Решение № 14594 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2020 г.

Решение № 14594 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби на министъра на земеделието, храните и горите и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите против решение № 2242/12.02.2020 г. по адм. д. № 4184/2018 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

Министърът на земеделието, храните и горите оспорва решението като необосновано и материално незаконосъобразно. Твърди, че съдът неправилно е приел, че писмо изх. № С-452/28.01.2004 г. до кмета на община Сандански и препис на известие за доставяне на писмо от Г. Граматиков в МЗХ доказват подаване на заявление по пар. 123 от ПЗР на ЗГ (отм.); и желание за закупуване на застроен и нормативно прилежащ терен към незаконно построени от него сгради от 51 кв. м. и 16 кв. м. в имот № 000435. Поради находящи се документи по пар. 123 от ПЗР на ЗГ (отм.); към вх. № 94-Г-52/9.902.2004 г. в МЗГ за закупуване една вила в м. "Туречка черква", землище на с. Лиляново, а впоследствие приложени документи за три вилни сгради изградени в два различни имота в м. "Водна кула", с писмо изх. № 36972/22.10.2015 г. на Г. Граматиков е указано да представи доказателства за друго заявление, тъй като това по преписка № 94-Г-52/9.02.2004 г. в МЗГ е приключило с благоприятен за него административен акт. В отговор лицето представя вх. № 94-С-452/21.01.2004 г. до кмета на община Сандански, подадено по реда на ЗУД за узаконяване на вила от 30 кв. м. в м. "Туричка черква", за която посочва, че е построена от него през 1988 г. и прилага копие от известие за доставка с нечетлива дата на изпращане и получаване. Няма представени документи, че лицето е направило заявление за купуване на прилежащ терен към две вили в имот 000435 с площ от 0, 179 дка. Известието за доставка без описание на документа, който е изпратен в МЗГ и без четлива дата, неправилно е прието от съда, че е заявление по пар. 123 от ЗГ (отм.);. Отговорът на кмета на общината изх. № 94-С-452/28.01.2004 г. е във връзка с подадено заявление за узаконяване на 2 бр. вили от 30 кв. м. в м. "Туричка черква". Приложените наказателно постановление и констативен акт, които са представлявали приложение към заявлението до кмета на общината са за 2 бр. вили от 30 кв. м., а не за описаните в нот. акт 37/2011 г. два броя вили от 51 кв. м. и 16 кв. м. Решението е необосновано, постановено е при нарушаване на логически правила и каузална връзка между фактите. Това е довело до неистински констатации и неправилни правни изводи. Необосновано е прието, че до 2015 г. искането на Граматиков е разглеждано и по него са извършвани действия, защото това не отговаря на доказателствата по делото. Необосновано е прието, че сградите в ПИ 000435 са построени в ДГФ незаконно до влизане в сила на пар. 123 от ПЗР на ЗГ (отм.); като се позовал на констативен акт и наказателно постановление от 1991 г., приложени към заявлението до кмета на общината за узаконяване на 2 бр. вили от по 30 кв. м. Освен това съдът е объркал материалната компетентност на МЗХ и нотариуса. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата.

Касационният жалбоподател изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите оспорва първоинстанционното съдебно решение с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. За имот 000435 по Лесоустройствения проект на ТП "ДГС-Сандански" от 2008 г. с площ от 0, 179 дка не е подавано заявление по пар. 123 от ПЗР на ЗГ (отм.); в срока до 23.02.2004 г. Развива съображения, които съвпадат със защитната теза на МЗХГ. Иска отмяна решението и отхвърляне на жалбата.

Ответникът Г. Граматиков оспорва касационните жалби и иска оставяне на решението в сила по съображения в писмен отговор. Твърди, че искането му по пар. 123 от ПЗР на ЗГ е подадено до некомпетентен административен орган- кмета на общината, като отново преди изтичане на срока е подал заявление и до министъра на земеделието и горите. До 2015 г. искането му било възприето като ясно и по него са извършвани действия за установяване на останалите предпоставки. Правилно съдът е приел, че сградата е построена до 1988 г. и поради тази причина е санкциониран, а през 2011 г. е получил удостоверение за търпимост на строежа по правилата на ЗУТ. Правилно съдът е приел, че установяването на всички факти е затруднено от продължителното развитие на административното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура развива съображения за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

С решение № 2242/12.02.2020 г. по адм. д. № 4184/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е отменен изричен отказ със заповед № РД-49-33/26.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите и е върната на административния орган преписката за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания.

Мотивите на административния орган да откаже издаване на заповед за придобиване на собственост върху застроена и нормативно определена прилежаща площ по реда на пар. 5, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ във връзка с пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ /отм./ по преписка образувана по искане на Г. Граматиков за закупуване по пар. 123 от ПЗР от ЗИД на ЗГ (отм.); на 0, 179 дка от държавна горска територия поземлен имот № 000435, скица №К00098/10.07.2015 г. в землището на с. Лиляново, отдел 165, подотдел "3" по Лесоустройствения проект на Държавно горско стопанство "Сандански", върху който има построени северна двуетажна масивна вила и южна едноетажна масивна вила и заявление постъпило с писмо вх. № ЕАГ -8088/25.02.2016 г. по описа на ИАГ, са следните:

1. От лицето Г. Граматиков са постъпили 2 заявления по пар. 123 на датите 9.02.2004 г. и 12.02.2004 г., но и двете заявления са обединени в една преписка с рег. № 94-Г-52/9.02.2004 г. и по нея е постановена заповед № РД-49-293/26.07.2016 г. за имот 000437 /л. 87/, с която е наредено да се продаде на Г. Граматиков 0, 177 дка в м. "Водна кула". Административният орган е посочил, че със заявлението от 9.02.2004 г. е поискано по пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ продажба на незаконно застроена едноетажна вила в м. "Туричка черква", землище на с. Лиляново /виж л. 127/.

Има трето регистрирано заявление от лице, чиито имена частично съвпадат с тези на заявителя, и освен това е с различно ЕГН. Обсъдени са доказателствата за кореспонденция с община Сандански вх. № 94-С-452/28.01.2004 г., известие за доставяне и заявление по пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ /отм./ без дата и входящ номер и заявление по пар. 184, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ рег. № 94 С-452/21.01.2004 г. относно 2 броя вили от 30 кв. м. в м. "Туричка черква". Направен е извод, че представените писмени доказателства не доказват подадено заявление по пар. 123, ал. 2 от ПЗР от ЗИД на ЗГ (отм.); в срок за купуване на застроена площ и прилежаща площ на две вили от 51 кв. м. и 16 кв. м., построени в имот 000435.

1. Няма документи, които да доказват, че заявителят е построил сградата или сградите в поземлен имот частна държавна собственост номер 000435, землището на с. Лиляново, община Сандански до влизане в сила пар. 123 от ПЗР към ЗИД на ЗГ.

1. Представеният нотариален акт за придобиване на собственост по давностно владение върху недвижим имот рег. № 37, т. 2, рег. № 2360, н. д. № 222/2011 за 2 вили съответно с площ 51 кв. м. и 16 кв. м, построени в поземлен имот 000435 е съставен след изтичане на законоустановения срок за подаване на заявление по реда на пар. 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.);. Позовава се на практика на ВАС, съгласно която придобиването на собствеността не може да стане след изтичане на срока по пар. 123.

1. Няма яснота по отношение на изчислената нормативно прилежащата площ.

За да отмени така постановения отказ съдът с оспореното пред петчленен състав решение е приел следното:

1. С писмени доказателства, представени от министъра на земеделието, храните и горите се доказва, че е образувана административна преписка по реда на § 123 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗГ (отм.); по искане на Г. Граматиков за закупуване на имот 000435 по реда на пар. 123 от ПЗР на ЗГ (отм.); и по тази преписка са извършвани процесуални действия в продължение на 14 г. За първи път волеизявлението пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ е направено пред кмета на община Сандански на 21.01.2004 г., който вместо да препрати изявлението на министъра на земеделието и горите, е дал указания за подаване на ново заявление. Втори път е подадено заявление, което е регистрирано на 9.02.2004 г. в деловодната система и се намира на л. 98 от делото, което е с много общо съдържание, но формира воля по пар. 123. Липсата на печат и дата не го лишават от достоверна дата. Прави извод, че именно по това заявление е образувана административната преписка, приключила с издаването на отказ. Според съда е очевидно, че до 2014 г. по заявление вх. № 94-Г-202/05.02.2004 г. е разглеждано искане за закупуване на два имота кад. № 00435 и 000437, защото са изисквани и представяни документи и за двата имота.

1. Сградите са построени от Г. Граматиков през 1988 г. в м. "Водна кула", за което е съставен акт за установяване на административно нарушение от 23.09.1991 г. (л. 17) и наказателно постановление № 123/28.10.1991 г. (л. 18), а пред 2011 г. е получил удостоверение, че този строеж е допустим по правилата и нормативите, действали по време на строежа и съобразно ЗУТ. В административната преписка се съдържат документи като удостоверение № А6-02-30/04.06.2011 г. (л. 148), становище от ДГС "Сандански" (л. 171) и всички актове, относими към процедурата по одобряване на план за застрояване и оценка на поземлен имот 000435 (л. 179-205). Административният орган не е обсъдил представените доказателства, имащи отношение към одобряване на план за застрояване и оценка на ПИ 000435. Поради допуснати формални нарушения на административнопроизводствените правила и продължителното протичане на административното производство административният орган се е затруднил при правилното изясняване на всички относими факти и обстоятелства и оттам е извършил неправилно приложение на материалния закон.

1. Съображенията относно нотариалния акт за придобиване на собственост по давност не съответстват на правната теория относно правното значение на този вид нотариални актове.

Решението е неправилно, защото е необосновано поради несъответствие с доказателствата към приложената административна преписка и има за последица неправилното приложение на материалния закон.

Съгласно пар. 5, ал. 1 от Др на ЗГ/ обн. ДВ бр. 19/2011 г./ заявленията за изключване на площи от горския фонд, за предоставяне право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд, както и тези по § 123 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.), подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, като оценките на имотите се определят по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 от този закон, ако е изтекъл срокът на валидност на удостоверението за оценка, издадено по реда на Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи, учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (обн., ДВ, бр. 101 от 2003 г.; изм., бр. 39 от 2004 г., бр. 6 от 2005 г., бр. 1 от 2007 г., бр. 38 от 2010 г.).

Съгласно пар. 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ /отм./ лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не подлежат на премахване.

Следователно материалноправното основание за закупуване на застроената и нормативно определената прилежаща площ са следните: да е налице незаконно строителство до влизане в сила на закона, т. е. до 22.02.2003 г., незаконно построените сгради да са допустими по действащите ДГП, действали или по време на тяхното извършване или съгласно ЗУТ /обн. ДВ 1/2001 г./, заявлението да е подадено в едногодишния срок от влизане на закона и към него да са приложени документи, описани подробно в пар. 123, ал. 2 от ПЗР на ЗГ (отм.);

1. Необосновано съдът приема, че заявлението за закупуване на земи, застроени и прилежащи терени към вилни сгради от 16 кв. м. и 51 кв. м. в ПИ 000435 е подавано два пъти: на 21.01.2004 г. пред кмета на община Сандански и на 9.02.2004 г. пред министъра на земеделието и горите.

Въобще не съответства на доказателствата по делото изводът на съда, че в продължение на 14 години е провеждано административно производство, като до 2014 г. административният орган е разглеждал искане за закупуване на два имота с кад. № 00435 и 000437 по заявление вх. № 94-Г-202/05.02.2004 г., като е изисквал и са представяни документи и за двата имота.

