Решение № 8909 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2012 г.

Решение № 8909 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Изолда Фридрих Мирчева, Анна Николова Бакърджиева, Иван Николов Бакърджиев и Иван Валентинов Бакърджиев против решение № 103/13.03.2012 г. по адм. дело № 897/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена заповед № РД-142/13.04.2011 г. на кмета на община Брацигово, с която се одобрява попълването на кадастъра с нов имот пл. № 1519 в кв. 111 по плана на града и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответните страни "ФЪРСТ ФАЙНЕНШЪЛ" АД София и кметът на община Брацигово не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна като немотивирана и издадена в нарушение на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е касационното оплакване, че в случая за исканото изменение в кадастъра е приложима хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР и че не е необходимо подписването на акт за непълноти и грешки от оспорващия. По делото е установено, вкл. и със заключение на вещо лице, че имот пл. № 1519 в кв. 111, предмет на оспорената заповед, е част от имот, притежаван от оспорващото дружество. Затова то е заинтересувано лице по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и има право на жалба срещу изменението в кадастралния план. Попълването на кадастралния план с новообразуван имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, става по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, след съставяне на акт за непълноти и грешки, който се подписва от всички заинтересувани лица - чл. 62, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Неоснователно се твърди от касаторите, че в случая основанието за исканото изменение е чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР - когато КК и КР са одобрени при нарушение на закона и че за него не се изисква съставянето на акт за непълноти и грешки. Касае се за несъответствие в данните за недвижимия имот по кадастъра спрямо действителното им състояние, което е непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 10 от Наредбата. Отделно от това и за изменението на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е задължително съставянето на акт за непълноти и грешки, а неподписването му от заинтересувано лице е основание за отказ. Обосновани и верни за изводите на административния съд, че оспорената заповед е немотивирана с излагане на фактически основания за издаването в нея и/ или в съпътстващи документи от административната преписка, както и че посоченото правно основание /чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ/ не съответства на разпоредителната част, и е неприложимо като касаещо изменение в действащ ПУП, а не в кадастрален план. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,