Решение № 2690 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7614/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Васмалт ЕООД, [ЕИК], гр. София, [улица], представлявано от управителя Х. Дионисиев, чрез адв. Белелиева, срещу Решение 3576/01.06.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 11 767/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221020005683-091-001/21.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1415/13.09.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който в тежест на Васмалт ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 5 326,78 лв. заедно с лихви 3 054,28 лв. за данъчните периоди от м. 08.2015 г. до м. 05.2016 г. С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът оспорва решението на Административен съд София-град, заявява искане за отмяната му, за отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Бакърджиева, я оспорва като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорения от Васмалт EООД пред Административен съд София-град ревизионен акт в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от В. М. В. Фрут ЕООД и Калина Виб 13 ЕООД. Административен съд София-град е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Първостепенният съд е изложил съображения за съответствието на акта с материалния закон. Констатирал е, че фактурите, издадени от В. М. В. Фрут ЕООД и Калина Виб 13 ЕООД са с предмет покупка на стоки зеленчуци, сладкарски изделия и др., представляващи определени по рода си вещи; че релевантно за наличието на доставка на стока по чл. 6, ал. 1 ЗДДС е прехвърлянето на собствеността, което се извършва чрез предаване. В решението се подчертава, че нито в хода на ревизията, нито при съдебното оспорване на РА са представени доказателства за това. Във връзка с довода на ревизирания, че с оглед предмета на фактурите зеленчуци, сладкарски изделия и др., които използва ежедневно в дейността си, са издавани само фактури без да е налице необходимост от съставяне на протокол, водене на кореспонденция, съдът отбелязва, че липсата на придружаващи фактурите документи в съвкупност с установяванията на ревизиращите, че доставчиците не са включили конкретните фактури и въобще фактури с получател Васмалт ЕООД, в дневниците за продажби за спорните периоди и при насрещните проверки не потвърждават доставките или не представят доказателства за тях обуславят недостатъчност на доказването на тези доставки само с издадени фактури, включени в отчетността на получателя. Като частен свидетелстващ документ данъчната фактура не се ползва с материална доказателствена сила. Независимо че са издадени фактури, същите не доказват в достатъчна степен, че документираните с тях доставки са действително осъществени, респ. че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност. Решението е валидно, допустимо и правилно.