Решение № 5786 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2811/2014 г.

Решение № 5786 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2811/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Манчини " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стамболийски, за отмяна на влязло в сила решение № 9762/28.06.2013 г., постановено по адм. д. 15397/2012 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 2080/08.10.2012 г. по адм. д. № 531/12 г. на Административен съд - Пловдив, в частта с която е отменен Ревизионен акт № 161103978 от 10.11.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, ИРМ - Кърджали, потвърден с Решение № 84 от 26.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив, при ЦУ на НАП и вместо него съдът е отхвърлил жалбата на "Манчини " ООД срещу Ревизионен акт № 161103978 от 10.11.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, ИРМ- Кърджали, потвърден с Решение № 84 от 26.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив, при ЦУ на НАП и е оставил в сила решение № 2080/08.10.2012 г. по адм. д. № 531/12 г. на Административен съд -Пловдив в останалата обжалвана част. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК и са представени извлечения от счетоводни данни за доставчика "Зар Им Екс" ООД като ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната - че "Зар Им Екс" ООД е разполагало със съответните количества захар, които да им прехвърли. В искането за отмяна са изложени аргументи, че решението, чиято отмяна се иска е постановено при нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург. Ответникът, директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като обсъди наведеното отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочено правно основание - чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК. Правното основание на чл. 239, т. 1 от АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 от АПК следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателство или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В процесния случай не се касае за нито една от двете хипотези, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, на която се позовават молителите. Извлечението от счетоводните данни на "Зар Им Екс" ООД, от което е видно че същият във всеки един момент от търговските си взаимоотношения с "Манчини " ООД е разполагал с необходимите количества захар не представлява ново обстоятелство от съществено значение по делото, както се твърди в искането. За да бъде това обстоятелство новооткрито трябва страната да не е знаела за него или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Обстоятелството дали доставчикът "Зар Им Екс" ООД е разполагал; с необходимите количества захар е свързано с предмета на доказване - наличието на доставки между доставчика "Зар Им Екс" ООД и ревизираното лице "Манчини " ООД и като такова е обсъдено в мотивите на решението на АС, както и при касационния контрол от ВАС. Освен това при изготвянето на съдебно счетоводната експертиза вещото лице е работело не само въз основа на документите по делото, а и въз основа на счетоводни справки от посочения доставчик, които не са приложени по делото, поради което всички счетоводни документи от значение за изготвяне на отговор по поставените въпроси, свързани с реалността на доставките са взети предвид. Не може да се обоснове извод, че представените извлечения представляват ново писмено доказателство от съществено значение за делото, нито още по-малко, че удостоверяват ново обстоятелство от съществено значене за делото - а именно наличие на необходимите количества захар у доставчика. Предвид на гореизложеното в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на акта, поради което направеното искане за отмяна на решението на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С искането за отмяна се поддържа и отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК. За да е налице посочената хипотеза трябва с влязло в сила решение на българския съд да не е взета предвид или неправилно да е приложена тази конвенция и засегнатото лице да е сезирало след решението на българския съд Европейския съд в Страсбург, който да е приел, че конвенцията е нарушена. В случая не е налице решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи. Цитираното решение по делото "Булвест" срещу България не може да се приеме за такова. Молителят в настоящото производство не е бил страна в производството по посоченото дело, поради което и постановеното по него решение няма действие спрямо него. Цитираното решение на Европейския съд за защита правата на човека е задължително за страните по него, тоест същото не е задължително за подателят на искането за отмяна. След като не е представено решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията в атакуваното решение, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК и молбата за отмяна на решението на това основание е неоснователна. Изложените в молбата за отмяна доводи свързани с несъобразяването с практиката на Съда на Европейския съюз - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 също не могат да обусловят отмяна на решението на ВАС. Решението на СЕС не установява нови факти или обстоятелства, които да променят фактическата обстановка по спора, разрешен с влязло в сила съдебно решение. Решението на СЕС съдържа отговори на преюдициални въпроси, свързани с приложението на Директива 2006/112/ЕО, които имат принципно отношение и към правилното тълкуване и приложение и на нормите на ЗДДС. Постановяването на решение, което дори и с обвързваща съдилищата сила, установява принципно правилното тълкуване на правни норми, не може да бъде разглеждано като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решение, по които тези правни норми са приложими. Още повече, че посочената практика на СЕС е обсъдена и от първата и от касационната инстанция с оглед установените по делото факти. Искането на дружеството по чл. 239, т. 1, и, т. 6 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено С оглед на така изложените съображения, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав