Решение № 14993 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4502/2019 г.

Решение № 14993 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4502/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмет на район "Младост"- Столична община /временно изпълняващ длъжността/, чрез процесуален представител, против решение № 244/10.1.2019 г. по адм. д. № 11212/2018 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Излага доводи за неправилност на съдебния акт. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски. Ответникът Е. Трифонов, чрез процесуален представител адв. В. Дончева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 244/10.1.2019 г. по адм. д. № 11212/2018 г. по описа на АССГ е отменена заповед № РД-10-8-10/03.10.2018 г. на ВрИД кмет на Столична община – район "Младост", с която на Е. Трифонов на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение, считано от 4.10.2018 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила, но е материално незаконосъобразна поради неспазване на законните предпоставки по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Първоинстанционният съд е приел за установено, че Е. Трифонов е назначен на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл за първи път на държавна служба на длъжността началник на Териториално звено в Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ), считано от 01.04.2001 г., където е работил до 12.02.2003 г., т. е. повече от една година. Със заповед № РД-10-5-4/09.02.2018 г. на кмета на СО, район "Младост", на основание чл. 11 и 12 от ЗДСл, е назначен на длъжност началник отдел "Екология", с III младши ранг, в СО, район "Младост", като служебното му правоотношение от тази длъжност е прекратено с оспорената пред АССГ заповед в едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. От така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че назначаването на Трифонов в СО, район "Младост" не е първото му поред на държавна служба, тъй като има предходно служебно правоотношение, по което има служебен стаж повече от една година. За административния орган по второто назначаване не възниква правото по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд с допустими доказателствени средства, приложени по делото. Въз основа на установените факти съдът е постановил решение, което е в съответствие с разпоредбите на материалния закон на чл. 12 от ЗДСл. Според чл. 12, ал. 1, изр. първо от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на позитивна предпоставка назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и отрицателна предпоставка да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. Основният спорен момент по делото е относно наличието на материалноправните предпоставки за упражняване правомощието на административния орган по чл. 12 от ЗДСл за едностранно прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител. В случая не е налице първата материално правна предпоставка, а именно държавният служител да е назначен за първи път на държавна служба, което по делото се доказва от представените служебна книжка серия Л 04583 № 21/01.03.2001 г., издадена от ИАЛВ и служебна бележка изх. № 94-00-21-1/16.10.2018 г., издадена от изпълнителния директор на ИАЛВ. Доказателствата са представени от административния орган като част от административната преписка. Правилно е прието от административния съд, че с оглед данните по делото не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, тъй като административния орган не е взел предвид обстоятелството, че Трифонов е бил държавен служител в ИАЛВ повече от една година от 01.04.2001 г. до 12.02.2003 г. По отношение на Трифонов не е налице и нито една от двете хипотези на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, тъй като едногодишния срок за изпитване по отношение на него е изтекъл още по време на работата му в ИАЛВ, а прекратяване на правоотношението му в този срок не е извършено. Защитната теза на касатора, че държавният служител е следвало да обжалва заповедта си за назначаване, в частта относно правното основание по чл. 12 от ЗДСл и че именно с нея се създават неблагоприятните последици за служителя, не може да бъде споделена. Назначаването на държавна служба по чл. 12 от ЗДСл е облагоприятстващ служителя административен акт. Към административната преписка е приложена декларация по чл. 111, ал. 2 от ЗДСл от 12.02.2018 г., подписана от Е. Трифонов / л. 54 за постъпване за първи път на държавна служба. Когато кандидатът е представил пред органа по назначаване доказателства за наличието на предходно назначаване, това е юридически факт, който следва да се вземе предвид при проверката на законосъобразността на заповедта по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебно правоотношение. Административният орган е бил длъжен да съобрази това обстоятелство, а не декларацията, при назначаване на кандидат на държавна служба с правно основание чл. 12 от ЗДСл., тъй като е елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на служебното правоотношение в едногодишния срок. Освен това едногодишният срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е изтекъл още в периода, в който Е. Трифонов е бил служител на Изпълнителна агенция по лозата и виното. При постановяването на решението си Административен съд София - град не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски, предвид изхода на спора. Ответникът по касационната жалба претендира присъждане на разноски, но не представят доказателства за направени такива пред настоящата съдебна инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение