Решение № 10162 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5016/2012 г.

Решение № 10162 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5016/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Емил Илиев Петров от гр. Варна, против решение № 2647/23.02.2012 г., постановено по а. д. № 4073/2011 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Петров против заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-939/31.01.2011 г. Недоволен от решението, Петров го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него МЗ. Претендира и за направените от него разноски по делото. Ответната страна - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на Втора колегия (ВАС, 5-членен състав), за да се произнесе по касационната жалба на Петров, възприе изцяло установеното от фактическа страна от 3-членния състав на ВАС. Фактическата обстановка не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е деклариран, но не е конкретизиран. При това положение, ВАС, 5-членен състав, е лишен от възможността да провери довода и да отговори аргументирано. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон се излага в две насоки: а/ при предлагането на длъжност на касатора от страна на министъра, в нарушение на чл. 267, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), не е бил съставен протокол в който да се отрази становището на възстановения служител, както и подписите и трите имена на двама служители, свидетели на предлагането и б/ в нарушение на чл. 251 във вр. с чл. 191, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, при съществуването на длъжност, идентична на тази, от която незаконосъобразно е бил уволнен касатора, тя не му е предложена за заемане. Доводите са неоснователни. Първият изложен довод е обсъждан и в първоинстанционното решение и е получил законосъобразен и обоснован отговор. В случай като спорния, при който касаторът саморъчно е отразил върху МