Решение № 15213 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2012 г.

Решение № 15213 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Жасмина Георчева Венкова, от гр. София, чрез процесуалния й представител - адв. Димитър Янчев, против Решение от 04.11.2011 г. по адм. дело № 2068/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 1666/11.10.2000 г. на Главен държавен инспектор - ДНСК за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна пристройка към партерен апартамент", находящ се в жилищната сграда в УПИ ХII-12, кв. 462 по плана на гр. София, издадена на основание чл. 160, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 311, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.). Поддържа се, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - началникът на ДНСК, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Александър Христов Матеев, чрез пълномощника си - адв. Матеева и Николина Петрова Гогова-Селвелиева, лично, изразяват становища за основателност на касационната жалба. Останалите ответници: Мария Иванова-Николова, Людмила Иванова Байракова, Станислав Василев Байраков, Анжела Христова Трашлиева, Атанас Петров Методиев, Константин Стойчев Стойчев, Камен Николов Каменов, Росица Константинова Зидарова и Маленко Фердионов Михайлов, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорената заповед № 1666/11.10.2000 г. е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съобразно приетите за установени правнорелевантни факти е констатирал, че извършеното е "строеж" по смисъла на ЗТСУ и независимо дали представлява едноетажна пристройка или тераса, за същия са необходими строителни книжа - одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, с каквито обектът не разполага. Поради това органът законосъобразно го е определил като "незаконен строеж", на основание чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (отм.) и е разпоредил премахването му, на основание чл. 160, ал. 1, т. 1 от с. закон. Съдът е отчел още, че по делото липсват доказателства за започната процедура по узаконяване на строежа, съответно издаден акт за узаконяване, на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/22.07.2003 г./, който би осуетил премахването, с оглед на което е приел неоснователност на жалбата. Решението е правилно по своя резултат. Оспорената заповед е за премахване на незаконен строеж, извършен от касатора Жасмина Венкова, през 1998 г., при действието на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), констатиран от служители при Р-н "Средец", СО, с КА от 18.01.1999 г. и от служители на Столична РДНСК, с КА № С-1716-1/26.05.2000 г. Заповедта е издадена на основание чл. 159, ал. 1, т. 3, чл. 160, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 311, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.). Установено е по делото, че строежът представлява едноетажна пристройка към апартамента на касатора, находящ се на партерния етаж от 5-етажна жилищна сграда на ул. "Ст. Караджа" № 15, вх. "Б", гр. София, с размери 3.40/2.30 м и 3.40/1.00 м, с височина над терена - 1.00 м, извън очертанията на сградата към вътрешния й двор, с изпълнени стоманени колони от тръби /5 бр./, рамка от стоманени профили, подпрени на тях, с излята стоманобетонова плоча и зид върху нея, който според вещото лице е парапет на тераса. С това си описание правилен е изводът на решаващия съд, че независимо дали изпълнява функцията на пристройка /по констативните актове/, или на тераса /по заключението на вещото лице/, построеното е "строеж" по смисъла на § 1 от ДР на ППЗТСУ /ДВ, бр. 140/1998 г./, за който се изискват строителни книжа: одобрени проекти и разрешение за строеж, на основание чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). По делото не е било спорно, че строежът не разполага с такива строителни книжа. При това положение законосъобразен е изводът на съда, че е налице незаконен строеж по чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (отм.), даващ право на упълномощения от началника на ДНСК, Главен държавен инспектор на ДНСК /виж заповед за делегиране на правомощия № 3/07.10.1998 г./ да издаде процесната заповед за премахването му по чл. 160, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ (отм.). Изложеното прави неоснователно оплакването на касатора, за наличие на нищожна заповед, поради липса на компетентност на издателя й. Неоснователно е и второто оплакване за наличие съгласие от етажните собственици за извършване на строежа, т. е. за спазване на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), водещо до законност на строежа. Настоящият състав намира, че процесната разпоредба е неотносима към оспорения акт, касаещ премахване на незаконен строеж, а е относима към издаването на разрешение за строеж на пристройката/терасата, респ. към издаването на акт за узаконяване на строежа, каквито е установено, че липсват. Поради това наличието или не на такова съгласие от ЕС или съсобственици на парцела, при неиздадени разрешение за строеж или акт за узаконяване на строежа, е неотносимо към заповедта за премахването му, като незаконен. По същите съображения неотносими са и твърденията за наличие на изработен конструктивен проект, след извършване на строежа, през 1999 г., за който няма данни да е одобрен. За такъв проект се говори в писмата на Главния архитект на р-н "Средец", СО до касатора, от 06.01.1999 г. и от 08.07.1999 г., по повод открита процедура по узаконяване на строежа, но от съдържанието им става ясно, че проектът е върнат, без да бъде одобрен и че е налице отказ от узаконяване на строежа, поради нарушение на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.). Данни за неузаконяемост на процесния строеж се съдържат и в заповедта за премахване, при изследване от ДНСК на възможностите за узаконяване на пристройката, съгласно становище на ГУ "Градоустройствен контрол" при ДНСК, на основание чл. 311, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Премахването на строежа като незаконен би могло да бъде осуетено в хипотезата на чл. 162 от ЗТСУ (отм.), при възможност за узаконяване, или при наличие на търпим строеж по чл. 320 от ППЗТСУ (отм.). Хипотезата на узаконяване не е налице, тъй като е налице отказ от узаконяване на гл. архитект, който е влязъл в сила. Не е налице и хипотезата на "търпим строеж" по чл. 320 от ППЗТСУ (отм.), поради отсъствие на разпоредба от ЗТСУ, въз основа на която строежът да не подлежи на премахване. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, по жалбата на касатора, като правилно следва да се остави в сила. В този смисъл и за идентичен на процесния строеж случай е налице влязло в сила решение № 5530/2007 г. по адм. дело № 2211/2007 г. на ВАС, второ отделение, което дело е приложено като доказателство към настоящето. При служебно извършената проверка за допустимост на обжалваното решение, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд установи, че същото е недопустимо по отношение на конституираните заинтересовани страни - етажни собственици, които не са адресати на акта, а именно: Маленко Фердионов Михайлов, Александър Христов Матеев, Николина Петрова Гогова-Селвелиева, Мария Кирилова Иванова-Николова, Людмила Иванова Байракова, Станислав Василев Байраков, Анжела Христова Трашлиева, Атанас Петров Методиев, Константин Стойчев Стойчев, Камен Николов Каменов и Росица Константинова Зидарова. Тези лица не са извършители на строежа, не са адресати на акта и не са взели участие в административното производство по издаване на оспорения акт, поради което и не се явяват заинтересовани страни в съдебното производство по оспорването му. Конституирането им като такива страни, на основание чл. 41, ал. 2 от ЗАП (отм.), е процесуално недопустимо. Постановеното по отношение на такива ненадлежни страни решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството спрямо тях прекратено, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение