Решение № 646 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Брайкова, срещу Решение 899 от 19.07.2024 г. на Административен съд (АС) Ямбол, постановено по адм. д. 175/2024 г., с което, по жалбата на Кибела инвест ЕООД, ЕИК 202742034, седалище и адрес на управление [населено място], общ. Тунджа, [улица], представлявано от управителя Х. Михов, чрез адв. Кайали, е отменен издаденият от касатора Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/3372#1 от 16.02.2024 г., с който в тежест на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 76 741,76 лв. на основание чл. 29, ал. 2 от Наредба 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. 2018 г. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че първостепенният съд е игнорирал правилата за обозначаване и идентифициране на площите съобразно тяхното местоположение и предназначение; че в нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК не е дал на административния орган конкретни указания за изясняване на обстоятелството съответства ли ПИ с идентификатор 51384.110.4 по КККР на [населено място], общ. Стралджа на имот пл. 090004 в землището на същото село. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ, при условията на евентуалност делото да се върне на АС Ямбол за ново разглеждане от друг съдебен състав. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Кибела инвест ЕООД, чрез адв. Кайали, в писмен отговор оспорва основателността й по подробно изложени съображения, иска оставяне в сила на решението и присъждане на деловодните разноски за настоящата инстанция съобразно списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за недопустимост на решението като постановено по просрочена жалба. Алтернативно поддържа неговата неправилност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Пред Административен съд Ямбол е оспорен АУПДВ 01-2600/3372#1 от 16.02.2024 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който в тежест на Кибела инвест ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 76 741,76 лв. на основание чл. 29, ал. 2 от Наредба 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. 2018 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо като своевременно депозирано на 07.05.2024 г. при съобщаване на АУПДВ на електронния адрес на дружеството на 19.04.2024 г., а при заявеното възражение за нищожност на акта и съобразно чл. 149, ал. 5 АПК. Правилен е изводът на АС - Ямбол, че АУПДВ е валиден акт като издаден от касатора в хипотезата на делегация по силата на Заповед 03-РД/4322/18.09.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (раздел ІІ, т. 1.21) и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), при съобразяване на нормите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП вр. чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). АУПДВ съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, подписан е от издателя си, в разпоредителната му част е изразена волята на органа да установи в тежест на Кибела инвест ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане поради неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 29, ал. 1 от Наредба 2 от 4.04.2014 г. като ползвател на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" да използва инвестицията, за която е сключен Договор 201798 от 03.11.2017 г. по предназначение в срок до края на петата календарна година, следваща годината на окончателно изплащане на финансовата помощ. Отмяната на АУПДВ е мотивирана от АС - Ямбол с извод за допуснато преди издаването му съществено нарушение на процесуалните правила - неприложимост на чл. 18а, ал. 10 АПК за връчване на съобщението по чл. 26 АПК поради липсата на доказателства за изпълнение на процедурата по предходните алинеи на чл. 18а АПК. След като е констатирал седалището и адреса на управление на Кибела инвест ЕООД в Търговския регистър - [населено място], общ. Тунджа, обл. Ямбол, [улица], и не е успял да намери представител на дружеството на този адрес, органът е следвало да приложи чл. 18а, ал. 9 от АПК съобщаване чрез залепване на уведомление, а едва при невъзможност за връчване по този ред, да пристъпи към поставяне на съобщение на таблото за обявления/интернет страницата на органа. Нарушението е възприето като съществено, тъй като е довело до лишаване на търговеца от възможността да представи възражения и доказателства по констатацията за нарушение. Касаторът не противопоставя доводи срещу този извод на инстанцията по същество. Оспорва тезата на АС - Ямбол за наличие на друго нарушение в производството по издаване на АУПДВ пропуск на органа да извърши проверка съответства ли имот със стар пл. 090004 в землището на [населено място], Община Стралджа с идентификатора му по кадастралната карта и кадастралния регистър. Според настоящия касационен състав изводът на първостепенния съд за допустимост на оспорването за незаконосъобразност на АУПДВ не се подкрепя от доказателствата по административната преписка. На л. 343 от първоинстанционното дело е наличен констативен протокол с дата 08.04.2024 г., съставен от главен експерт в отдел ОДИСП в дирекция СМП в ЦУ на ДФЗ, обективиращ контакт с Х. Михов, управител на Кибела инвест ЕООД, на 08.04.2024 г. в 10 ч. и 32 мин. чрез обаждане по телефон на посочения от кандидата за подпомагане номер. Михов е устно уведомен за правото му в 7-дневен срок да получи на адреса на централното управление на ДФЗ АУПДВ изх. 01-2600/3372#1 от 16.02.2024 г. В протокола е отразено и указанието, че ако актът не бъде получен в посочения срок, след изтичането му АУПДВ ще се счита връчен и ще започне да тече 14-дневен срок за обжалването му пред административния съд по седалището на посочения в него адресат. Констативният протокол удостоверява връчването на оспорения АУПДВ на ответника по касация при условията на чл. 18а, ал. 7 АПК на 16.04.2024 г. Той е част от административната преписка, но не е обсъден от АС Ямбол. Възприетото от инстанцията по същество за надлежно съобщаване на АУПДВ на електронния адрес на Кибела инвест ЕООД на 19.04.2024 г. не обуславя продължаване на срока за съдебното оспорване на акта, изтекъл на 30.04.2024 г. При условията на чл. 159, т. 5 АПК първоинстанционният съд е следвало да остави оспорването за незаконосъобразност на АУПДВ без разглеждане и да прекрати производството по делото в тази част. Изложеното обуславя обезсилване на решението, постановяващо отмяна на АУПДВ, съобразно чл. 221, ал. 3 АПК и прекратяване на производството по делото. При този изход на процеса и своевременно заявеното искане ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" деловодни разноски в размер на 614 лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,