Решение № 14564 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16809/2013 г.

Решение № 14564 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16809/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ВПВ Петрол" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, ул. "Кръстьо Сарафов" № 27, чрез процесуалния му представител адв. Станислав Колев, срещу решение № 6284 от 17.10.2013 г., по адм. дело № 192/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 01-1104610 от 25.08.2011 г. на органа по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - София, потвърден с решение № 2064 от 18.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) при Централното управление (ЦУ) на НАП, в частта на непризнато право на данъчен кредит в размер на 11 240 лв. за данъчния период м. 12.2009 г. и начислените лихви за забава в размер на 1 399.54 лв. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) (преди Дирекция "ОУИ") сумата от 702.79 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в обжалваното решение не са обсъдени всички доводи, наведени в жалбата до съда и поради това е нарушена нормата на чл. 168, ал. 1 АПК. Съдът не е изследвал дали процесния РА е в противоречие с материалноправните разпоредби, нито дали е в противоречие с целта и духа на закона. Обжалваното решение е необосновано, защото съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и не е приложил правилно материалния закон. Неправилно е прието, че не е налице вътреобщностно придобиване (ВОП) на мобилните телефони от доставчика. Процесния РА е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Шинев дава становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. По делото е установено, че ревизията обхваща данъчния период 1.12.2009 г. - 31.12.2009 г. За посочения период ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 11 240 лв. за м. 12.2009 г. по фактура № 1000000002 от 14.12.2009 г., издадена от "Еф Би Си" ЕООД, с предмет на доставка "Nokia H 96 - 40 бр. и Nokia H 96, 8 GB - 40 бр. ". Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № 01-1104610 от 25.08.2011 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2064 от 18.11.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, в частта в която не е признато право на данъчен кредит в размер на 11 240 лв. за данъчен период м. 12.2009 г. и начислените лихви за забава в размер на 1 399.54 лв. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществена от посочения доставчик, спрямо ревизираното лице, доставка на процесната стока. Въз основа на доказателствата по делото първоинстанционния съд е приел, че доставчика не е разполагал с процесните мобилни телефони, за да ги достави на ревизираното лице. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ), е видно, че процесната фактура е редовно издадена и включена в справките - декларации по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и в дневниците за продажби, но съдът е приел, че това обстоятелство следва да се съобрази с факта на реалното изпълнение на доставката. Заключението на ССЕ, не може да даде отговор на въпроса дали процесните мобилни телефони са заприходени в счетоводството на ревизираното лице и дали в последствие са извършени облагаеми доставки с тях, защото счетоводната документация на ревизираното лице е иззета в рамките на досъдебно производство през м. ноември 2010 г. Дружеството е можело да поиска копия от иззетата документация по реда на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) и по този начин да установи, при условията на главно и пълно доказване, правото си на данъчен кредит. Копия от тези доказателства не са представени и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че процесната доставка не е реално осъществена. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че в обжалваното решение не са обсъдени всички доводи, наведени в жалбата до съда, както и твърдението, че съдът не е изследвал дали процесния РА е в противоречие с материалноправните разпоредби, нито дали е в противоречие с целта и духа на закона. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да постанови оспореното решение, съдът е обсъдил всички доводи на страните и представените доказателства по делото. Неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваното решение е необосновано, защото съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и не е приложил правилно материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено установената фактическа обстановка, приложените и събрани писмени доказателства и изводите, които е изложил в обстойните мотиви на съдебното решение са правилни и обосновани. Правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено винаги от реално извършена доставка или услуга по аргумент на чл. 6 или чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В конкретния случай се касае до родово определени вещи - мобилни телефони и поради това е необходимо да се докаже прехвърлянето на