Първи данни за кореспонденция относно вили в имот 000435 се намират в писмо изх. № ИАГ 36972/22.10.2015 г. / л. 128 на и. д. директор Дирекция" Промени в горските територии" на ИАГ, което е в отговор на подадено заявление в ИАГ -26662/3.08.2015 г. от Г. Граматиков /неприложено към административната преписка/. Тъй като заявителят е представил документи за три вилни сгради със заявление от 3.08.2015 г, изградени в два поземлени имота, му е дадено указание по чл. 31, ал. 2 от АПК да представи допълнителни данни или официална информация за наличието на подадено заявление относно закупуване на нормативно определена прилежаща площ към построени сгради в поземлените имоти в землището на с. Лиляново с оглед финализиране на административното производство. Писмото е предхождано от служебна справка въз основа на писмо изх. № ИАГ-36017/15.10.2015 г. /л. 135 на директора на ДПГТ и установеното обстоятелство, че има образувана преписка по пар. 123 от ПЗР към ЗИД на ЗГ, но в нея липсва оригинал на заявлението от Г. Граматиков. В изготвената справка от Дирекция "Електронно управление" към министерството на земеделието, храните и горите изх. № 36738/21.10.2015 г. / л. 130-134 е видно, че в архива 1997-2005 г. са регистрирани три заявления от лица с имена Г. Граматиков: 1. писмо рег. № 94 Г-52/9.02.2004 г. за закупуване на прилежаща площ от ДГФ-землище Сандански, 2. писмо № 94 Г-52/12.02.2004 г. относно закупуване на прилежаща площ от ДГФ землище Сандански и 3. писмо № 94 Г-172/20.02.2004 г. за закупуване на прилежаща площ от ДГФ Сандански. Приложени са извлечения от АИС"Документооборот". Приложено е заявление рег. № 94 Г-172/20.02.2004 г., от което е видно, че третото заявление е подадено от друго лице.

В отговор на дадените указания на 22.10.2015 г. със заявление вх. №ИАГ-8088/25.02.2016 г. /л. 124 Граматиков доказва подадено заявление по пар. 123 със заверено от него копие на заявление вх. № 94-С-452/21.01.2004 г. до Община Сандански и известие за доставяне до МЗГ гр. София от 9.04.2004 г., върху което има корекция на датата от 8. 02. на 9.02.2004 г. Заявлението обаче от 21.01.2004 г. / л. 126 е подадено с правно основание пар. 184, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ с искане за започване на административно производство за узаконяване на 2 бр. вили от 30 кв. м. в м. "Туричка черква", по плана на Сандански. Към заявлението до кмета на община Сандански са приложени: 1. наказателно постановление № 123/28.10.1991 г. /л. 18 и л. 485 за налагане на административно наказание глоба за незаконно построена вила в отдел № 165-1 в ТУ"Попина лъка", "Туричка черква" -"Водна кула" с размер 4 х5=20 квадратни метра, 2. констативен акт от 23.09.1991 г. за същото нарушение / л. 17/, 3. квитанция № 620817/10.02.1992 г. за платена глоба/ л. 19 и 486/.

Следователно правният извод за спазване на срока по пар. 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.); за подаване на заявление за вилните сгради в ПИ 000435 с писмо от 21.01.2004 г. не отговаря на писмените доказателства. Заявлението има съвсем различно съдържание и то е за узаконяване на 2 вили от 30 кв. м. в м. "Туричка черква" в производство по ЗУТ, а не за закупуване на земя в държавен горски фонд.

Не отговаря на доказателствата по делото и изводът на съда, че заявлението за масивна вила в м. "Водна кула", което е без дата и входящ номер, макар и да било общо, трябвало да се възприема като искане по пар. 123 за закупуване на застроена и прилежаща земя за двете вили в ПИ 000435 и е с дата 9.02.2004 г. Позовава се на известие за доставяне /л. 97/, върху което има една неясна дата, втора ясна дата 9.02.2004 г. с пощенско клеймо и една преправена от 8.02.2004 г. на 9.02.2004 г. дата, в графата с подпис за получател.

От лицето Г. Граматиков са постъпили 2 заявления по пар. 123 на датите 9.02.2004 г. и 12.02.2004 г., но и двете заявления са обединени в една преписка с рег. № 94-Г-52/9.02.2004 г. и по нея е постановена заповед № РД-49-293/26.07.2016 г. за имот 000437 /л. 87/, с която е наредено да се продаде на Г. Граматиков 0, 177 дка в м. "Водна кула". Административният орган е посочил, че със заявлението от 9.02.2004 г. е поискано по пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ да бъде продадена земя от ДГФ за незаконно застроена едноетажна вила в м. "Туричка черква", землище на с. Лиляново /виж л. 127/.

Приложеното по делото заявление на л. 98 без дата, има различно съдържание и е за незаконно построена вила /един брой/ през 1988 г. в м. "Водна кула". С т. н. "жалба" от 28.12.2017 г. до министъра на земеделието, храните и горите /л. 364 Г. Граматиков изрично обяснява, че е искал през 2004 г. закупуване на прилежащи части от ДГФ за 2 вили. Тъй като сградите са били 2 на брой /описани са с квадратура по 30 кв. м. / още при закупуване на прилежащите части искал да ги раздели в два имота и да ги прехвърли на двете си деца. След като обаче със заповед № РД-49-293/26.07.2016 г. за имот 000437 министърът е уважил искане по пар. 123 за закупуване на застроена и прилежаща част към една вила, оставя неясно защо заявителят твърди, че в срок е подал друго заявление за закупуване на застроена и прилежаща части от ДГФ за още две вили от 51 кв. м. и 16 кв. м., при описание в заявлението от 21.01.2004 г. до кмета на община Сандански на 2 вили от 30 кв. м.

По делото има данни, че е подавано заявление от 12.02.2004 г., което обаче не е открито на хартиен носител /виж писмо изх. № ИАГ/36972/22.10.2015 г. - л. 128/. Комисията при ИАГ е приела, че вероятно това е заявлението за вилите в имот ПИ 00435 и по него е дала отрицателно становище с мотив, че същото е било разгледано по преписка № 94-Г-52/9.02.2004 г., приключило с административен акт.

Граматиков не е посочил нито в първоначалната жалба, нито с отговора на касационната жалба от коя дата е заявлението по пар. 123 за застроена и прилежаща площ за две вили в имот 000435. По делото има данни, че в административното производство е цитирал и друго заявление № 94-Г-202/5.02.2004 г. /л. 91 и 92/. С писмо изх. № ИАГ-36972/22.10.2015 г. на и. д. директор на Дирекция "Промени в горските територии" до Граматиков е посочено, че е извършена проверка и по това негово твърдение. Установено е, че има заявление с такъв регистрационен индекс, но с дата 20.02.2004 г. и е подадено от друго лице Г. Добрин от [населено място] /л. 128/.

Административният орган е спазил задължението си по чл. 31 от АПК като е указвал на заявителя да уточни и представи доказателства за подадено в срок заявление. В този смисъл писмо изх. № ИАГ-36972/22.10.2015 г. на и. д. директор на Дирекция "Промени в горските територии"/ л. 127 и изх. № ИАГ -17936/13.09.2017 г. / л. 91/. С писмо от 28.12.2017 г. / л. 82 до МЗХГ Г. Граматиков е уточнил, че през 2004 г. е подал заявление за изградени вили в местността "Водна кула" за започване на процедура за закупуване на имоти и тъй като сградите били две решил да ги раздели на два имота с цел да ги прехвърли на двете си деца. Това са имотите с номера 000435 и 000437, землището на с. Лиляново. Искал е информация поради какви причини е забавено издаването на акт по преписката за имот 000435.

Налага се извод, че Г. Граматиков е сезирал по пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ министъра на земеделието и горите на 9.02.2004 г. и на 12.02.2004 г. с искане да му бъде продадена застроената и прилежаща площ към вила, по което заявление има издадена заповед № РД-49-293/26.07.2016 г. за имот 000347. В същия период от време е подал заявление на 21.01.2004 г. до кмета на община Сандански за узаконяване на 2 незаконно построени през 1988 г. вили от 30 кв. м. в м. "Туричка черква". Това заявление неправилно е прието от съда като заявление по пар. 123 от ДР на ЗИД на ЗГ, което да е неправилно адресирано до некомпетентен административен орган. Обратно- със заповед №АБ-15/19.02.2011 г. е одобрен ПУП-ПЗ за имот 000435 като се удостоверява, че строеж "вила" в имот 000435, отдел 165, подотдел "3", м. "Водна кула", землището на с. Лиляново, изграден през 1988 г. по заявлението от 21.01.2004 г. на кмета на общината не е узаконен до влизане в сила на ЗУТ, но е допустим по правилата и нормативните, действали по време на строителството и по сега действащите разпоредби на ЗУТ и за същия е приложима разпоредбата на пар. 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. С тази заповед е приключило производството по пар. 16 от ЗУТ. Писмото на кмета на общината изх. № 94-С-452/28.01.2004 г. от община Сандански до Граматиков с подробно описаната процедура и необходими документи за подаване на заявление по пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ не е нито пряко, нито косвено доказателство, че Граматиков е подал след това такова заявление за купуване на застроена и прилежаща площ към вилата в отдел 165, подотдел 3, за която е отреден имот 000435 след това през 2011 г. Едва със заповед от 20.04.2011 г. на кмета на община Сандански поземлен имот 000435 в зона с ОК е отреден за "вила", поради което не могат да се приемат за правилни изводите на съда, че от 2004 г. до 2014 г. административният орган е разглеждал искане за закупуване на два имота с кад. № 00435 и 000437. През 2015 г. Граматиков е започнал кореспонденция за издаване на административен акт за имот 000435, като в хода на производството е установено, че няма заявление за имота, което да е постъпило в срока по пар. 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.);.

Освен това с жалбата до съда Граматиков твърди, че с двете заявления от 9.02.2004 г. и от 12.02.2004 г. е поискал закупуване на застроените и прилежащи площи за две различни вили, но административният орган ги е съединил в една преписка, като приключил същата с произнасяне само за единия имот. В първоначалната жалба до съда / л. 5 твърди, че сградите са построени незаконно през 1991 г., което се разминава с посочената в заявлението /без дата/ година на незаконно строителство- 1988 г. В тежест на жалбоподателя е да докаже твърдението си, че по преписка 94 Г-52/9.02.2004 г. има две заявления за два различни имота. Вместо това в административното производство жалбоподателят е представял писмени доказателства за друга преписка вх. № 94-Г-202/5.02.2004 г, с предмет отново заявление по пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ, но в информационната система на МЗХГ има данни, че под този номер подателят е друго лице. Като е приел, че са извършвани действия по преписка 94-Г-202/5.902.2004 г. съдът е направил необоснован извод. Поради това настоящият съдебен състав приема, че въпреки представяните пред административния орган доказателства през 2011 г. и след това от 2015 г. за имот 000435, изрично волеизявление за този имот с правно основание пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ няма.

Дори да се приеме, че с приложеното без дата заявление административния орган е бил сезиран с искане по пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.); , същото е за закупуване на застроена и прилежаща земя към една вила в. м. "Водна кула", а не за две вили в същата местност, които общо с вилата в ПИ 000437, стават три и това се разминава напълно със заявлението от 21.01.2004 г. до кмета на община Сандански за узаконяване на две вили от по 30 кв. м., което Граматиков представя с писмо вх. № 8088/25.02.2016 г. / л. 124 като доказателство за подаване на заявление по пар. 123.

