Решение № 6424 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2013 г.

Решение № 6424 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Съндайл Уайнъри" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 128570854, срещу решение № 1159/28.05.2013 на Административен съд гр. Бургас по адм. дело № 83/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 02001100718/12.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-397/01.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА относно определения данък по чл. 195 от ЗКПО за 2009 г. в размер на 42 000 лева и лихва за просрочие в размер на 8 034.04 лева. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за противоречие на решението с материалноправни законови разпоредби. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени съответната част от РА, както и да се присъдят разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № 02001100718/12.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-397/01.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА относно определения данък по чл. 195 от ЗКПО за 2009 г. в размер на 42 000 лева и лихва за просрочие в размер на 8 034.04 лева. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на съда, като законосъобразно следва да бъде потвърдено. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Бургас (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Правилно е прието, че в конкретния случай безспорно е налице доход от източник в страната по смисъла на чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО и дружеството касатор е било длъжно да внесе данъка по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, в размер на 42 000 лева в срока по чл. 202, ал. 2 от ЗКПО. Установената фактическа обстановка сочи за липса на доказателства за промяна на договорените условия по договора за заем от 17.09.2008 г., между чуждестранното лице и касатора и анекси към него, като изрично е договорено, че възнаграждението, което получава чуждестранното лице "Стимул М" град Москва, представляващо лихва в размер на 1% от заемната сума остава непроменено. Следователно дружеството жалбоподател е било длъжно да изпълни договорените условия в съответствие с нормата на чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗКПО и да внесе дължимия данък и лихвите върху него при липса на изключенията по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2 от ЗКПО. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО жалбоподателят дължи данък и лихви върху доходите от лихвите по договора за заем, които в цифрово изражение са 420 000 лв. /12% х 3 500 000 лв./ и лихвите върху размера на доходите от лихви, като акцесорно задължение, към главното задължение по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО. С оглед на липсата на касационни доводи по отношение на останалите задължения по ЗДДС, съдът правилно е провел контрола по законосъобразност по чл. 168 от АПК, само в обжалваната част, досежно данъка дължим по чл. 195 от ЗКПО за ревизирания период за 2009 г. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, осмо отделение