Решение № 63 от 24.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 110/2014 г.

Решение № 63 от 24.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 110/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по саморъчно написана молба на осъдения М. И. за възобновяване на нохд № 1375/2013 г. на Районен съд /РС/ - Сливен и на внохд № 548/2013 г. на Сливенски окръжен съд /ОС/, и за ревизия на постановената и влязла в сила присъда, в санкционната й част. В съдебно заседание на 11.02.2014 г. осъденото лице и назначеният му служебен защитник поддържат депозираното бланкетно искане, като поставят акцент на прекомерната завишеност на наложеното наказание, несъобразено с обществената опасност на престъплението и с личността на извършителя. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за справедливост на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, в пределите на извънредния способ за проверка по чл. чл. 419-426 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 783 от 01.10.2013 г., обявена по нохд № 1375/2013 г., след проведено по чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие, Сливенски РС е признал М. Х. И. за виновен в това, че на 07.04.2013 г. в [населено място], при опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол - П. К. П., като употребил сила, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от същия закон го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на изпълнение в затворническо общежитие от закрит тип. С решение № 149/05.12.2013 г., в рамките на въззивна процедура, инициирана по протест на представителя на обвинителната власт, Сливенски ОС е изменил атакувания съдебен акт в санкционната част, чрез увеличаване на отмереното наказание, на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор. При реализирания извънреден съдебен контрол настоящият състав констатира неоснователност на подаденото от осъдения И. искане. В обсега на правните очертания на инкриминираното поведение на М. И., справедливо, при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, са индивидуализирани санкционните последици. Наказанието е наложено при съблюдаване на акцентиращите на тежестта на престъплението характеристики - време; място; механизъм на деянието /форма и интензитет на упражнената принуда/ и настъпил общественоопасен резултат, обективиран в причинените на П. П. множество травматични увреждания и в последвалото посттравматично стресово разстройство; като професионално и с юридически усет са отчетени отегчаващите обстоятелства - извършване на неправомерното посегателство след консумация на алкохол, чрез нахлуване през нощта в дома на възрастна жена, и предприемане на насилие спрямо жертвата, в присъствието на малолетни деца /внуци на пострадалата/. То е съответно и на установените по делото данни за подсъдимия /социален статус, образователен ценз, предходни осъждания, извън релевантното за правната квалификация по чл. 152, ал. 3, т. 5 от НК - изнасилване при опасен рецидив и оказано процесуално съдействие/, като кореспондира на предявените от чл. 36 на НК изисквания към целите на личната и генерална превенция, при лимитиране на отговорността. Визираните обстоятелства предпоставят несъстоятелност на декларативно поднесените оплаквания за завишеност на определената санкция лишаване от свобода, съпроводени с претендираното приложение на чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение