Решение № 3929 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10715/2012 г.

Решение № 3929 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10715/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенка Георгиева Тотева от гр. Варна срещу решение № 1010 от 18.04.2012 г., постановено по адм. д. № 4356 по описа за 2011 г. на Административен съд-Варна. С него съдът е отменил заповедта на областния управител на Варненска област, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част и в отменената - е върнал делото като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени, като към касационната жалба са приложени две решения в потвърждение на твърдяните обстоятелства в касационната жалба. Касаторката претендира за присъждане на всички направени от нея разноски. Ответната страна - областният управител не е взел становище. От ответната страна - Даниела Добрева Рове е постъпил писмен отговор, подаден чрез адвокат-пълномощника й, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и твърдение за правилност на съдебното решение. В отговора е взето становище и по представените писмени доказателства. Твърди се, че приложеното решение е постановено без участие на Даниела Рове, поради което няма задължителна сила за нея. Претендира присъждане на разноските направени пред касационната инстанция. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил фактите по спора, които е обсъдил ведно със заключението на вещото лице. От тях е установил, че ПИ с № 1236 от 600 кв. м, представляващи идеална част от целия имот неправилно е бил записан като собствен на други две лица, вместо на жалбоподателката Даниела Рове. Прокурорът счита, че разликата от 177 кв. м от имот 1236 не може да се придаде към съседния имот № 1235, защото той е бил записан на друг собственик, различен от наследника на бившия му собственик Георги Николов Домниев. Счита, че при тези факти съдът правилно е възприел, че разликата над 600 кв. м следва да остане в имота на ползвателя. На последно място прокурорът взема становище и по представените съдебни решения. Според това на Върховния административен съд е заличено вписването на Георги Домниев като собственик на поземления имот с идентификатор 10135.2517.1235 и за собственик на сградите с посочените идентификационни номера. Предлага решението да се остави в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Решението предмет на настоящата касационна проверка е постановено по реда на чл. 226 АПК, след отмяната на първоначално постановеното от него решение № 872 от 26.04.2010 г. по адм. д. № 3102/2008 г. с решение № 16026 от 6.12.2011 г. по адм. д. № 11160/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. От данните по делото се установява, че със заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ областният управител на област с административен център-Варна е одобрил плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", намиращо се в землището на кв. "Виница", община Варна. Тази заповед е била обжалвана от Даниела Добрева Рове само в частта й относно имот № 126 по ПНИ, с площ от 777 кв. м. От регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ имотът е бил записан като собствен както следва: 177 кв. м-идеална част от имота на Георги Николов Домниев и 600 кв. м - на Добри Йоргакиев Иванов. Жалбоподателката Рове се легитимира за собственик на 600 кв. м - идеална част от имота с нотариален акт № 20, том VII, рег. № 8101, н. д. № 848/2003 г. Този имот й е бил дарен от родителите й, като това обстоятелство обосновава и правният й интерес от обжалване на заповедта в частта й относно този имот. Родителите на Даниела Рове са придобили този имот чрез сделка за замяна от Добри Йоргакиев Иванов и съпругата му Мария Железова Иванова, според приложения н. а. № 157, том 59, дело № 13315 от 2002 г. Добри Йоргакиев Иванов е бил признат за собственик на същия имот - лозе от 600 кв. м-представляваща идеална част от цялото лозе с пространство от 792 кв. по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, според н. а. № 138, том 13, д. № 6460/94 г. - лист 139 от адм. д. № 3102/2008 г. От заключението на вещото лице е било установено, че имот № 1236 е част от бивш имот на Георги Николов Домниев, правото на собственост върху който е било признато за възстановяване с решение № 39 от 16.02.1993 г. на ПК-Варна, по т. 8, представляващо нива от 20 дка, попадаща в местността "Лафолу". Вещото лице е установило пълна идентичност между имот № 1236 и съседния му № 1235, като части от бившия имот на Георги Домниев. От удостоверението за наследници на Георги Домниев е прието за установено, че негов единствен наследник е Пенка Георгиева Тотева. Според фактическите установявания съдът е приел, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е издадена при допуснато нарушение на изискването на чл. 28, ал. 10, т. 7 ППЗСПЗЗ, защото в регистъра на имотите за собственик на частта от 600 кв. м - идеална част от имота не е записана Даниела Рове, а друг собственик, Георги Йоргакиев Иванов- предходният му собственик. Отделно от това съдът е изследвал, според указанията дадени в решението за отмяна на Върховния административен съд, възможността разликата от 177 кв. м-представляващи идеална част от имота да се присъедини към съседния имот № 1235 или възможността от съседни разлики да се образува имот с не по-малка площ от 250 кв. м, според изискването на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. От заключението на вещото лице е приел за установено, че е било невъзможно присъединяването на тази част към съседния имот, тъй като той е бил записан като собствен на друго лице, различно от Пенка Тотева- наследник на Георги Домниев. Освен това ПНИ относно имот № 1235 не е бил обжалван и в тази част е бил влязъл в сила. При това установяване е приел, че разликата от 177 кв. м следва да остане към имота на Даниела Рове. По така изложените мотиви административният съд е приел, че жалбата относно заповедта на областния управител в частта й за имот № 1236 е основателна, отменил я е и е върнал делото като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Така постановеното решение с оглед на данните представени пред съда е правилно. Решението се обжалва относно констатациите на съда, че имот № 1235 неправилно е възприет от съда за собствен на друго лице, различно от Пенка Тотева, за което към касационната жалба са приложени и съдебни решения. Безспорно е, че към момента на приключването на устните състезания пред административния съд, заинтересованата страна Пенка Георгиева Тотева е твърдяла, че тя е собственик, в качеството й на наследник на Георги Николов Домниев, на съседния имот № 1235, но не е представила никакви доказателства в подкрепа на това си твърдение. От приложеното към касационната жалба решение № 836 от 7.04.2011 г., постановено по адм. д. № 4177/2010 г. на Административен съд-Варна, оставено в сила с решение № 15176 от 18.11.2011 г. по адм. д. № 7672/2011 г. на Върховния административен съд се установява, че е извършена промяна в кадастралния регистър относно собственика на ПИ с идентификатор № 10135. 2517.1235, като за собственик на имота, след заличаването на Евелина Петрова Василева е вписан Георги Николов Домниев, на основание решение № 39/93 г. на ПК-Варна. В мотивите на решението на административния съд е прието, че Пенка Тотева е установила правото си на собственост върху имот № 1235 по реда на чл. 108 ЗС. Това съдебно решение по адм. д. № 4177/2010 г. на Административен съд-Варна не е било известно на съда, постановил решението, предмет на настоящото касационно производство, поради което то не е могло да бъде съобразено. Тъй като съдът с решението си е отменена заповедта на областния управител и му е върнал делото като преписка по реда на чл. 173, ал. 2 АПК, при постановяване на заповедта в отменената й част относно имот № 1236 областният управител би следвало да съобрази и това решение по адм. д. № 4177/2010 г. на Административния съд-Варна относно определянето на частта от 177 кв. м и възможността за присъединяването й към съседния имот № 1235, който е собственост на Георги Домниев, наследодател на Пенка Георгиева Тотева. По изложените съображения решението на административният съд е правилно и при постановяването му съдът не допуснал твърдяните в жалбата нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Направеното искане от касаторката за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, поради това че касационната й жалба е неоснователна, а освен това тя не е доказала направени разноски в настоящото производство. Направеното искане от адвокат-пълномощника на Даниела Рове за присъждане на разноски в касационното производство също не следва да се уважава, защото не е доказано, че такива са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение