Решение № 9149 от 18.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Заместник кмета на Община Куклен, представляван от адвокат З. Недева против Решение 2190/16.11.2021 г., постановено по административно дело 298/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С оспореното решение е отменена Заповед 60/04.02.2021 г., издадена от Кмета на Община Куклен, с която е наредено на В. Божкова да премахне 34 броя дървени кола, свързани с дъски, с височина над кота терен 50-60 см., ограждащи поземлен имот с идентификатор 87179.7.8, землище Яврово, м. Кара Мандра. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, на основанията по чл. 209, т. 3 АПК допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Недева, която моли да бъде уважена по изложени съображения. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Ответникът В. Божкова чрез адвокат И. Атанасов оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила, както и се присъдят сторените от нея разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното съдебно решение е правилно и не страда от сочени в касационната жалба пороци. С оспорената заповед е наредено премахване на описаното в нея ограждение, като опасно за здравето на децата скиори. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 196, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ. В предхождащия я констативен протокол от 22.01.2021 г. е установено, че лицата Б. Балабанов и А. Тавков са изградили ограда, която попада в приложното поле на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, като неподходяща по местонахождение, пречеща на сигурността и спокойствието на гражданите, поради което е предложено на кмета да издаде заповед за премахване на оградата. За да отмени заповедта, съдът е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и не е спазено изискването за форма, които правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което се споделят от настоящата инстанция. На първо място, по отношение на лицето, посочено като адресат на заповедта не е проведена процедурата по чл. 196 ЗУТ. В съставения протокол, послужил като основание за започване на административното производство, имотът на В. Божкова, както и тя самата изобщо не фигурират. Допуснато е и нарушение на изискването, разписано в чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на заинтересованото лице от комисията, обследвала обекта, като това лице дори не е било уведомено за образуваното производство. Тези нарушения на административно производствените правила се явяват съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта на основанието по чл. 146, т. 3 АПК. На следващо място е налице и съществено нарушение на изискването за форма на административния акт. Посочените в него и в предхождащия го констативен протокол правни и фактически основания са противоречиви и непълни. Посочени са едновременно разпоредбите на чл. 195, ал. 5 и ал. 6 ЗУГ, в които са разписани различни състави. Фактическите основания също са неясни е подлежащи на тълкуване не става ясно дали оградата е неподходяща по местонахождение или е опасна за живота и здравето на гражданите, които факти следва да бъдат подведени под различни правни норми. Установявайки гореописаните нарушения, съдът правилно е отменил оспорената пред него заповед, доколкото същите възпрепятстват извършването на съдебен контрол за материалната й законосъобразност. Съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не е налице и необоснованост на решението - релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически и издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната по касация страна В. Божкова за присъждане на разноски, които са в доказан размер от 1440 лева. Този размер не е прекомерен спрямо действителната фактическа и правна сложност на спора, както и е съответен спрямо извършените процесуални действия от упълномощения адвокат, поради което възражението за прекомерност на представителя на касатора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,