собствеността на стоките върху купувача, чрез фактическото й отделяне. Реалността на доставката, категорично следва да се докаже по отношение на прекия доставчик, който следва да е разполагал с фактурираното количество стока, за да може да прехвърли собствеността й върху получателя. Правилно и законосъобразно е изложеното от първоинстанционния съд, че спорът между страните е относно реалността на доставката по процесната фактура, като наличието или не на реалност на доставката следва да се прецени при съобразяване на приложимите правни разпоредби и събраните по делото доказателства. Правилно е посочено, че самият факт на издаване на фактурата и нейното счетоводно отразяване от страна на ревизираното лице в съответните регистри не е достатъчно условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставката по процесната фактура. По време на ревизията са били представени: спорната фактура, приемо - предавателен протокол, че стоката е предадена от доставчика на ревизираното лице и декларация от доставчика, че стоката е превозена от купувача. Възможно е доставката на 80 броя телефони да бъде осъществена с личен транспорт на ревизираното лице и за реализацията да не е нужно да има складова база, от която да се натоварят стоките, нито пък кадрова обезпеченост при доставчика, защото продажбата на мобилни телефони е операция, която може да се извърши и от един човек. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че според заключението на ССЕ е невъзможно да се провери счетоводството на ревизираното лице за процесния период, защото счетоводната документация на ревизираното лице е иззета в рамките на досъдебно производство. От тези документи зависи заприходена ли е в счетоводството на ревизираното лице процесната стока и в последствие извършени ли са облагаеми доставки с нея. Ревизираното лице е могло да представи копия от тези доказателства, но не го е направило и поради това не е успяло да докаже благоприятните за него факти. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е приел, че доставчика не е разполагал с процесната стока. По отношение на ВОП на мобилните телефони е представена фактура № 032 от 10.11.2009 г., издадена от "Уин Уин" С. А., Гърция на "Еф Би Си" ЕООД; протокол № 16 от 10.11.2009 г., че стоката е получена от купувача; международни товарителници и лиценз на превозвача - "Парма" ООД, превозил стоката от Гърция до България. По отношение на тази доставка първоинстанционният съд правилно е приел, че има разминаване в съдържанието на ЧМР - товарителниците досежно датата и килограмите на пакетите с мобилни телефони. При анализ на събраните доказателства ревизиращите са съпоставили представеното от превозвача ЧМР № 3 екземпляр за превозвача за превоз на стоки на "Уйн Уйн" С. А. и представените ЧМР № 2 и № 4 екземпляри за получателя и № 5, 6 и 7 екземпляри за изпращача "Еф Би Си" ЕООД. Видно от тях в копията има разминавания. След като всички екземпляри са химизирани, то при попълването на първия (оригинал) почерка, наименованията подписите, датите следва да бъдат еднакви. В случая превозвача е представил документ ЧМР с дата на изготвяне 3.11.2009 г. в Атина, а в ЧМР представени при предходната ревизия липсват тези реквизити. В каре 6 е изписан вид на опаковката, който е различен от описания представен при данъчна проверка - 2 палети по 244 кг. В каре 29 в единия случай е посочено, че стоката е получена на 4.11.2009 г., а в другия 1.11.2009 г. Правилно е констатирано, че положените подписи от получателя видимо се различават. По делото е представен РА № 200001003325 от 30.11.2010 г., издаден на "Еф Би Си" ЕООД, с който е установена липсата на реалност на доставката от гръцкия търговец "Уин Уин" С. А. към "Еф Би Си" ЕООД. Този РА не е обжалван и е влязъл в сила. Поради изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че няма как доставчикът да прехвърли правото на собственост върху стока, която не съществува. Неоснователно е и позоваването на касатора на практиката на СЕС. След като по делото не е доказано фактурираната стока да е доставена от издателите на фактурата и доставката да е реално извършена, случаят се различава от тези по главните производства по цитираните в касационната жалба съединени дела на СЕС С-80/11 и С-142/11. По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02 г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11. Позоваването на решенията по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС е неоснователно. В главните производства по посочените дела не е спорна реалността на доставките, което различава случаите от настоящия. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит първата, от които е осъществяване на доставката на стоката. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице. Предвид всичко изложено, постановеното решение не страда от посочените пороци в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размер, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,