Решение № 145 от 30.9.2024 г. на ВКС по т.д. № 20238002900377/2023 г.

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 11735/04.07.2024г., на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощник адв. В. Д., за допълване и за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 73/17.06.2024г. по т.д.№ 377 по описа на ВКС за 2023г. Молителят поддържа, че е налице непълнота на решението с твърдения, че липсва произнасяне по заявената в исковата молба претенция за законната лихва върху главниците от 89 667.27лв. и 91 321лв., считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Намира, че в решението е допусната и очевидна фактическа грешка, изразяваща се в непосочване на размера на обезщетението за забава върху присъдената главница от 91 321лв. С писмен отговор ответникът „МБАЛ-Пазарджик“ АД, чрез пълномощника си адв.Александър Шопов, оспорва молбата. Заявява, че е изпълнил решението, като е заплатил присъдените вземания. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството, приема следното: С решение № 73/17.06.2024г. по т.д.№ 377 по описа на ВКС за 2023г. е отменено изцяло обжалваното от молителя въззивно решение и е постановено друго, с което се осъжда „МБАЛ - Пазарджик“ АД, гр.Пазарджик, да заплати на молителя „Интернешънъл Асет Банк“ АД, гр.София, парично вземане, представляващо сбор от месечни вноски по чл.11, ал.1 от договора, в общ размер 89 667.27лв., заедно с обезщетение за забавеното му заплащане в общ размер 19 696.85лв., както и парично вземане, представляващо сбор от месечни вноски по чл.11, ал.2 от договора, в общ размер 91 321лв., заедно с обезщетения за забавеното му заплащане в размер на законната лихва от падежа на всяка месечна вноска – 10-о число на месеца, за който се отнася. В мотивите на решението е формирана воля, че общият размер на обезщетението за забава върху главницата от 91 321лв. е 20 206.25лв., но в диспозитива на решението този размер не е посочен. Касае се за очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля, която се налага да се отстрани. В решението липсва произнасяне по заявената с исковата молба претенция на молителя за законната лихва върху главниците от 89 667.27лв. и 91 321лв., считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Налице е непълнота на решението, изразяваща се в непроизнасяне по целия предмет на делото, която също следва да се отстрани в това производство. Мотивиран от това, съставът на I т.о.,