Решение № 2480 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2014 г.

Решение № 2480 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Митко Сашев Стоянов против решение по адм. д. № 229/2014 г. по описа на АС-Добрич. Иска отмяна на решението като необосновано, материално незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните норми. Присъдата е влязла в сила на 22.03.2010 г., но е приведена в изпълнение на 1.03.2013 г. не по вина на жалбоподателя, а защото никой не го е уведомил, че има да изтърпява наказание "пробация". Информацията за наказанието пробация е изпратена в затвора след като е излязъл оттам. Нарушено е правото на свободно движение, а никакви съображения за обществения ред, на обществената сигурност и общественото здраве не са обсъждани от административния орган. В заповедта никъде не е коментирано поведението, сериозният характер на заплахата като критерий при определяне на допустимостта на ПАМ, поради което тя нарушава основни права и свободи гарантирани от чл. 35, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията и чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност. Нарушена е и Директива 2004/38/ЕО на ЕС и Съвета от 29.04.2004 г. и практиката на СЕО в областта на гражданството и свободното движение на лицата.

Ответната страна директорът на ОД на МВР не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК и че в указания 7-дневен срок по реда на чл. 101 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателят е приподписал жалбата и е санирал допуснати процесуални нарушения по редовността на съдебното производство (първоначалната жалба е подадена от лице без представителна власт, защото в пълномощното на адвокат Валя Йорданова не е посочено по кое дело е упълномощена да представлява Митко С. Стоянов, а първоинстанционният съд не е указал на страната да санира нередовното действие), намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 91/7.07.2014 г. по адм. д. № 229/2014 г. по описа на Административен съд-Добрич е отхвърлена жалбата на Митко Сашев Стоянов срещу отказ на директора на ОД на МВР Добрич да отмени приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" със заповед № 2011008775/19.12.2011 г. на директора на ОД на МВР Добрич.

Решението е допустимо и правилно и следва да се остави в сила по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по жалба на Митко Сашев Стоянов срещу изричен отказ с писмо № 12357/10.03.2014 г. на директора на ОД на МВР Добрич по молби от 21.01.2014 г. и 30.01.2014 г. за отмяна на приложена принудителна административна мярка приложена със заповед № 2011008775 от 19.12.2011 г. на директора на ОД МВР Добрич по чл. 76, т. 1 от Закона за българските лични документи на основание постановление ИП-7-Д-2010/2011, по което има осъдителна присъда по НОХД № 163/2010 г. на Окръжен съд -Русе.

Съгласно чл. 76, т. 1 от ЗБЛД по преценка на компетентния административен орган може да не се разреши напускане на страната на лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание. В случая жалбоподателят е осъден за престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК за това, че на 1.03.2010 г. е дал дар-пари на длъжностни лица при ГКПП гр. Русе да не извършат действия по служба като не съставят акт за установяване на административно нарушение за нарушение на забрана за напускане на РБ и му разрешат да напусне страната. Престъплението е от общ характер и за него се предвижда лишаване от свобода за срок до шест години и глоба до пет хиляди лева. В настоящото съдебно производство не подлежи на преценка законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Видно от молбата на жалбоподателя от 21.01.2013 г. - л. 20, за приложената ПАМ е уведомен на 21.01.2013 г. и заповедта е влязла в сила. Предмет на първоинстанционното съдебно производство е изричния отказ за отмяна на принудителната административна мярка, което е постановено по чл. 78а от ЗБЛД. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че приложената ПАМ има за цел да обезпечи изпълнение на наложеното наказание "пробация" по две пробационни мерки по присъда по НОХД № 136/2010 г. на РОС и към датата на издаване на отказа наказанието не е изтърпяно. Предвид множеството осъждания на жалбоподателя е направен извод, че поведението му е сериозна и реална заплаха за обществения ред и не е нарушен чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО.

Решението е обосновано и материално законосъобразно. От данните по делото е видно, че наказанието "пробация" по присъдата по НОХД № 163/2010 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе, не е изтърпяно, а принудителната административна мярка по чл. 76, т. 1 от ЗБЛД е приложена с влязла в сила заповед именно за обезпечаване изпълнението на наказанието. От постановление № ИП-7-Д/2010 г. на ОП-Добрич е видно, че жалбоподателят е осъждан с присъди по НОХД № 163/2010 г. на ОС-Русе, НОХД № 175/2010 г. на ОС-Разград, НОХД № 1708/2003 г. на РС-Добрич. По делото жалбоподателят оспорва моментът, от който е следвало да започне изпълнението на наказанието "пробация", но директорът на ОД на МВР Добрич не е органът по изпълнение на наказанието и тези доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящото съдебно производство. Съгласно чл. 78а от ЗБЛД органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени.

Дали мярката е пропорционална е въпрос, който се обсъжда в производство по осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на заповедта, с която е приложена ПАМ по чл. 76, т. 1 от ЗБЛД. Настоящото съдебно производство е с друг предмет - отказ за отмяна на вече приложена ПАМ. Основание за отмяна ще е налице при изтърпяване на наложеното наказание, за което директорът на ОД на МВР е събрал данни от компетентните органи.

Областна служба "Изпълнение на наказанията"-Добрич при ГД "Изпълнение на наказанията" при министерство на правосъдието с писмо № 302/27.01.2014 г. уведомява ОП-Добрич, че:

1. наложената на жалбоподателя пробационна мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" е за срок от 2 г. 6 м. и са изтърпени 1 г. и 23 дни.

1. "задължителни периодични срещи с пробационен служител" е за срок от 2 г. и 6 м., а са изтърпени 1 г. и 23 дни,

1. "безвъзмезден труд в полза на обществото" - 250 ч. годишно, за първата година са изработени 250 ч., а за втората година 10 часа.

Окръжна прокуратура- Добрич с писмо № ИП 7-Д/2010- 28.01.2014 г. (л. 11) е уведомила ОД на МВР и Областна служба "Изпълнение на наказанията" за информацията относно изтърпяването на наказанията.

Директива 2004/38/ЕО е общностен вторичен акт, който регламентира ограниченията и условията, при които гражданите на Съюза упражняват правото си на свободно движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки. Има за предмет да определи условията, при които се упражнява правото, в т. ч. и ограниченията. Съгласно чл. 27 на Директивата, държавите-членки могат да ограничат свободата на движение и на пребиваване от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. Директивата не дава легално определение на понятията обществен ред и обществена сигурност, но трайната практика на Съда на Европейския съюз е, че държавите - членки са свободни да поставят определени императивни интереси на обществото в контекста на съдържанието на понятията обществен ред и обществена сигурност, но като зачитат всички правила на общностното право, които от една страна целят да ограничат дискреционната власт на държавите-членки в това отношение, а от друга, да гарантират, че са защитени правата на адресатите на рестриктивните мерки (решение от 28.10.1975 г., Rutili, дело 36/75, т. 51.). Европейският законодател допуска ограничение при упражняване на правото на европейските граждани на свободно движение, като установява гаранции, които следва да се налице при тяхното прилагане. Това са забрана за позоваване на съображения за икономически цели, изискване мерките да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на адресата, както и личното поведение да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Българският законодател, в съответствие с тези изисквания, е предоставил на компетентния държавен орган с чл. 76, т. 1 ЗБЛД дискрецията да прецени възможността за налагане на принудителната мярка при наличие на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, до изтърпяване на наложеното наказание. Тази разпоредба, за разлика от нормата на чл. 75 ЗБЛД, дава възможност на органа да прецени всички относими за конкретния субект факти, обуславящи необходимостта от налагане на ограничението.

В случая обаче заповедта по чл. 76, т. 1 от ЗБЛД е влязла в сила и се изпълнява. Поради това оплакванията на пълномощника на жалбоподателя за непропорционалност на наложената мярка и дали жалбоподателя представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която да засяга основен интерес на обществото, са ирелевантни. Ако прилагането на посочената по-горе принудителна административна мярка е въпрос на дискрецията на компетентния административен орган, то основанието за отмяна на принудителната административна мярка е точно и конкретно посочено в закона. В случая ПАМ може да бъде отменена само след изтърпяване на наложеното наказание, послужило като основание за налагане на ПАМ по чл. 76, т. 1 от ЗБЛД. Твърдението за влошено здравословно състояние, което непременно да налага лечение в чужбина първо не е доказано и второ не представлява законово основание за отмяна на вече приложена ПАМ по чл. 76, т. 1 от ЗБЛД. Законодателят е предвидил друг, специален ред за защита здравето на лица изтърпяващи наказание, по реда на чл. 447, т. 3 от НПК, на който се позовава и директора на ОД на МВР гр. Добрич.

Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд, VII отделение