Решение № 6247 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14556/2008 г.

Решение № 6247 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14556/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Центрумстрой" ЕООД - гр. Костинброд, чрез адв. Павел Черешаров, срещу решение № 758 от 03 октомври 2008 година, постановено по адм. д. № 4209/2007 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ изх. № АБ94-В-137/24 август 2007 година на главния архитект на район "Лозенец", Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Столична община, район "Лозенец", не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Центрумстрой" ЕООД - гр. Костинброд срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост изх. № АБ94-В-137/24 август 2007 година на главния архитект на район "Лозенец", Столична община, относно бетонов център, находящ се в имоти пл. № 1688, 1689, 1711 от кад. лист № 572 на м. Витоша-ВЕЦ Симеоново, София. Съдът е приел, че при издаването на отказа не са допуснати нарушения, водещи до отмяната му, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че за извършването на строежа - предмет на оспорения отказ, не са издавани съответните строителни книжа нито по правилата на действалия към момента на извършването му Закон за териториално и селищно устройство , нито по сега действащия Закон за устройство на територията . Установено е също така, че строежът е осъществен през периода 1980 - 1986 година. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че не е установено по безспорен начин времето на извършването на строежа, е неправилен. За да направи този извод, съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което от своя страна се е позовало на данни, съдържащи се в съдебно-техническа експертиза, допусната и приета по друго дело. Съдът е игнорирал данните по представените по делото декларации, като не е изложил съображенията си относно това защо не дава вяра на съдържанието на тези декларации. В оспореното решение съдът не е изложил съображенията си и относно това защо приема, че в случая не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В тази насока съдът е възприел изцяло и безкритично заключението на вещото лице, в което подробно е описано и обяснено, че за извършения строеж не са издавани строителни книжа. Въз основа на този факт и предвид обстоятелството, че главният архитект е отказал издаването на удостоверение за търпимост, вещото лице е заключило, че строежът е недопустим както съгласно действащата нормативна уредба към момента на построяването му, така и по действащата към настоящия момент. Разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ предвижда, че строежи, изградени до 07 април 1987 година, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От текста на разпоредбата е видно, че допустимостта на даден строеж, извършен до предвидената в нормата дата, произтича не от това дали за извършването му са били издадени съответните строителни книжа, тъй като в този случай строежът би бил законен и не е необходимо установяването на неговата търпимост. Цитираната норма допуска някои незаконни строежи да бъдат запазени при определени условия. В случая обаче съдът не е събрал доказателства, чрез които да установи наличието или липсата на тези условия. Изложеното както от вещото лице в заключението му, така и от съда в оспореното решение, касае законността на строежа, а не неговата търпимост. По отношение на последната не са установени релевантните факти. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, макар и да не инвокирано от касатора, следва да бъде взето предвид служебно, тъй като без тези обстоятелства не може да се прецени приложението на материалния закон. С оглед горното оспореното решение като неправилно ще следва да бъде отменено, а делото ще следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за установяване на релевантните за спора обстоятелства - допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно Закона за устройство на територията , включително и чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,