1. Необосновано съдът приема, че административният орган не е обсъдил доказателствата за незаконно строителство през 1988 г. от Г. Граматиков в държавен горски фонд-частна държавна собственост - констативен акт и наказателно постановление от 1991 г., както и документите, относими към процедурата по одобряване на план за застрояване и оценка на поземлен имот 000435 л. 179-205/. Съдът посочва още, че като не е взел предвид тези доказателства, административният орган е приложил неправилно материалния закон и постановил отказ.

В хода на административното производство в становище от 7.12.2017 г. на директора на Дирекция " Административно-правно обслужване и човешки ресурси", поискано от директора на ДПГТ изрично е посочено, че към заявлението до кмета на Община Сандански от 21.01.2004 г. е приложен констативен акт и наказателно постановление по отношение на постройките, за които е направено искане за узаконяване/ л. 85/, като е направен извод, че документите не доказват, че Г. Граматиков е построил сграда или сградите в ПИ 000435 до влизане в сила на закона. В протокола от 9.01.2018 г. /л. 76 и сл./ на Комисията подробно са описани всички документи за узаконяване на двете сгради в ПИ 000435 през 2011 г., както и нотариалния акт от същата 2011 г. за констатиране на собственост върху недвижим имот 2 вили с площ от 51 кв. м. и 16 кв. м. Посочено, че становището на ТП "ДГС Сандански" и РДГ Благоевград от 2011 г. са за започване на процедура по пар. 123 за закупуване на нормативно прилежаща площ към една сграда в имот 000435, а не за две вилни сгради. Изрично е акцентирано, че няма яснота по отношение на коя постройка е изчислена нормативно определената прилежаща площ, съгласно изискванията на ЗГ. В писмото от 16.01.2018 г. на Директора на ДПГТ / л. 16.10.2018 г. / отново са посочени констативния акт и наказателното постановление като документи, които не доказват незаконно строителство до влизане в сила на ЗИД на ЗГ (отм.); на две вили от 16 кв. м. и 51 кв. м. Описани са и документите от преписката по узаконяване и за одобряване на подробен устройствен план от 2010 г., с който се предвижда освен съществуващите постройки- 2 с площ от 51 кв. м. /разгъната застроена площ от 102 к. м. / и 16 кв. м. и допълнително застрояване на още постройки. В същото писмо е посочено, че няма никаква яснота как е определена прилежащата площ по изискванията на ЗГ.

Тъй като посоченият по-горе протокол на комисията е акт в административното производство, който предхожда заповедта и е съставен с оглед издаването на индивидуалния административен акт от министъра на земеделието, горите и храните, съдържащите се в него мотиви представляват мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК на заповед № РД49-33/26.02.2018 г. Като е приел друго съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Изводът на административния орган за липсата на доказателства за незаконното построяване на двете вили в имот 000435 до 22.02.2003 г. от Г. Граматиков съответства на доказателствата по делото. Констативният акт от 23.09.1991 г. /л. 30 е съставен за незаконно построена вила от Г. Граматиков в м. "Водна кула, ТУ "Попина лъка", отдел 165-1 с размери общо от 20 кв. м. Наказателното постановление № 123/28.10.1991 г. /л. 31 е за същата вила, като е посочено, че тя е с размери 20 кв. м. и се намира в отдел 165, подотдел 1- "Туричка черква", м. "Водна кула". Приложените документи за плащане на такса за ползване на една вила /а не на две вили/, последно през 2002 и 2003 г. и са приложени на л. 32-36. Налага се извод, че административният орган обосновано приема липсата на доказателства за незаконно строителство на двете вили в ПИ 000435 с площи от 16 кв. м. и 51 кв. м. до 22.02.2003 г., когато влиза в сила пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.);. ПИ 000435 се намира в отдел 165, но подотдел 3, а не в подотдел 1, където е била незаконната вила от 20 кв. м. Съгласно представено в съдебното производство удостоверение на директор на ТП "ДГС Сандански" / л. 483 построената вила в м. "Водна кула", за която е издадено наказателното постановление през 1991 г., се е намирала в отдел 165/1 на територията на ТП "ДГС- Сандански", съгласно Лесоустройствен проект 1988-1998 г., а м. "Водна кула " е част от м. "Туричка черква". Представено е удостоверение изх. № 726/18.11.2010 г. на ДГС-Сандански/ л. 198/, от което е видно, че отдел 165, подотдел "3" по ЛУП 1998 е идентичен с отдел 165, подотдел "3" по ЛУП 2008 г., отдел 165 е вододайна зона, натура 2000 със защитена зона хабитати. Предвид скиците на имота от 2010 г. / л. 199 и 2011 г. /л. 152 имотът е в отдел 165, подотдел "3". Първите данни за съществуването на две вили в имот ПИ 000435 са от 2010 г. -виж скица на л. 199, като по партидата от 2011 г. на Общинска служба "Земеделие" съществуват вила от 51 кв. м., вила от 16 кв. м. и друга жилищна сграда от 6 кв. м. Трите сгради са видни от скици от 17.06.2011 г. / л. 162/, от 14.09.2011 г. / л. 151/, скица от 10.07.2015 г. / л. 141/, скица от 2016 г. /л. 137/, както следва: двуетажна вила от 51 кв. м., едноетажна жилищна сграда от 16 кв. м. и др. жилищна сграда от 6 кв. м.

С удостоверение от 24.06.2011 г. / л. 148 на кмета на Община Сандански е удостоверено, че "вила" в имот № 000435, отдел 165, подотдел "3", м. "Водна кула", заявен по пар. 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, изграден през 1988 г., е допустим по правилата и нормативите, действали по време на строителството и за същия е приложима разпоредбата на пар. 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. От това удостоверение въобще не става ясно коя от двете вили е допустим строеж и на какво основание се приема, че е строена през 1988 г., след като в заявлението до кмета от 21.01.2004 г. са посочени две вили от 30 кв. м., а не от 51 кв. м. и 16 кв. м. и към момента на постановяване на отказа вече е издадена заповед № РД-49-293/26.07.2016 г. за друг имот 000437, в който също има незаконно построена сграда. Следователно няма никакви доказателства, че към 22.02.2003 г. двете вили от 51 кв. м. и 16 кв. м. за вече незаконно построени от Граматиков, за да възникне за него правото по пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ.

1. Съгласно пар. 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.); към заявлението за закупуване задължително се прилагат документи: съгласувателни писма по проект за заснемане за узаконяване, от Агенцията по кадастъра, от органите, които одобряват инвестиционни проекти, че строежите са узаконими, скица, документ, определящ нормативно прилежащия терен и др. Такъв документ, който да определя нормативно прилежащия терен няма. Има документи за одобрен ПУП за имот 000435 с площ от 0, 179 дка, но как е определена тази площ като застроена и нормативно прилежаща като терен към коя сграда или сгради е неясно, в какъвто смисъл са мотивите на административния орган.

Изложените по-горе мотиви налагат извод за законосъобразност на отказа на министъра на земеделието, горите и храните да издаде заповед за придобиване на право на собственост върху застроената и нормативно прилежащата площ по реда на пар. 5, ал. 1 вр. с пар. 123 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.); по искане на Г. Граматиков за имот 000435 в землището на с. Лиляново, съгласно скица №К00098/10.07.2015 г. издадена от Общинска служба земеделие-Сандански, върху който са построени северна двуетажна масивна вила и южна едноетажна масивна вила.

Решението на съда е необосновано и материално незаконосъобразно, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Следва да бъде отменено, а вместо това по същество да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Граматиков.

Предвид изхода на спора са основателни направените в двете касационни жалби искания за присъждане на юрисконсултски възнаграждения. В открито съдебно заседание процесуалният представител на директора на ИАГ претендира и разноски в размер на платената държавна такса за касационно производство. Предвид изхода на спора исканията са основателни. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за за заплащането на правната помощ и като взе предвид фактическата сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ИД на ИАГ и на МЗХГ следва да бъдат присъдени юрисконсултски възнаграждения по 200 лв., а в полза на ИАГ и държавна такса от 70. 00 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия