Решение № 6784 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1266/2012 г.

Решение № 6784 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1266/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Държавната агенция за бежанците/ДАБ/при Министерския съвет, чрез процесуалния представител-юрк. Татяна Кулинова, против решение № 15523/24.11.2011 г., постановено от ВАС, трето отделение, по адм. д. № 7298/2011 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отменил решение № 47/25.01.2010 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на Маруан Галеб Занджил, гражданин на Ирак, мъжки пол, роден на 09.11.1974 г. в гр. Наджаф, неженен, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на Председателя на ДАБ за произнасяне според дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови решението си съдът е приел следното: Представената в административната преписка справка № 612 от 26.02.2009г, актуална към тази дата, съдържа анализ на ситуацията в страната от гледна точка на приложимите в международното право и международните отношения понятия за "война" и "въоръжен конфликт". Направен е извод, че към тази дата актовете на насилие и напрежението в Ирак са спорадични и не водят до извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт. От данните от средствата за масово осведомяване, вкл. и Интернет може да се направи извод за това, че установката е сложна, продължава се извършването на терористични актове. Пред касационната инстанция се представя актуална към датата 27.01.2011 г. справка, съдържаща използваните източници, от която се установява, че въпреки несигурността в страната, ситуацията е в процес на стабилизиране. Многонационалните сили се оттеглят от градовете и селата и се установяват само във военните бази. Сформирани са почти изцяло иракските сили за сигурност. Все пак атентати с масови жертви и насилие на високо равнище е налице предимно около Багдад. Най- чести мишени, според справката, са цивилното население и богомолците - шиити, религиозни и малцинствени групи, предимно в провинциите Нинева и Киркук. Характеристиките на жертвите включват представители на правителството, партийни активисти, членове на религиозни общности, духовници, журналисти, академици, лекари, съдии, адвокати, активисти за правата на човека, работещи в НПО и др. В справката се цитира съдебна практика на специализираните съдилища за бежанци в Обединеното Кралство и Швеция от 2009 и 2010 г., в която се приема, че макар степента на безогледно насилие да е висока, не е в такава степен, че да е налице фактическо основание, което да предполага, че всяко гражданско лице, което се завърне в Ирак би било изложено на риск от тежки посегателства единствено и само поради неговото присъствие в Ирак. В цитираните решения се приема, че нивото на насилие в Ирак е неприемливо високо, но преобладаващата част от насилието е насочена срещу лица със специфични характеристики и такива лица в риск най-вероятно са с необходимите качества на бежанец по смисъла на Конвенцията от 1951 г. или на лица, нуждаещи се от хуманитарна закрила по чл. 15/б/ и чл. 15/в/ от Квалификационната директива /Директива 2004/83/ и пълзящата скала, посочена в делото Елгафаджи. Предвид представените данни за нивото на насилие в Ирак, актуално към настоящата година, както и обстоятелството, че жалбоподателят търси закрила поради отправени срещу него заплахи, свързани с упражняване на професията му на журналист, автор на критични статии срещу ислямистки настроените групи, а представители на тази професия са сред най-често установените жертви на атентати, съдът следва да направи извод, че за същия връщането в страната по произход би представлявала основателна заплаха за живота и личността му. В случая жалбоподателят не претендира закрила само като гражданско лице в хипотеза на вътрешен въоръжен конфликт, а и като гражданско лице, чиято професия го поставя в рискова група, заплашена от насилие, а опасността, според установените статистически данни, е реална и тежка. С оглед представените данни, съдът намира, че за жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците, налице са основания за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения обжалвания административен акт следва да се отмени и делото да се върне на административния орган за постановяване на решение според дадените указания. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, изразяващи се в следното: Съдът не е направил подробен анализ на доказателствата по делото. В решението е посочено, че чужденецът е представил две писма, но те по никакъв начин не са обсъдени. Установените в решението на адм. орган констатации в тази връзка са изцяло игнорирани от съда при постановяването на решението. Пред вид приетото с решението, че професията на г-н Занджил го поставя в рискова група и че именно по тази причина за него са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е следвало да обсъди установените от адм. орган противоречия и непоследователни моменти в представената бежанска история и да посочи какво във фактическата обстановка налага различен извод. Съдът неправилно е изтълкувал и приложил и т. р. от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07 г. и описаната в т. р. на СЕО пълзяща скала. Ответната страна: Маруан Галеб Занджил, чрез процесуалния си представителя-адв. Савова оспорва касационната жалба, със следните доводи: Адвокат САВОВА: Касационната жалба е неоснователна, а направените правни доводи са изцяло необосновани и не са подкрепени от нормите на закона. В касационната жалба се прави опит за тълкуване на тълкувателно решение, постановено по дело № С-465/07 г. на СЕО в Люксембург, за това кога е налице въоръжен конфликт, каква е доказателствената тежест, каква трябва да бъде степента на въоръжения конфликт, за да се приеме, че е налице въоръжен конфликт по смисъла на закона и да се предостави хуманитарен статут на всички лица, които пристигат от съответната държава и дали е налице въоръжен конфликт с оглед на разпоредбата на чл. 3 от консолидирания тест на четирите Женевски конвенции от 1949 г. Всичките тези доводи са неоснователни и превратни, и са в противоречие с постановеното решение по дело С-465/07 г., които казват, че безогледно насилие означава насилие, на което населението в една държава е изложено, поради съществуващия там въоръжен конфликт. Така че самото присъствие на едно цивилно лице в страна, където има налице въоръжен конфликт е достатъчно условие, за да се предположи, че е налице необходима субсидиарна закрила, която е винаги временна до отпадането на въоръжения конфликт. И това, тъй като при въоръжения конфликт личните и индивидуалните обстоятелства са без значение, те се преценяват единствено и само при хипотезата на т. 1 и 2 от чл. 9, където личните посегателства, смъртната опасност приема конкретно лице или опасността от изтезанието на човешко и унизително отнасяне имат значение. Такава необходимост от индивидуални обстоятелства не се изисква при хипотезата на т. 3, където става дума за война, вътрешен или въоръжен конфликт. Константната практика на настоящия съд, след излизане на тълкувателното решение на СЕО, е непротиворечиво що се касае до това дали е налице въоръжен конфликт. Моля да имате предвид, че не може да се приеме, че за едни хора произхождащи от една държава, където е прието, че има въоръжен конфликт има налице необходимост от закрила, а за други не, защото няма индивидуален правен критерии, който може да бъде приложен. Цитирания текст на четирите Женевски конвенции казват едно нещо, че въоръжен конфликт е налице, когато има продължително, въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи на територията на тази държава. Административният орган не е доказал, че е налице рязка промяна в Ирак, която да води до изводи, които да са различни от предходните изводи, постановени по сходни решения на граждани на Ирак. По данни от сайта на самата ДАБ и месечни статистики само за периода октомври-януари тази година е даден хуманитарен статут на граждани на Ирак на основание чл. 9, т. 3 на 36 лица. Тогава защо на моя доверител е отказан такъв хуманитарен статут, след като става въпрос за едно и също нещо. Не може да има диференциран подход, не е и законосъобразно по смисъла на закона. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е основателна. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател и ВАП, не се е съобразил в цялост, с указанията дадени в отменителното решение № 7720/2011 г. на петчленния състав на ВАС, които се явяват задължителни съгласно чл. 224 АПК. Не се обсъдени съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 АПК справките и становищата на МВнР и ДАБ, относно цялостната оценка на ситуацията в Ирак и не е съобразена в цялост тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с Решението на СЕС. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, буква "В" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС Люксембург: съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От становището на МВнР и ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. В този смисъл административният орган се е съобразил с указанията на АССГ относно съобразяване с тълкуването дадено с решението на СЕС. Не са обсъдени твърденията на жалбоподателя при проведените интервюта и доводите на административния орган за недостоверност на конкретната бежанска история, предвид на констатирането на съществени противоречие и разминавания в изявленията пред органите на ДАБ. Внимателният анализ на твърденията, с оглед степента им на конкретност и правдоподобност, различията относно конкретните посегателства и заплахи, за това дали е подписал статията във вестника с псевдоним или с името си, непосочването на конкретни данни за публикуването на твърдяната статия /л. 71, л. 63, л. 60 и др./, дава основание да се приеме, че изводите на административния орган за недостоверност на бежанската история са обосновани. Относно представените фотокопия на двете писма, с оглед на начина им на представяне цветни фотокопия /л. 11/ и при съпоставка на съдържанието им относно времето на получаване на заплахите месец април 2009 г. и времето на напускане на Ирак от жалбоподателя /21.04.2008 г. - л. 78/, не биха могли да се приемат за правдоподобни, тъй като авторът на писмата /л. 24/, с което се иска от полицейското управление засилена охрана на къщата на жалбоподателя с оглед заплаха срещу него, би следвало да знае, че последният е напуснал Ирак една година преди това. Доколкото от обясненията на жалбоподателя и доказателствата не може да се установи съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността му и предвид стабилизиране на ситуацията в държавата по произход, както и липсата на основания да се смята, че самото му присъствие там го излага на реална опасност, не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Налага се извод, че изводите в обжалваното решение за нивото на насилие в Ирак и отправените заплахи, свързани с упражняваната професия на журналист и реалната опасност за жалбоподателя, и за хипотезата на чл. 9, ал., 1, т. 3 ЗУБ се явяват необосновани и в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а на основание чл. 227, ал. 1 АПК да се отхвърли оспорването срещу решение № 47/25.01.2010 г. на ДАБ, в частта му, с която се отказва предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не са налице основанията по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за реални опасности от тежки посегателства. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението тричленният състав на ВАС не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички данни по делото и направеният от него извод противоречи на установената фактическа обстановка и на материалния закон. От доказателствата не може да се приеме обоснован извод за наличие на ситуация на въоръжен конфликт по смисъла на международното право и разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не може да се приложи. Съгласно тази норма хуманитарен статут се предоставя когато в държавата си е бил изложен на тежки и лични заплахи срещу живота и личността като гражданско лице в случай на въоръжен конфликт. При липсата на ситуация на въоръжен конфликт, което е един от елементите на състава, не може да се приеме, че са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Позоваването на решение по дело № С-465/2007 г. относно тълкуване на чл. 15, б."в" на Директива 2004/83/ЕО е неоснователно. В случая се има предвид наличие на въоръжен конфликт, при който безогледното насилие представлява такова ниво, че съществуват сериозни основания да се счита, че цивилното лице, върнато в страната поради факта на присъствието си се излага на реална опасност да претърпи заплахите за живота и личността. В настоящият казус тези обстоятелства не са налице. Освен това в посоченото решение е дадена възможност да се прецени ситуацията във всеки случай, а не да се прилага без да се обсъдят конкретните факти. Самото пребиваване на територията не може да се приеме като предпоставка да се упражни насилие спрямо лицето или наличие на данни за подобряване на ситуацията и наличие на отделни инциденти, без да бъдат част от въоръжен конфликт. Освен това съдът не е обсъдил противоречията в изложената бежанска история и подробните мотиви на адм. орган за недостоверност на същата. При анализиране на изложените от жалбоподателя факти, които са противоречиви и нелогични, може да се направи обоснован извод за тяхната недостоверност. Административният орган е изложил подробни мотиви във връзка с констатираните противоречия в твърденията на жалбоподателя, които настоящият състав на ВАС също констатира, а именно: Налице са противоречия и разминавания в изявленията на кандидата относно твърденията му за нанесен побой и къде е станало това. Противоречиви са и изявленията му във връзка с издадена статия, като веднъж твърди, че е подписана с псевдоним, а друг път-че се е подписал с името си, за местонахождението на джамията. Представените писма, освен че са фотокопия, не биха могли да се приемат за правдоподобни, като се има пред вид, че кандидата е напуснал държавата по произход през април 2008 г., а данни за заплаха в писмата са от април 2009 г. Не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Няма данни жалбоподателят да е изложен на опасност от смъртно наказание или екзекуция, на изтезание или унизително отнасяне в страната си по произход. Доколкото от обясненията на жалбоподателя и доказателствата не може да се установи съществуването на преки, лични и тежки заплахи за личността му и пред вид стабилизирането на ситуацията в страната му по произход, не може да се направи извод за наличие на което и да е от основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения оспореното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него-да се отхвърли жалбата срещу решението на Председателя на ДЯАБ, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,