Решение № 12786 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5995/2015 г.

Решение № 12786 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5995/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 129 от 07.04.2015 г., постановено по адм. дело № 561/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 051303408/28.03.2014 г. на органи по приходите на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 274/30.06.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, с който на Антон Антов, действащ като ЕТ "Антони - Антон Антонов", гр. Белоградчик са определени задължения за довнасяне, както следва: за ДДС в общ размер на 203 826,07 лв. и лихви за тях 46 572,24 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер на 12 291,33 лв. и лихви за него 2 597,92 лв., осигурителни вноски за ДОО на самоосигуряващото се лице в общ размер на 7 469,90 лв. и лихви 3 469,42 лв.; вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващото се лице в общ размер на 3 180,69 лв. и лихви 910,11 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът неправилно е приложил нормата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, тъй като не се отнася за производства, развиващи се след отмяна на предходен РА по административен ред. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото на друг състав на същия съд за произнасяне по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Антони - Антон Антов", чрез адв. Денев като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да обяви нищожността на оспорения пред него РА, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че в случая на повторна ревизия след отмяна в хода на административното му оспорване с решение № 331/29.05.2013 г. на първоначално издадения ревизионен акт и връщане на преписката на ревизиращите органи, се възстановява висящността на ревизионното производство, започнало с първоначално издадената ЗВР. Обосновал е извод, че в случая е налице образувано преди 1.01.2013 г. ревизионно производство и висящо към датата на изменението на ДОПК, ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г., тъй като ревизионният акт не е влязъл в сила. Предвид настъпилите законодателни промени в нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК съдът е приложил разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, като е приел, че в случая е налице образувано и висящо ревизионно производство, което следва да бъде приключено по стария ред, като издателят на РА да бъде определен по чл. 119, ал. 2 ДОПК преди изменението му чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е направено. По тези съображения съдът е обосновал извод, че оспореният пред него РА, като подписан от орган по приходите, възложил ревизията и от органа по приходите, определен за ръководител на ревизията съобразно изискванията на сега действащата норма, която е неприложима в случая, е издаден от некомпетентен орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В случая на повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започна ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия (№ 1201303/04.06.2012 г.). Това е така, защото първият РА е отменен изцяло относно установените на същото данъчно задължено лице задължения за данък по ЗДДС, по чл. 48 ЗДДФЛ, за вноски за ДОО и ЗО и за същите данъчни периоди, като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за съответните данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Безспорно по време на висящността на ревизионното производство са извършени законодателни промени в ДОПК, обнародвани в ДВ, бр. 82/2011 г., в сила от 01.01.2013 г., част от които касаят органите, издаващи ревизионния акт и съответната процедура за това. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт се издава съвместно от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Съгласно § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Под "досегашния ред" се има предвид както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и компетентният орган. Ревизионното производство по издаване на оспорения ревизионен акт е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК и съгласно приложимият досегашен ред за довършването му компетентният орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт се определя с нарочна заповед на възложителя на ревизията. Такава заповед в случая липсва. Правилно съдът не е възприел тезата на административния орган, поддържана и в касационната жалба, че нормата на § 35, ал. 1 ПЗР на ЗИД ДОПК се отнася само до случаите, в които производството е образувано с издаване на заповед за възлагане на ревизия, но все още не е издаден РА и е неприложима за производства, развиващи се след отмяна на предходен РА по административен ред. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, неприключило към датата на влизане в сила на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, поради което е приложим досегашният ред за довършването му съгласно преходната разпоредба на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК. След като оспореният акт е подписан от органи по приходите, които не са определени по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция, то е налице най - тежкият порок при издаването му. Ето защо, законосъобразно и обосновано Административен съд - Велико Търново е приел, че ревизионният акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това, поради което е нищожен. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 8000 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение