Решение № 8212 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 732/2011 г.

Решение № 8212 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 732/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Венетка Свиленова Димитрова от гр. София, срещу решение № 194/21.10.2010 г. постановено по адм. дело № 354/2010 г. на Административен съд - Перник. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт, а в допълнение към касационната жалба - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответниците по делото - кметът на община Перник, Капка Василева, Василка Маринова, Иван Фитов, Зоя Йорданова, Емилия Йорданова, Иванка Фитова, Спас Терзийски, Мая Трендафилова, Росен Трендафилов, Василка Терзийска, Марин Фитов, Таня Борисова и Спаска Фитова, редовно призовани, не изразяват становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 1491/06.07.2010 г. на кмета на община Перник, с която е утвърдено решение, взето по протокол № 42-7/21.06.2010 г. от комисията, назначена съгласно заповед № 2086/16.10.2008 г., като на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е определена застроената част от имот пл. № 200 по плана на с. Чуйпетлово, община Перник, одобрен с решение № 586/30.11.2006 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че теренът на посочения имот - бивша земеделска земя, която се възстановява по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, по действащия план на с. Чуйпетлово включва УПИ VIII-183 и УПИ IХ-184 - за здравна служба и трафопост, в кв. 5, с площи съответно от 480 кв. м и 263 кв. м, първата от които е незастроена, а втората - застроена, 589 кв. м върху които е изпълнена улица о. т. 172-173-174-175 и още 370 кв. м извън регулация, в какъвто смисъл са и отразяванията в оспорения административен акт. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, единствено в частта от имота, включена в УПИ VIII-183 на кв. 5 по действащия регулационен план на с. Чуйпетлово няма осъществени строителни мероприятия по смисъла на § 1 ДР ППЗСПЗЗ, предвид осъществените в останалите попадащи в регулация площи, улица, трафопост и огради, съобразно отрежданията по плана. Поради това, правилно съдът е приел, че площта на УПИ IХ и частите, върху които е осъществена улица, с площи съответно от 263 кв. м и 589 кв. м, следва да бъдат определени като застроени, при което и е потвърдил оспорената заповед. Решението е правилно - при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната му. Неоснователни са доводите за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения и необоснованост - съдът е обсъдил и преценил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, а направените от него фактически и правни изводи, изцяло кореспондират с данните по делото, включително с представените в настоящото производство документи. Заповедта, оспорена в първоинстанционното производство обективира фактическите и правни основания за издаването си, поради което неоснователни са наведените от касаторката твърдения в обратен смисъл. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно, развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия. То представлява сложен фактически състав, включващ решение на техническата служба на общината, подлежащо на одобряване със заповед на кмета, с която съгласно техническите норми и правила се определя застроената, съответно - свободната от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяване на имота. Последното, съобразно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинската служба по земеделие и гори, преценяваща включително дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ единственият релевантен въпрос е този, касаещ наличие на строежи, прилежащи към тях площи или инфраструктура, върху терена на подлежаща на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. Следва да се отбележи, че с разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 ДР ППЗСПЗЗ само примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Неоснователни са доводите на касатора, развити в производството пред административния съд, че след като в частта от имот пл. № 200, включена в УПИ IХ не са осъществени сгради, то тя не може да бъде определена като застроена по смисъла на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Заповедта, издадена на посоченото правно основание отразява фактическото регулационно отреждане на имота и неговото застрояване към момента на издаването й. Реституционното производство по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ се развива относно имоти, включени в урбанизирана територия, поради което не може да се игнорира фактът, че имотът е включен в регулационния план на населеното място, а части от него попадат в изпълнена улица и имот, предвиден за "здравна служба и трафопост", което мероприятие е реализирано. Без правно значение е обстоятелството, че в посочените части от процесния имот, няма реализирано строителство на други сгради освен трафопоста, и че те попадат в прилежащи терени и инфраструктура. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че съдебното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение