказва нито датата, нито мястото на сключването на договора. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици. Като се има предвид тази практика, на поставения в настоящето производство въпрос следва да се отговори така: Юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да се позавава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Даденото от въззивния съд правно разрешение в обжалваното решение е в противоречие с приетото по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Инстанцията по същество е извела, че подписаният от бившия органен представител на юридическото лице - ответник частен документ няма достоверна дата, че ответникът не е "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК по отношение на този документ и че същият се ползва с обвързваща доказателствена сила относно означената в него датата на съставяне. Първите две разрешения са верни, но последното е направено при съществено нарушение на правилата на ГПК - касационно основание по чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК. Това налага отмяна на обжалваното решение, а доколкото не е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (арг. чл. 293, ал. 3 ГПК). Установено е по делото, че [фирма] е придобило собствеността върху процесните недвижими имоти чрез договори за покупко-продажба, сключени в периода 13.11.2006 г. - 21.12.2006 г. В документ в обикновена писмена форма, датиран 21.04.2015 г., съставен от [фирма], представлявано от управителя Е. П. С. и обозначавано в документа като "продавач", от една страна, а от друга - Д. И. Д. (наричан в документа "купувач"), е обективирано следното съглашение: до 21.06.2015 г. страните се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на 67 броя недвижими имоти при обща цена 145 000 лв. Според документа плащането е следвало да се извърши на вноски, първата от които (в размер 14 500 лв) била заплатена в деня на подписване на договора, който служел за доказателство за плащането. Втората вноска в размер на 130 500 лв следвало да бъде изплатена от купувача на продавача в срок до 6 месеца след сключване на окончателен договор. Не се спори между страните, че на датата на така посочения в документа падеж окончателен договор не е сключен. С документ в обикновена писмена форма, именован анекс и датиран 23.06.2015 г., лицата, сключили предварителния договор, удостоверили постигнато между тях съгласие, че купувачът е заплатил първата вноска, съгласно предварителния договор и че продавачът дължи неустойка за забава в размер на 50 000 лв., която се приспада от дължимия от купувача остатък от продажната цена. Удостоверили също, че купувачът изплатил остатъка от продажната цена в размер на 80 500 лв при подписването на анекса и продавачът декларирал, че цялата продажна цена за недвижимите имоти - предмет на предварителния договор е изплатена. Страните се съгласили да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт на 29.06.2015 г. Няма спор между страните по делото, че и на тази дата окончателен договор не е сключен. На 08.07.2015 г. по партидата на [фирма] е вписано прехвърляне на дружествен дял от Е. П. С. на А. Д. Ш., гражданин на Великобритания, въз основа на договор за прехвърляне на дружествен дял от 30.06.2015 г. На същата дата Е. П. С. е заличен като управител на дружеството. На 18.07.2015 г. Д. И. Д. депозирал пред Видински окръжен съд молба за обезпечение на бъдещ иск. С нея поискал налагане на възбрана върху недвижимите имоти - предмет на предварителния договор, за да се осигури изпълнението на бъдещо съдебно решение, с което по негов иск договорът ще бъде обявен за окончателен. В молбата за обезпечение са изложени твърдения за сключен на 21.04.2015 г. между молителя и [фирма] договор за покупко-продажба на тези имоти при цена 130 500 лв, но не са изложени никакви твърдения за изменения в договора така, както са удостоверени в датирания 23.06.2015 г. анекс. Пазарната стойност на имотите, които са предмет на предварителния договор, е 385 041 лв за посочените в документа земеделски имоти и 5 801,78 лв за посочените горски имоти. От показанията на свидетелите Е. С., А. Ш. и Д. П. се установяват следните факти: Съставителите на датираните 21.04.2015 г. и 23.06.2015 г. предварителен договор и анекс (свидетеля Е. С. и ищеца Д. Д.) са първи братовчеди (деца на две сестри). Първият от тях е осъждан за извършено престъпление във връзка с покупко-продажби на земеделски земи. Той получил предложение от едноличния собственик на капитала на [фирма] Д. Е. да осъществява управлението дружеството и от януари 2014 г. станал негов управител. През същата година Е. С. придобил чрез продажба всички дружествени дялове на [фирма] и станал както едноличен собственик на капитала му, така и единствен негов управител. През юни 2015 г. свидетелят С. се срещнал със свидетеля Ш., който проявил интерес към дружеството именно с оглед притежаваните от него недвижими имоти и двамата сключили договор за продажба на дружествените дялове на [фирма]. Непосредствено след това новият едноличен собственик назначил за управител на [фирма] свидетеля Д. П., който в това си качество установил, че върху притежаваните от дружеството имоти е наложена възбрана. Уведомил едноличния собственик, който останал изненадан и наредил да се вземат мерки за изясняване на ситуацията. Счетоводни документи на дружеството новият управител не открил, разполагал е само със скици на имотите му. Не могат да бъдат възприети като достоверни показанията на свидетелите Е. С. и С. Т. досежно заявеното от тях, че през април 2015 г. (преди заличаването на Е. С. като управител на [фирма]) е бил сключен предварителен договор между дружеството и ищеца за покупко-продажба на недвижими имоти. Този факт ползва ищеца Д., комуто свидетелят С. е първи братовчед, а Т. е в близки отношения и с двамата. Към техните показания следва да се подходи със засилена критичност, а освен съставените от свидетеля С. и ищеца Д. частни документи, за датата на договора и анекса по делото не са налице никакви други достоверни доказателства. Няма плащане чрез банка или друг обективно установим начин, не са съставени никакви официални документи, няма осчетоводяване, продажната цена е четири пъти по-ниска от пазарната. Не може да намери логично обяснение и обстоятелството защо в молбата за налагане на възбрана върху имотите по предварителния договор ищецът Д. не се позовава на анекса, датиран 23.06.2015 г., който към момента на искането за обезпечение би трябвало да е съществувал. Цената съгласно анекса е с повече от 1/3 по-ниска от цената по договора и няма рационално основание не тя, а по-високата цена да бъде посочена в молбата за обезпечение. Свидетелят С. освен това е лично заинтересован от изхода на делото, защото носи отговорност пред която и да е от страните, чието правно твърдение ще бъде отречено. Като се вземат предвид тези обстоятелства и напълно противоположните данни, които се съдържат в показанията на свидетелите Ш. и П., съдът не може да приеме за установено от показанията на свидетелите С. и Т., че предварителният договор за покупко-продажба и анексът към него са обективирани в писмена форма на означените в тези документи дати. При тези фактически установявания предявените искове са неоснователни. За окончателен по съдебен ред на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да бъде обявен само валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Условията за негова действителност са постигнато съгласие между обещател и купувач, с което се поема задължение за извършване на волеизявление с проектираното в предварителния договор съдържание, което не страда от пороци и което е облечено в писмена форма. Когато волеизявлението на някоя от страните е направено чрез представител, той трябва да има валидно учредена представителна власт. Съгласно Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, ВКС, ако договорът е сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, той е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. На тази недействителност може да се позове лицето, от името на което е сключен договорът, с което отпада възможността за ратификацията му по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай ищецът претендира правото за сключване на окончателен договор като възникнало от волеизявлението на Е. С., действащ като органен представител на [фирма] и в това си качество поел задължение от името на юридическото лице да му прехвърли собствеността върху процесните имоти. Дружеството възразява, че волеизявлението на С. е извършено не на датата, означена в представения по делото документ, а в момент, когато същият не е имал представителна власт поради освобождаването му като управител и вписването на това обстоятелство в търговския регистър. Както бе посочено в отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, съставените от представителите на юридически лица частни документи не се ползват с доказателствена сила относно обозначената в тях дата и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Ищецът претендира, че договорът е сключен (съответно - че документът е съставен) към момент, в който Е. С. е имал правото да представлява [фирма], той черпи права от това твърдение, затова следваше да проведе главно доказване на твърдяния факт. От доказателствата по делото обаче съдът не може да изведе несъмнена фактическа констатация за датата на съставяне на документа. Освен в самия документ данни в тази насока се съдържат единствено в свидетелските показания на заинтересованите свидетели С. и Т., което не е достатъчно за пълно доказване на ищцовите твърдения. При прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме за установено от фактическа страна, че документът е съставен след като Е. С. е изгубил представителните си права по отношение на [фирма]. Поради това сключеният от него предварителен договор (изменен с анекс) е в състояние на висяща недействителност, а понеже възражение за нищожността му е направено от [фирма] още с отговора срещу исковата молба, договорът вече не може да бъде потвърден. Недействителността е окончателна, предварителният договор не е породил правни последици и не може да бъде обявен за окончателен по съдебен ред. С оглед изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в производството. По изложените съображения съдът