Решение № 4746 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2017 г.

Решение № 4746 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 29, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационната жалба на В. К. С., чрез адв. Ангелова, срещу Решение № 7886 от 12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 10341/2016 г. по описа на Административен съд С.-град с доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи жалбата му. Ответникът, Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на В. С. против решение № 2-705/16.09.2016 г. на Комисията, с което се обявява установената и обявена с решение № 2-245/15.10.2013 г. негова принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона, съобразено и с неговата цел. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В случая с оспореното пред съда решение Комисията е приела, че С. е щатен служител на ДС, работил в III управление. Като документи, свързани с кариерното му развитие, са посочени заповед от 30.09.1981 г., с която е назначен за разузнавач и заповед от 30.04.1988 г., с която е назначен за старши разузнавач. Обявяването му е като едноличен собственик и управител на фирма, длъжник към Агробизнесбанк. От правна страна решението се основава на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 4 и чл. 9, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Видно от представените по делото доказателства, както и от съдържанието на обжалваното пред съда решение на Комисията, по отношение на касационния жалбоподател е постановено решение № 2-245/15.10.2013 г., с които е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 въз основа на едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона, посочени в решението на Комисията, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд и в същото качество на лицето. Следователно въпросът за принадлежността на В. С. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е разрешен с влязъл в сила административен акт, тъй като предходното решение на Комисията не е оспорено, влязло е в сила и е породило своето действие. С него е постигната целта на закона - установяване и обявяване принадлежността на С. към Държавна сигурност. Въпреки това Комисията е постановила сега обжалваното решение, с което "обявява установената и обявена" с предходното и решение принадлежност, основавайки се единствено на различното качество на лицето, основаващо извършване на проверка - по решение № 2-245/15.10.2013 г., основано на чл. 3, ал. 2, т. 10 от Закона като чл. на Надзорен съвет на банка, а с новото като лице по чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона, едноличен собственик и управител на фирма - длъжник на Агробизнесбанк. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв. С влязло в сила решение на Комисията е установена и обявена принадлежността на С. към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, като въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от с. з., в едно и също негово качество - щатен служител на Държавна сигурност е обявена повторно вече установената и обявена принадлежност. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства. Постановеният при липса на материална компетентност, в случая и при превратно упражняване на власт, в пълен противовес с целта на закона, административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Приемайки, че обжалвания пред него административен акт е законосъобразен, а не нищожен по развитите по-горе съображения, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви нищожността на решение № 2-705/26.09.2016 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА в обжалваната му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,