Решение № 5499 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3098/2024 г.

ВАСЧетвърто отделение07.05.2024 г.докладчик Цветанка Паунова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 220 от 29.02.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-53/2024 г.

ОСЪЖДА "Екобулсорт" ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], да заплати на Столична община сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Екобулсорт" ЕАД със седалище в гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Стоилов, срещу решение 220 от 29.02.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-53/2024 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение D29975158/05.01.2024 г. на зам. - кмета на Столична община за прекратяване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разширяване на оперативния капацитет посредством предварително третиране чрез ръчно сепариране на рециклируеми материали при запазване на съществуващата инфраструктура на системите за сепариране на рециклируеми материали от смесения битов отпадък, третиран в Завод за МБТ на отпадъци с производство на RDF-гориво - ОП СПТО, [населено място], местност Садината", открита с решение F412589/21.08.2023 г. на директора на ОП СПТО, с УИН 00087-2023-0195 в ЦАИС ЕОП. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение на КЗК е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП. Касационният жалбоподател оспорва изводите на Комисията, че решението на възложителя за прекратяване на процедурата съдържа изискуемите мотиви, съгласно установените законовите разпоредби. Възразява срещу заключението на органа по преразглеждането, че ефективно разходване на публични средства е възможно само при реална конкуренция сравняване на поне две ценови оферти, като счита, че този извод на Комисията противоречи на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Според касатора, възложителят е имал три възможности за законосъобразно поведение 1. да определи допълнителен срок в процедурата на основание чл. 100, ал. 12, т. 1 ЗОП; 2. да разгледа постъпилата единствена оферта и ако отговаря на изискванията, да определи подалия я участник за изпълнител на поръчката и да сключи договор с него; 3. да прекрати процедурата на основание чл. 110, ал. 2, т. 1 ЗОП с мотивирано решение. Намира, че възложителят е бездействал, като не се е възползвал от дадените му законови възможности, а вместо това е решил да прекрати директно процедурата, с което е нарушил принципите на съразмерност и пропорционалност, уредени в чл. 6 АПК и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП. Претендира отмяна на обжалваното решение, както и на решението на възложителя за прекратяване на процедурата, след което преписката да бъде върната на възложителя, с указания за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. Прави искане за присъждане на направените в производството разноски, вкл. държавна такса и адвокатско възнаграждение за двете инстанции по обжалването. Ответникът заместник-кметът на Столична община, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрк. Радев, който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърляне на касационната жалба, защото в случая възложителят е аргументирал необходимостта от прекратяване на процедурата, вместо разглеждане на единствената подадена оферта, като действията му са изцяло съобразени с приложимия закон. Моли решението на КЗК като валидно и правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение на КЗК е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалба на Екобулсорт" ЕАД срещу решение D29975158/05.01.2024 г. на зам. - кмета на Столична община за прекратяване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разширяване на оперативния капацитет посредством предварително третиране чрез ръчно сепариране на рециклируеми материали при запазване на съществуващата инфраструктура на системите за сепариране на рециклируеми материали от смесения битов отпадък, третиран в Завод за МБТ на отпадъци с производство на RDF-гориво - ОП СПТО, [населено място], местност Садината", открита с решение F412589/21.08.2023 г. на директора на ОП СПТО, с УИН 00087-2023-0195 в ЦАИС ЕОП. След разглеждане на становищата и възраженията на страните и подробно обсъждане на представените доказателства КЗК е приела, че оспореното решение на възложителя за прекратяване на обществената поръчка е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което е оставила без уважение жалбата на Екобулсорт" ЕАД. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че решение D29975158/05.01.2024 г. на зам. - кмета на Столична община за прекратяване на процедурата съдържа изискуемите реквизити, съгласно установените в закона разпоредби. Приела е, че в хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 1 ЗОП, възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, като той действа в условията на оперативна самостоятелност. Според КЗК, когато възложителят действа при оперативна самостоятелност, правомощията му се подчиняват единствено на изискването за постигане на определената от закона цел, която в случая, съгласно чл. 1 на ЗОП е осигуряване на ефективност при разходване на обществените средства. Комисията е преценила, че в случая възложителят е изложил достатъчно мотиви за прекратяване на процедурата и е споделила доводите му, че липсата на повече от една подадена оферта реално води до невъзможност да се избере финансово най-изгодното за възложителя ценово предложение, както и да се извърши сравнение между поне две ценови предложения. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Настоящият състав не споделя оплакванията на касационния жалбоподател, че решението на възложителя за прекратяване на процедурата не съдържа изискуемите от закона мотиви. Според чл. 110, ал. 2, т. 1 ЗОП възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато е подадена само една оферта, заявление за участие или конкурсен проект. При тази хипотеза на прекратяване на процедурата, законодателят, предоставяйки такава възможност на възложителя, е поставил акцент върху принципа на свободна конкуренция по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Поради това наличието на една оферта, независимо дали е подадена само една или само една отговаря на предварително обявените условия, е специален случай, който води до невъзможност за определяне на най-добрия по критериите на възложителя изпълнител и до невъзможност да се реализира конкуренция. Затова му е предоставено правото да реши дали да приключи процедурата, като избере такъв, или да я прекрати, като задължително условие е да изложи мотиви. Такива са били изложени в решението за прекратяване, като изрично е посочено следното: "Наличието на само една оферта води до невъзможността да се постигне в максимална степен принципът за ефективно разходване на средствата чрез определяне на икономически най-изгодната за възложителя оферта. Поради липса на свободна и лоялна конкуренция не е възможно да се постигне в максимална степен задоволяване на интереса на възложителя и ефективно разходване на публични средства". Обратното би означавало липса на реална конкуренция и поставянето на възложителя в ситуация, при която може да сключи договор при по-неизгодни условия, без това да може да се установи чрез сравняване на поне две или повече подходящи оферти. Правилно КЗК е приела, че правната възможност за прекратяване на обществената поръчка съществува по силата на чл. 110, ал. 2, т. 1 ЗОП, като разпоредбата дава оперативна самостоятелност на възложителя, при подадена само една оферта (обстоятелство, относно което не се спори по делото), да прекрати обществената поръчка с мотивирано решение. Докато в чл. 110, ал. 1 ЗОП законодателят лимитативно е изброил случаите, в които при условията на обвързана компетентност възложителят задължително прекратява процедурата за възлагане на обществената поръчка с мотивирано решение, то в процесната хипотеза решението за прекратяване на обществената поръчка е издадено на основание чл. 110, ал. 2, т. 1 ЗОП - възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има подадена само една оферта, заявление за участие или конкурсен проект, т. е. в тези случаи възложителят действа при условията на оперативна самостоятелност. Законодателят е предвидил правната възможност за възложителите сами да преценяват, съобразно потребностите и възможностите си към момента на вземане на решението, дали да приключат процедурата със сключване на договор за изпълнение или с решение за нейното прекратяване. Видът на процесната процедура е "открита" по смисъла на ЗОП и това предопределя състезателният й характер. В тази връзка възложителят е преценил, че наличието на конкурентност и състезателност между повече от една оферта за конкретната поръчка е от изключителна важност и поради липсата им, е взел решение за прекратяването й. Изводите на КЗК кореспондират с решението на възложителя да проведе процедура в условия на състезателност, с цел получаване на актуална и сравнима цена за изпълнение на поръчката, както и успешното й реализиране. Публичността, прозрачността, контролът, равнопоставеността и свободната конкуренция при провеждане на обществените поръчки за разпределение на обществени финансови средства са основни принципи на ЗОП, като законодателят предоставя самостоятелна възможност на възложителя да извърши преценка на конкретната ситуация и да реши да продължи ли процедурата при само една подадена оферта, или да я прекрати. Аспектите на преценката му са различни и зависят от предмета на поръчката, средствата, с които разполага възложителят, остротата на нуждата, която изпълнението е призвано да удовлетвори, времето, с което той разполага за сключване на договор/рамково споразумение и други специфични елементи на процедурата. В процесния случай, предметът на поръчката касае сепариране на рециклируеми материали от смесения битов отпадък на столицата, което безспорно е въпрос от изключителна важност, който включва специфичен пакет от неделими взаимосвързани дейности за третиране на около 400 000 тона отпадък. В тази връзка, предвид високата прогнозна стойност на поръчката, за възложителя е изключително важно да осигури конкурентна среда за правилното разходване на публичните ресурси на София. Неоснователни са и възраженията на касатора, че възложителят не се е възползвал от възможността по чл. 100, ал. 12, т. 1 ЗОП да удължи срока за подаване на оферти, а директно е прекратил обществената поръчка. Следва да бъде отбелязано, че цитираната норма (чл. 100, ал. 12, т. 1 от ЗОП) също има диспозитивен характер и се прилага по преценка на възложителя. Освен това, срокът за получаване на оферти в процедурата вече веднъж е бил удължен на основание чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП поради внесени съществени изменения в условията по обявената поръчка, които налагат промяна в офертите на участниците, както правилно е отбелязала КЗК. По изложените съображения, не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП е основателно искането на пълномощника на зам. - кмета на Столична община за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. "Екобулсорт" ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 200 лева, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение