Решение № 1840 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2018 г.

Решение № 1840 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на "Симплакс" ООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя П. Трифонов, чрез процесуалния му представител адвокат С. Дъров, против решение № 6663/14.11.2017 г. постановено по адм. дело № 7509/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и издадено в нарушение на приложимия материален закон, по които претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото спора, с който да бъде уважена жалбата, подадена пред първоинстанционния съд, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - генералният директор на ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура" и председател на УС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Василева оспорва касационната жалба и прави искане актуваното съдебно решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на дружеството, срещу заповед № 1093/31.05.2017 г. на генералния директор на ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура", одобрена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която е прекратен открития със заповед № 2646/12.12.2016 г. на генералния директор на ДП "НК ЖИ", търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ помещения с обща площ 123 кв. м, включващи: помещение С 0 041 от 104. 20 кв. м - клиентска зала кафене, помещение С 0 038 от 13.70 кв. м - за склад и санитарни помещения с обща площ 5. 30 кв. м, с местонахождение гр. София, в приемното здание на Централна жп гара София, кота "0". За да постанови посочения резултат съдът е приел, че заповедта е издадена без при това да са допуснати нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон, в това число относно приетото за установено, несъответствие на проведената тръжна процедура с действащото към момента на издаване на заповедта, изискване по чл. 19а от Закона за държавната собственост (ЗДС). Отбелязано е, че последната разпоредба, в приложената от административния орган актуална редакция на ЗДС по ДВ бр. 13/07.02.2017 г., е действаща включително в течение на срока за закупуване на тръжната документация и датата на провеждане на търга - 01.03.2017 г., препятства участието на свързани лица в една и съща тръжна процедура за отдаване под наем на имоти или части от имоти - държавна собственост. Поради това и обстоятелството, че двама от участниците в процесната тръжна процедура, в това число касаторът в настоящото производство, са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6 ДР на Търговския закон, приема, че комисията е следвало да ги отстрани от участие съобразно чл. 19а ЗДС, а оттам и че след като това не е сторено, тръжната процедура е опорочена и правилно административният орган я е прекратил в хипотезата на чл. 46 ППЗДС, още повече, че при упражняване на правомощията си, уредени с посочената норма, административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Следователно, правилно при наличието на предпоставките за прекратяване на търга по смисъла на тази разпоредба е издадена оспорената заповед, респективно - АССГ е потвърдил атакувания пред него административен акт. Обжалваното решение е законосъобразно, основано на правилно установени, релевантни за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон, в т. ч. действащото и приложимо към момента на постановяване на атакувания пред АССГ административен акт, правило на чл. 19а ЗДС. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в предписаната от закона форма и съдържа както фактическите, така и правните основания за това. Непосочването в административния акт в какво се състои нарушението на чл. 19а ЗДС, противно на застъпеното от касатора схващане, не обосновава извод за липса на мотиви. От приложените в административната преписка доказателства по несъмнен начин се установява, че двама от участниците в проведената тръжна процедура, единият от които е дружеството - жалбоподател по делото, са свързани лица по смисъла на закона, а оттам - ясно е в какво се изразява нарушението на цитираната норма. Правилно е прието и, че при издаването на административният акт няма допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Действително, според чл. 46 ППЗДС при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата, докато в случая комисията е съставила протокол, по който извършила крайното класиране. Но независимо от липсата на съставен протокол по смисъла на чл. 46 ППЗДС, след като е установено, че "Симплакс" ООД е свързано лице с друго дружество, участник в същия търг, а оттам и че проведеният търг е в противоречие с чл. 19а ЗДС, препятстващ възможността две дружества - свързани лица да са самостоятелни кандидати или участници в една и съща тръжна процедура при отдаване под наем на имоти или части от имоти държавна собственост, правилен е направеният извод, че са налице условията по чл. 46 ППЗДС налагащи прекратяване на проведения търг. След като в ПЗР на ЗИД на ЗДС, с който е приет чл. 19а ЗДС не е предвидено изрично, че заварените висящи производства се довършват по досегашния ред, то този текст е приложим и към откритите към този момент тръжни процедури. Да се приеме обратното означава да се проведе търг с участници, за които е налице действаща законова забрана да участват в същия, а оттам и правилно съдът е счел, че оспорената заповед е в съответствие и с материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременното направено искане от ответната страна за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се осъди "Симплакс" ООД да заплати на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" сумата от 100 лв, представляваща юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,