Решение № 1979 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6890/2015 г.

Решение № 1979 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6890/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ГППМП Сирона" ООД, гр. Павликени против решение № 188 от 5.05.2015 г. по адм. дело № 887/2014 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Велико Търново изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК, правилно решаващият състав е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен предвид чл. 76а, ал. 1 и 3, чл. 72, чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, чл. 5, ал. 1 и 5 и др. от Приложение 1Б към чл. 1 от Методика за заплащане на дейностите в извънболничната мед. помощ, приета с ПМС З5З/12 и др. и законосъобразно оспорването е било отхвърлено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 188 от 5.05.2015 г. по адм. дело № 887/2014 г. Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "ГППМП Сирона" ООД, гр. Павликени срещу писмена покана изх. № 29 - 05 - 238/15 от 29.09.2014 г. на директора на РЗОК - Велико Търново, с която лечебното заведение е поканено да заплати сумата от 585,00 лева, неоснователно получени средства за отчитане на диспансерни прегледи над предвидената най-висока честота за диспансерно наблюдение съгласно чл. 5, ал. 1 и 5 от Приложение № 1Б към чл. 1 "Методика за заплащане на дейностите в извънболничната медицинска помощ" на Постановление № 353 от 27.12.2012 г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както следва: за месец септември 2013 г. - 5 броя диспансерни прегледи на обща стойност 45,00 лева; за месец ноември 2013 г. - 27 броя диспансерни прегледи на обща стойност 243,00 лева; за месец декември 2013 г. - 33 броя диспансерни прегледи на обща стойност 297,00 лева. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел в решението си, че писмената покана е издадена след извършена в съответствие с изискванията на чл. 76а ЗЗО проверка. Налице е заповед на директора на РЗОК - Велико Търново, с която е възложено на лекар - контрольор, да извърши проверка на дейността на лечебното заведение, в която конкретно са описани задачите. За извършената проверка контролните органи са съставили констативен протокол, който е връчен на представляващо лечебното заведение лице. Изрично в протокола е посочено, че неразделна част от него са приложения № 1, № 2, № 3. В съответствие с разпоредбата на чл. 76а, ал. 2 ЗЗО проверяващият е съставил и протокол за неоснователно получени суми, връчен на представляващия лечебното заведение. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Велико Търново е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 76а от ЗЗО и чл. 59, ал. 2 от АПК и в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, чл. 55д, ал. 1 от ЗЗО, чл. 5, ал. 1 и 5 от Приложение № 1Б към чл. 1 "Методика за заплащане на дейностите в извънболничната медицинска помощ" на Постановление № 353 от 27.12.2012 г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че през проверения период са били отчетени и съответно заплатени от РЗОК - Велико Търново 65 бр. диспансерни прегледи над допустимия максимален брой, определен съгласно Приложение № 9 към НРДМД 2012 г. Касае се за заболявания с най-висока честота на диспансерно наблюдение от 4 пъти годишно, като извършените в повече прегледи като факти не са оспорени от жалбоподателя. След като е безспорно установено наличието на извършени, отчетени и съответно заплатени повече прегледи от нормативно установените брой и честота, правилни са констатациите в оспорения акт за получени без основание суми. Законосъобразно Административен съд - Велико Търново е приел, че наличието на редовни медицински и финансови документи не е достатъчно основание за заплащане на медицинските дейности, извършени в превишение на определената финансова рамка. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която подкрепя горните фактическите установявания и законосъобразно и обосновано е ценена от първоинстанционния съд като компетентно изготвена, а приетото заключение правилно е кредитирано с доверие. Изложените в касационната жалба оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са бланкетно заявени и се преценяват като неоснователни. В разглеждания случай са установени извършени, отчетени и съответно заплатени от НЗОК диспансерни прегледи над нормативно допустимата честота, определена с Приложение № 9 "Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ" към НРДМД 2012 г. (отм.) и Приложение № 1Б към чл. 1 "Методика за заплащане на дейностите в извънболничната медицинска помощ" на Постановление № 353 от 27.12.2012 г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Изпълнителят на медицинска помощ е нарушил задължението, поето с индивидуалния договор да оказва медицинска помощ в обхват диспансерни дейности на ЗЗОЛ съгласно Наредба № 39 от 2004 г., Наредба № 40 от 2004 г., Приложение № 9 и Приложение № 14 към НРДМД 2012 г. Нарушено е и поето задължение за предоставяне на първична медицинска помощ по обем, съответстващ на договорения. Извършените медицински дейности над нормативно установения обем (честота) са заплатени от НЗОК и съответно получени от изпълнителя на медицинска помощ без правно основание, поради което подлежат на възстановяване по установения ред от чл. 76а от ЗЗО. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставена в сила. Предвид изхода на спора неоснователно се явява искането на касатора за разноски. Искането на административния орган за присъждане на разноски за настоящата инстанция е недоказано. По делото липсват доказателства за направени такива, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение