Решение № 15901 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13391/2010 г.

Решение № 15901 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13391/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Втора многопрофилна болница за активно лечение - София" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Христо Ботев" № 120, представлявано от изпълнителния му директор Красимир Стоянов Пандев, против решение № 2756 от 05.08.2010 г., постановено по административно дело № 1551 по описа за 2010 г. на Административния съд - София-град. С него е отхвърлена жалбата против отказ за сключване на договор № РД-15-2 от 28.02.2008 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) в частта, с която е постановен отказ да бъде сключен договор за оказване на болнична помощ по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО за изпълнение на клинични пътеки № 33 и 56 за лечение на лица над 18 години от приложение № 5 към чл. единствен от Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и посочени в приложение № 17 към решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Столичната здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител юрк. Румяна Спасова, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административния съд - София-град, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореният отказ за сключване на договор № РД-15-2 от 28.02.2008 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса и потвърден с решение № РД-УС-04-858/21.05.2008 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса в частта, с която е отказано на лечебното заведение сключване на договор за оказване на болнична помощ по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО за изпълнение на клинична пътека № 33 "Заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума" за лечение на лица над 18 г. и клинична пътека № 56 "Ритъмни и проводни нарушения" за лечение на лица над 18 г. от приложение № 5 към чл. единствен от Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и посочени в приложение № 17 към решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административният съд - София-град, законосъобразно е приел, че към датата на издаване на оспорения акт по отношение КП № 33 лечебното заведение не е изпълнявало специалното условие за разкрито структурно звено съгласно т. 191.2 от решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК - клиника или отделение по гастроентерология или хирургия, което да фигурира в разрешението за осъществяване на лечебна дейност, а относно КП № 56 - не е разполагал с необходимия минимален брой специалисти, определен с разпоредбата на точка 191.8 от същото решение - в лечебното заведение не е имало лекар със специалност кардиология, притежаващ професионална квалификация по ехокардиография - експертно ниво за извършване на трансезофагиалната ехокардиография при лечение на лица над 18 години. При липса на надлежни доказателства за функциониращи на територията на лечебното заведение клиника и/или отделение по гастроентерология и/или хирургия за лечение на заболяванията на хепатобиларната система, панкреаса и перитонеума на ЗЗОЛ лица над 18 г. и след като не е разполагал с необходимия минимален брой специалисти съгласно точка 3, блок 1 - лекар с придобита квалификация за трансезофагиалната ехокардиография, съдът е обосновал правилния извод за материална законосъобразност на оспорения отказ за сключване на договор за болнична помощ за 2008 г. по посочените клинични пътеки. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. За сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки разпоредбата на т. 191.2 от решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК изисква лечебното заведение да отговаря на посочени в общите условия, както и на изброените в същата норма специални условия, второто от които е да са разкрити необходимите структурни звена, посочени в частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека" на съответните КП, за които то кандидатства, съгласно приложение № 17. По отношение на КП № 33 "Заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума" за лечение на лица над 18 г. абсолютната предпоставка за сключване на договор с изпълнител на болнична медицинска помощ е в лечебното заведение да има разкрито звено - клиника или отделение по гастроентерология или хирургия. Не се спори по обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението и към датата на издаване на отказа изискуемото налично и функциониращо на територията на лечебното заведение звено клиника/отделение по гастроентерология или хирургия не е било разкрито като структурно звено във "Втора многопрофилна болница за активно лечение - София" АД. Първоинстанционният съд законосъобразно е извел този извод и от приложения по делото Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на Втора МБАЛ-София, приет с решение № 22 от 17.11.2006 г. на Съвета на директорите - в текстовете фигурира гастроентерологичен сектор, липсва клиника или отделение по смисъла на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗЛЗ. С точка 191.2, изр. 2 от решението на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. се създава допълнително изискване "структурните звена и/или отделения със специалностите, по които са разкрити, следва да фигурират в разрешителното за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46, ал. 2 ЗЛЗ". Неоснователни са наведените доводи от касатора, че административният съд е следвало да направи преценка за законосъобразността на нормата на т. 191.2 от решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК. В обжалваното решение съдът обосновано е изложил мотивите си, че цитираната норма на т. 191.2 от решението не противоречи, а доразвива и прецизира нормата на чл. 38, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), доколкото съгласно чл. 45 и 46 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) редът и условията към изпълнителите на болнична медицинска помощ, която се заплаща от НЗОК, се определят в Националния рамков договор, респективно от решението на УС на НЗОК, приети по реда на чл. 55, ал. 3 от ЗЗО в редакцията му от ДВ, бр. 113 от 2007 г. Директорът на съответната РЗОК, в случая СЗОК, е длъжен да следи за наличието на изискванията, поставени в решението на УС на НЗОК. Нормата на т. 191.2 от същото решение, представляващо подзаконов нормативен акт, е действаща към момента на издаване на отказа, директорът на СЗОК е бил длъжен да я приложи и да извърши проверка за нейното спазване, съответно УС на НЗОК при разглеждането на отказа и произнасянето си по него е бил длъжен да я приложи така, както е разписана. Неоснователни са аргументите на касатора, че издаденият въз основа на т. 191.2 от решението административен акт следва да се обсъжда от съда с оглед съответствието му с тази норма. Правилно административният съд е посочил в мотивите си, че няма правомощие да се произнася по законосъобразността на текстове от подзаконов нормативен акт, какъвто безспорно е решението на УС на НЗОК, и основателно е приел, че в настоящия случай не се оспорва този подзаконов нормативен акт, а предмет на делото е отказът за сключване на договор № РД-15-2 от 28.02.2008 г., издаден от директора на СЗОК. Като е приел, че в лечебното заведение няма разкрито звено - клиника или отделение по гастроентерология или хирургия, и в представеното разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-194 от 06.12.2005 г., издадено от министъра на здравеопазването, не фигурира вписана клиника или отделение по гастроентерология или хирургия, първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че "Втора МБАЛ - София" не отговаря на специалното условие по т. 191.2 от решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. за сключване на договор и изпълнение на клинична пътека № 33 за лечение на пациенти на възраст над 18 години. Досежно отказа за сключване на договор по клинична пътека № 56 "Ритъмни и проводни нарушения" относно разпоредбата на т. 3, блок 1 - Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години, от раздел I - Условия за сключване и изпълнение на договор за клинична пътека № 56, директорът на СЗОК е посочил, че болничното заведение не разполага с необходимия специалист, а именно лекар със специалност кардиология, притежаващ свидетелство за професионална квалификация по ехокардиография, придобито до 31.12.2008 г., т. е. към момента на сключване на договора такова свидетелство не се е изисквало, но по отношение извършването на трансезофагиалната ехокардиография изрично е записано като изискване, че е необходимо свидетелство за професионална квалификация по ехокардиография - експертно ниво. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че след като нито един от четиримата кардиолози, включени като изпълнители по клинична пътека № 56, не притежава свидетелство за професионална квалификация по ехокардиография - експертно ниво, за да са в съответствие с изискването за извършване на трансезофагиалната ехокардиография, лечебното заведение не отговаря на специалното условие по т. 191.8 от решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. за лечение на пациенти на възраст над 18 години по клинична пътека № 56. Оспореният административен акт, с който директорът на СЗОК е отказал да сключи договор за оказване на болнична помощ, е издаден при спазване на материалноправното условие за законосъобразност, установено в т. 191.2 и 191.8 на решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Посочените основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Втора многопрофилна болница за активно лечение - София" АД е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,