Решение № 10828 от 28.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция Общински строителен контрол Столична община, чрез проц. представител ст. юрк. Г. Стойков и П. Кънчева, чрез проц. представител адв. К. Митева, против решение 1911/22 март 2022 г., постановено по адм. дело 3759/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на Булавтотранс ЕООД срещу заповед РА-30-20 от 01 февруари 2019 г. на Директора на Дирекция Общински строителен контрол Столична община. С определение 658 от 23 януари 2020 г., постановено по адм. дело 3759/2019 г., Административен съд София град на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Булавтотранс ЕООД срещу заповед РА-30-20 от 01 февруари 2019 г. на Директора на Дирекция Общински строителен контрол Столична община и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба Булавтотранс ЕООД пред ВАС, който с определение 7023 от 09 юни 2020 г., постановено по адм. дело 4381/2020 г. по описа на ВАС е отменил определение 658 от 23 януари 2020 г., постановено по адм. дело 3759/2019 г. по описа на Административен съд София град и е върнал делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото, първоинстанционният съд е разгледал жалба от Булавтотранс ЕООД против заповед РА-30-20 от 01 февруари 2019 г. на Директора на Дирекция Общински строителен контрол Столична община, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Метална ограда", находящ се в УПИ V-1419 - "за административна сграда и ЖС", кв. 97, м. "Горубляне" по плана на гр. София, /ПИ с идентификатор 68134.4085.1419, кв. 97 по КККР/. Съдът е отменил като незаконосъобразна процесната заповед. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Според съда в заповедта липсва преценка за търпимост на строежа, преди да постанови премахването му като незаконен, което органа е бил длъжен да направи, с оглед годината на извършване преди 1986 г. и разпоредбата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, при спазване на задължителните указания, дадени от Върховния административен съд, е достигнал до верни правни изводи. Верни са изводите на решаващия съд, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в рамките на делегираните му със заповед на кмета на Столична община правомощия, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му местоположение, описание и характеристика, категория на строежа. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените и които биха довели до твърдяната нищожност на акта. Касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и строежът, предмет на оспорвания административен акт е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Верни са констатациите, че за процесния строеж не са налице валидни строителни книжа разрешение за строеж, предвид което строежът е изпълнен в нарушение на чл. 137 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При преценката за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд правилно е установил, че органът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изследвал наличието на условия за търпимост на строежа във всичките му части, с оглед разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ, тъй като търпимият строеж не подлежи на премахване, макар и да е незаконен. От приетата СТЕ е установено, че оградата е съществувала преди 1986 г., тъй като съществува като нанесена такава още в кадастралния план от 1986 г. Следователно преценката на съда е правилна, предвид факта, че изследването търпимостта на незаконния строеж, чието премахване е предмет на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е задължение на административния орган. Правилни са и другите изводи на съда, че органът не извършил преценка относно допустимостта на строежа по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, а се е задоволил единствено с действащите разпоредби на закона, като се е позовал и на липсата на съгласие под формата на учредено право на строеж от съсобствениците на имота, които са станали такива едва след 2000 г., когато имотът им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение 597 от 30 март 2000 г. на Поземлена комисия Община "Младост". Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на "Булавтотранс ЕООД" - следва да му бъдат присъдени 450 лева, платими от Столична община. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав