Решение № 365 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 139/2008 г.

Решение № 365 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 139/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на М. С. М., чрез пълномощника й адв. Р. М., срещу решение № 1* от 25.10.2007 год. по гр. д. № 703/2007 год. на Врачанския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците по жалбата Х. Ц. Т. и Т. Ц. Х. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Врачанският окръжен съд е оставил в сила решението от 06.06.2007 г. по гр. д. № 1351/2006 г. на Врачанския районен съд, с което по иска на Х. Ц. Т. и Т. Ц. Х. срещу М. С. М. с правно основание чл. 108 ЗС е признал за установено, че ищците са собственици по наследство на недвижимия имот - УПИ * 94 в кв. 14 по регулационния план на с. П., общ. Враца, с площ 480 кв. м, при посочени граници, и е осъдил ответницата да им предаде владението върху същия. Въззивният съд е приел, че процесният имот е принадлежал на К. Л., поч. на 29.06.1990 г. Кредитирал е удостоверението за наследници № /2007 г. на Кметство с. П., в което като наследници са посочени ищците - нейни внуци и деца на починалата й дъщеря И. И., а не удостоверение № 334/2004 г., в което фигурира и К. Г. като син на починалия син на К. Л. А. А. В тази връзка е взел предвид допуснатото с влязло в сила решение на ВрРС от 25.06.1985 г. по гр. д. № 240/85 г. пълно осиновяване на К. Г. от съпруга на майка му - Х. Г. Имотът се владее от ответницата, на която с договор за дарение с нот. акт № * Константин Г. е дарил 1/2 ид. ч. от същия, като дарението се основава на оригинерното придобивно основание, на което биологичната му баба К. Л. е била призната за собственик с нот. акт № * по обстоятелствена проверка. Съдът е приел, че твърдяното от ответницата придобивно основание - дарението е непротивопоставимо на ищците, тъй като дарителят е прехвърлил право, което не притежава, защото с пълното осиновяване са прекратени правоотношенията му с роднините по произход, вкл. и наследствените права. Жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 54 СК (отм.) правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се прекратяват. Това означава, че се прекратяват и наследствените права. Само при непълното осиновяване по чл. 55 СК (отм.) осиновеният наследява както осиновителя, така и роднините си по произход, защото правата и задълженията между него и роднините по произход се запазват. В случая се касае за пълно осиновяване по чл. 54 СК (отм.) и законосъобразно въззивният съд е приел, че наследствените права на К. Г. са прекратени. Той не е станал собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот по наследство от биологичната му баба. Договорът за дарение с нот. акт № * не произвежда вещно прехвърлително действие, защото не може да бъде прехвърлено право, което дарителят не притежава. Затова касаторката-ответницата по иска не се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от имота, от което следва, че неоснователно го владее. И тъй като ищците се легитимират като собственици на процесния имот по наследство, въззивният съд правилно е уважил ревандикационния иск. По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.