Решение № 14747 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2014 г.

Решение № 14747 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2014 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стефана Димитрова Грънчарова от с. Къпиново, община Велико Търново, подадена чрез адв. Александър Чокойски, срещу решение № 7015 от 14.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3552/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Стефана Димитрова Грънчарова срещу уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2011 г. с изх. № 01-6500/906 от 25.01.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и при спазване на административнопроизводствените правила. Фактическите и правни основания за издаването му се съдържали в текстовата част и в табличен вид в приложение 1 към административния акт, както и в представената административна преписка. Затова съдът е приел, че актът е мотивиран. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В изпълнение на чл. 1 от наредба № 11 жалбоподателката била поела петгодишен агро-екологичен ангажимент за дейностите, посочени в чл. 2 от същата наредба. Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и националните стандарти били одобрени със Заповед № РД-09-616 от 212.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните. Ангажиментът по дейност ВПС1 включвал спазване на национален стандарт 4.2, съгласно който било задължително постоянните пасища и ливади да се почистват от нежелана храстовидна растителност и да се провежда борба с агресивни и устойчиви растителни видове. Тези дейности следвало да се провеждат по време на целия петгодишен период върху цялата заявена и одобрена през първата година площ. Неспазването на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 било основание за прекратяване на агро-екологичния ангажимент и отказване на финансова помощ - чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11. С тези мотиви административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно и е отхвърли жалбата срещу него. Решението е неправилно. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., одобрената площ за извършване на агро-екологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агро-екологичен ангажимент. Видно от данните по преписката, първоначалната заявена за подпомагане площ за 2010 г. като първа година от поетия агро-екологичен 5-годишен ангажимент, е била 18,98 ха. За 2011 г. жалбоподателката е заявила за подпомагане 17,17 ха, което е 90,46% географско пресичане и припокриване на площите. След извършена административна проверка обаче е установено пресичане с 16,91 ха, което представлява 89,09%, т. е. под нормативно установения праг от 90%. По този начин административният орган е констатирал, че не е спазено изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. и е прекратил агро-екологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Основателно се явява възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на доказателства относно факта на извършване на проверката. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., финансовата помощ се отпуска след извършване на административни проверки и проверки на място, а по силата на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП административните проверки се извършват чрез съпоставяне данните от заявлението с данните в регистъра. Според ал. 3 на същия текст проверките на място не се извършват на всички заявени парцели, а само на 5% от тях въз основа на анализ на риска. В уведомителното писмо, след като е цитирана приложимата към подпомагането по мярка 214 законова уредба, е записано, че административните проверки, извършени на заявлението включват автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по направление през текущата кампания в ИСАК. След това е посочено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените спрямо одобрените за участие е 89,09%, видно от Приложение 1, което е неразделна част от уведомителното писмо. От приетата и неоспорена от страните в първоинстанционното производство ексепртиза се установява, че не всички заявени парцели са обхванати от теренни проверки, а такива са извършени само за четири от тях, за три от които има поет агроекологичен ангажимент и това са БЗС 36107-30-1-4, БЗС 36107-32-1-3 и БЗС 36107-29-1-2. От Приложение 1 е видно, че единствено за БЗС 36107-32-1-4, заявен за подпомагане за кампания 2010 г. с композитен № 361207-32-1-2 има разминаване между заявената за подпомагане и установената от административния орган площ. Нито от уведомителното писмо, нито от данните, съдържащи се в административната преписка обаче може да се установи как точно е установено това разминаване. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане. Това е необходимо за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези. Решаващият съд е стигнал до неправилния извод, че са налице предпоставките на основанието, посочено от издателя на акта. От приложената преписка се установява, че в него няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявеното за подпомагане БЗС 36107-32-1-4, заявено за подпомагане за кампания 2010 г. с композитен № 361207-32-1-2. Оспореното пред административния съд уведомително писмо не съдържа фактически основния за неговото издаване, които се изискват по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С назначената по делото експертиза не могат да се допълват фактическите констатации на акта. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени процесното уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да върне преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените по-горе мотиви. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,