Решение № 11511 от 13.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Яхяев, без гражданство, чрез процесуален представител адвокат Иларева сещу решение 2916 от 29.04.2022г., постановено по адм. дело 11907 по описа за 2021 г. на Административен съд София град, с което е била отхвърлена жалба на лицето срещу заповед 4432 ПАМ-171 от 25.10.2021г. на началника на Гранично полицейско управление Царево, с която на А. Яхяев е била наложена принудителна административна мярка връщане до страната на произход Руска Федерация. Твърди неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска отмяна на съдебното решение и отмяна на административната мярка. По делото е подаден отговор от началника на ГПУ Царево при РД Гранична полиция Бургас. Оспорват се твърденията в касационната жалба и се счита, че решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави принципно възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административнаа прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед 4432 ПАМ-171 от 25.10.2021г. на началника на Гранично полицейско управление Царево, с която на А. Яхяев е била наложена принудителна административна мярка връщане до страната на произход Руска Федерация. Съдът подробно и аналитично е разгледал оплакванията в жалбата пред първата инстанция, по същество на спора, определил е спорните моменти и е приел, че оспорвания административен акт е издаден от лице, на което закона е възложил такива функции. Няма допуснати процесуални нарушения, административния акт е в достатъчна степен мотивиран и предприетата мярка е в съответствие с установените факти за лицето незаконно преминаване на границата с Република Турция, липса на документи и осъждане за престъпление. Поради което съдът е приел, че няма основание за отмяна на оспорвания административен акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е дал всички задължителни за жалбоподателя указания, които му осигуряват достъп до правосъдие /включително чрез освобождаване от заплащане на задължителната държавна такса в съдебното производство/ и възможност да докаже претенциите си към издадения административен акт. Съдебният акт е в достатъчна степен мотивиран, с изложени фактически и правни основания. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Съдът правилно и в съответствие с законовите разпоредби на Закона за чужденците в Република България е приел, че са налице предпоставките по чл.44 ал.1 т.1 за връщане в установеното в друго съдебно производство страна на произход Руска Федерация. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение