Решение № 15830 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6860/2016 г.

Решение № 15830 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6860/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Я. П., чрез адв. Т. Т., срещу Решение № 793 от 22.04.2016 г., постановено по адм. д. № 679 по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.) за 2015 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П. (ОД МВР - П.) да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдената сума от 200,00 лв. до претендираната такава от 2000,00 лв., ведно с лихвата и в частта за разноските, които при уважаване на иска се търсят в пълен обем. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол е неправилно в обжалваната част поради постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че в резултат на така допуснатите от първоинстанционния съд нарушения му е присъдено обезщетение в занижен и несправедлив размер. Оспорва възприетото от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че исковата претенция е завишена, защото Профиров е бил осъждан и съответно вредите от задържането не са с претендирания интензитет. Позовава се на практика на национални съдилища, както и на практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Иска отмяната на съдебното решение, предмет на проверка в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявеният иск в пълния му размер, ведно с лихвата както е претендирана. Направено е искане за присъждане на разноски в пълния им размер, в това число за настоящата инстанция. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът ОД МВР - П. оспорва касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт, по съображения, развити в представен по делото писмен отговор. Изразява становище за нейната неоснователност. Иска оставяне в сила на съдебното решение, в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съденото заседание пред настоящия съд ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Установено е от съда, че със Заповед рег. № 432-33-162 от 17.07.2014 г. Профиров бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУП - П. Като фактическо основание за задържането в нея било посочено "ДП 685/2014 г. по описа на 01 РУП гр. П. чл. 195 НК". Профиров декларирал, че е запознат с правата си по чл. 72, ал. 3 - 5 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка; не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на ЗПП; няма здравословни проблеми и не желае медицински преглед от лекар; няма нужда от специална хранителна диета. С декларацията заявил, че желае за задържането му да бъде уведомена негова приятелка Р. С. Т., което било сторено на 17.07.2014 г. в 18.30 часа. При задържането е извършен личен обиск на Профиров, за което е съставен протокол. На 18.07.2014 г. в 15.40 часа той бил освободен. С Решение № 2674/8.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2432/2014 г. по описа на АС - П. заповедта за задържане била отменена като незаконосъобразна. Наред с горното, установено е от съда, че преди издаване на посочената заповед (отменена като незаконосъобразна) по отношение на Профиров, като обвиняем по ДП № 99/2014 г. на отдел "КП" при ОД МВР - П., е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража" с протоколно определение по чнд. № 4147/2014 г. на Районен съд - П. Последното било отменено от Пловдивския окръжен съд, който взел спрямо Профиров мярка за неотклонение "подписка". С Постановление от 18.07.2014 г. Профиров бил задържан за срок до 72 часа, а на 21.07.2014 г. било внесено от РП - П. искане с № 7507/21.07.2014 г. до Районен съд - П. за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо него - привлечен в качеството на обвиняем по дознание № 102/2014 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", във вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Искането било оставено без уважение с протоколно определение от 21.07.2014 г. по чнд. № 4336 по описа на РС - П. за 2014 г. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил извод за частична основателност на предявения иск. Изразил е становище, че искът е доказан по основание, тъй като е приел за несъмнено, че задържането на лицето и лишаването му от възможността за свободно придвижване накърнява личната му свобода и има негативно отражение върху неговото психическо състояние. Приел е, че са налице и останалите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - настъпилите вреди са пряко следствие от незаконосъобразната заповед за задържане. Не е възприел наведените доводи по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ. Като се е позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и това, че задържането се отразява по различен начин върху психиката на отделните индивиди, съдът е приел, че твърдените болки и страдания, следва да бъдат установени в съдебното производство посредством допустимите доказателствени средства, а в случая те са доказани само частично. Като е съобразил характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът е направил извод, че сумата от 200,00 лв. би обезщетила справедливо Профиров за претърпените неимуществени вреди. Приел е, че вреди в по-висок размер не се установили от показанията на разпитания по делото свидетел. Наред с това, съдът е отчел и данните за предходни осъждания на ищеца, предвид което е взел становище, че претърпените вреди от задържането не са с претендирания интензитет. Фактът, че Профиров е бил задържан непосредствено след отмяна на взетата от РС - П. мярка за неотклонение "задържане под стража", според съда не променя този извод, доколкото се касае за различни досъдебни производства. По тези причини е направил краен извод, че в останалата част, до претендираната сума от 2000,00 лв. претенцията за обезщетение е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на Върховния касационен съд е приел, че лихва за забава върху присъденото обезщетение се дължи от 06.01.2015 г. При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на Профиров направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска - в размер на 41,00 лв. Решението, в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Спорът пред касационната инстанция е само относно размера на присъденото обезщетение. Решението в частта, с която ОД МВР - П. е осъдена да заплати на Профиров обезщетение в размер на 200,00 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно с лихвата считано от 06.01.2015 г. не е обжалвано и е влязло в сила. Предявеният от Профиров срещу ОД МВР - П. пред АС - Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лв., ведно с лихвата, е основан на направените в исковата молба твърдения, че за лицето са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени неприятни изживявания - стрес, притеснение, нервно напрежение, физическо и емоционално въздействие, като следствие на предприетото задържане за 24 часа без основание, ограничаване на законното му право на лична свобода и придвижване, недаване на възможност на Профиров да се свърже с адвокат и с приятелката си, неуведомяване на поискания служебен защитник и необезпечаване на информация за повода и основанията за неговото задържане. При съобразяване на приобщените по делото гласни и писмени доказателства, в това число на подписаната от Профиров декларация, в която е заявил, че не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ, направеното отбелязване върху нея досежно уведомяването на приятелката му - Р. Т. относно задържането му, а и предвид времето, в което Профиров е търпял ограничаване на свободното му придвижване поради задържането (от 17,30 ч. на 17.07. до 15,40 ч. на 18.07.2014 г.), според настоящия състав изводите на първоинстанционния съд досежно размера на присъденото обезщетение са обосновани и в съответствие с материалния закон. Следва да се отчете и това, че относно желанието на Профиров за негова сметка да наеме адвокат по делото се съдържат противоречиви доказателства, без да е възможно да бъде установена поредността на подписване на двете декларации в тази насока (вж. л. 25 и 27 от делото). Други доказателства в тази насока не са ангажирани от него. При определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на търпените вреди и е определил размера му, като е изходил от разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗР на ЗОДОВ при спазване принципа на справедливост. При извършената от състава на АС - Б. преценка са съобразени всички относими, конкретно посочени в решението обстоятелства, в това число вида на увреждането, личността на Профиров и неговото състояние. Определеният от съда размер се преценява от настоящия състав като равностоен паричен еквивалент на претърпените вреди при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането (ограничаване на свободното придвижване за исковия период), от което в настоящия случай се претендират вреди. Този размер не се явява занижен и несправедлив, както поддържа касаторът. Той е достатъчен, за да възмезди претърпените от Профиров неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното му задържане за времето от 17,30 ч. на 17.07.2014 г. до 15,40 ч. на 18.07.2014 г. въз основа на Заповед с рег. № 432-33-162 от 17.07.2014 г., издадена от полицейски орган при Първо РУП при ОД МВР - П., отменена с влязло в сила Решение № 2674 от 8.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2432 по описа на АС - П. за 2014 г. Следва да се посочи, че вписаната в исковата молба дата, до която е продължило задържането на лицето - 18.07.2015 г. се явява техническа грешка, която е мултиплицирана и в първоинстанционното съдебно решение. Не е налице съмнение и спор, че Профиров е освободен в 15,40 ч. на 18.07.2014 г. и вредите се претендират именно за периода на задържането му - от 17,30 ч на 17.07.2014 г. до 15,40 ч. на 18.07.2014 г. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Определянето му изисква извършването на преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които както се посочи, правилно са отчетени от първоинстанционния съд при определяне на присъденото обезщетение. Съобразени са всички установени неблагоприятни последици и техния интензитет, както и периода през който е търпяно твърдяното ограничаване възможността за свободно придвижване от лицето. Над присъдения размер на обезщетение искът за неимуществени вреди правилно е преценен от състава на АС - Б. като неоснователен, предвид което е отхвърлен. Неоправдани са оплакванията на касационния жалбоподател във връзка с размера на присъденото обезщетение за претърпените от него вреди, тъй като не са мотивирани с конкретни обстоятелства, спрямо които да се извърши различна от направената в обжалваното решение преценка. Той не сочи относими към преценката досежно размера на обезщетението факти, които са останали несъобразени от първоинстанционния съд, а определянето на по-висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел. Съдът е определил размера на обезщетението за процесния период от почти 24 часа като практически е отчел, че по делото не се твърди и установява причиняване на страдания над обичайните, за които е определил обезщетение в размер на 200,00 лв. В този смисъл основателно е съобразил, че разпитаният по делото свидетел Михов установява отражението на предходното задържане от 8.07.2014 г. върху Профиров, а не това за времето от 17,30 ч. на 17.07.2014 г. до 15,40 ч. на 18.07.2014 г. Наред с това, без основание касаторът възразява, че първоинстанционният съд е взел предвид и данните по делото за предишни негови осъждания при определяне размера на обезщетението. Правилен е изводът, че претърпените от Профиров вреди следва да се ценят и с оглед тези данни. Негативните изживявания, свързани със задържането са му се отразили в относително по-малка степен, доколкото то се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била предприемана такава мярка, в сравнение с лице, което е търпяло такава. Правилно е отчетено от първоинстанционния съд и това, че последователните задържания на Профиров са в различни производства и не се отразяват на преценката досежно интензитета на вредите, респективно на размера на обезщетението. В заключение, според настоящия състав, преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението от настоящия съд при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД налага извод, че вреди в по-голям от присъдения размер с решението на АС - Б. не са установени и доказани по делото. Определеното обезщетение е в състояние да компенсира вредите, претърпени във връзка с незаконното задържане на касатора от полицейския орган. Цитираната от касационния жалбоподател съдебна практика на Върховния административен съд във връзка с размера на обезщетението не е задължителна за настоящия състав по аргумент от разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Наред с това, касае хипотези, при което е установено подлагане на претендиращите обезщетение на страдание над неизбежното ниво, присъщо на задържането; битов дискомфорт; влошено здравословното и психичното състояние на лицето, негативно повлияване на отношенията му с близките, увреждане на самочувствието му и доброто му име на държавен служител, злепоставяне пред обществото за немалък период от време, каквито твърдения в настоящия случай не се направени. Решението по цитираното от касационния жалбоподател дело на ЕСПЧ е постановено при различна от установената по настоящото дело фактическа обстановка, поради което позоваването, което Профиров прави на него не обосновава изводи, несъответни на тези, направени от първоинстанционния съд досежно размера на обезщетението. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Решението на АС - Б. в обжалваната част като е правилно следва да бъде оставено в сила в тази част. При този изход на спора пред касационната инстанция разноски на касационния жалбоподател не се следват. Не се следват и на ответната страна, която е направила искане за присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, поради което в хипотеза като спорната, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения искането на ОД МВР - П. за присъждане за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение