Решение № 10661 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2015 г.

Решение № 10661 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "А-ти 2009" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. Йовчев срещу решение № 403/27.02.2015 г., постановено по адм. дело № 3114/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, като се излагат доводи за конкретните налични документи по доставките и тяхната удостоверителна сила за реалност на доставките. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба в писмена защита и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против РА № 161201179/4.06.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, потвърден с решение № 1176 от 5.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при ЦУ на НАП / Д "ОДОП" - Пловдив/ за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 33 081,86 лв., ведно с прилежащи лихви от 4 834,87 лв. за периода от 12.10.2009 г. до 30.09.2011 г. и са присъдени разноски. Прието е, че от заключението на съдебно-счетоводна експертиза и писмените доказателства по преписката се установява по категоричен начин липсата на осъществени реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС по спорните фактури, издадени от "Фактор 11" ЕООД, "Алис 2010" ЕООД, "Дидава" ЕООД и "Топалов - Папазов Интерспед" ЕООД. Изложени са подробни мотиви за всяка една от доставките, с описание за липсващите реквизити-подписи на получател, приемателно-предавателни протоколи, транспортни документи, счетоводни документи и т. н.. По отношение доставките на "строителни гвоздей", стоманени гвоздей", "пирони", "тел горена", "тел поцинкована" и "рабица" по фактурите, издадени от "Фактор 11" ЕООД, не са представени приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки, експедиционни бележки и пр., т. е. документи, удостоверяващи фактическо предаване. Не е установено и кои са лицата, предали и получили стоките, мястото и начина на предаване. В хода на извършената насрещна проверка на доставчика са представени заверени копия на процесните фактури, по които е претендирано право на данъчен кредит, съдържащи подпис и печат на съставител, в които обаче, липсва подпис на получателя по доставките. Липсват и доказателства за транспортирането на стоките /товарителници, пътни листове, тахографски листове и др./, а дадените обяснения от представител на доставчика са възприети като недостатъчни за индивидуализация по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД . Освен това е установено, че "А - ти 2009" ЕООД не разполага със собствени или наети транспортни средства, няма фактури за гориво и осчетоводяване на такива разходи. Такива не са налични и относно транспортирането на стоката от предходния доставчик " Йота" ООД. Липсват данни и във връзка с извършване на последващи облагаеми доставки, т. е. за последващата реализация на доставените стоки. По отношение доставките по процесните фактури, издадени от "Дидава" ЕООД за "строителни материали, стоки за бита и др. " при извършена насрещна проверка са представени единствено заверени копия на процесните фактури, по които е претендирано право на данъчен кредит, без представяне на необходимата документация, сочеща на фактическо предаване на стоките /приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки, експедиционни бележки и пр./. Отново липсват данни за "приел-предал", място и начин на предаване на стоките и тяхното транспортиране, а предходните доставчици "Макс Ривърс" ЕООД и "Надин Интернешънъл" ЕООД не разполагат с търговски и производствени обекти за извършване на стопанска дейност и са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Не е установено и последващо реализиране на облагаеми доставки. Предмет на фактурите с издател "Алис 2010" ЕООД са "рекламни материали", за индивидуализацията на които няма данни, както и за фактическото им предаване и транспортиране. Няма данни също и за техническата и кадрова обезпеченост и осчетоводяване /сметка 304 "стоки" или сметка 302 "материали"/. По фактура № 181/22.11.2010 г., получател е не жалбоподателят, а "Дидава" ЕООД, т. е. не е изпълнено и изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС. Досежно доставката на услуга - "международен транспорт Полша - България" по фактура, издадена от "Топалов - Папазов Интерпед" ЕООД, в Международна товарителница /CMR/ като получател не е вписано ревизираното дружество, а "Дидава" ЕООД, който получател е реално получил услугата /кл. 24 на ЧМР/. Освен това в първичните счетоводни документи и регистри на "А - ти 2009" ЕООД няма данни за получени и осчетоводени доставки на международен транспорт от Полша. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка. По процесните фактури за доставка на стоки, издадени от първите трима доставчика се касае за сделки с родово определени вещи, поради което за прехвърляне правото на собственост върху тях е необходимо индивидуализирането им по съгласие на страните или чрез предаване /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/. В случая освен процесните фактури не са налице никакви документи, удостоверяващи предаването, съответно на прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Плащането по фактурите и редовното им осчетоводяване не са достатъчни доказателства за реалност на доставките. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит ревизираното лице следва докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани, а приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила крайните констатации по РА. Както правилно е прието от първоинстанционният съд, в практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци /Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding /C-342/87, Recueil, стр. 04227/ и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen /C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973/. В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Също така позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Изложеното касае и доставката на транспортни услуги по фактура, издадена от "Топалов - Папазов Интерпед" ЕООД. За да е налице реално осъществена услуга, следва да се установи видът и нейният характер, а за това не е достатъчна само фактурата и договор с доставчика. В тази връзка правилно съдът е приел, че дори и доставчика да е разполагал с транспортни средства и да е имал техническата обезпеченост да извърши доставката, то липсата на каквото и да е друга информация като маршрут, вид на превозената стока, пътни листове и други документи не дават възможност да се приеме, че транспортната услуга е осъществена реално. Още повече, че е безспорно установено приемането на услугата от трето лице -"Дидава" ЕООД, което фигурира и в Международната товарителница /CMR/ и в кл. 24 на ЧМР. От изложеното следва, че по отношение на непризнатото право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по процесните фактури, не са оборени с доказателства по чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК констатациите по РА за липса на реални доставки на стоките и транспортна услуга. В тази връзка се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за налично плащане по фактурите и редовното им осчетоводяване, тъй като тези обстоятелства не да достатъчни за приемане реалността на доставките. Следователно изводът на органа по приходите и административният съд за недължимост на данъчния кредит по процесните фактури е обоснован и съобразен с цитираната по-горе практика на СЕС. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноски в размер на 300 лв - юрк. възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение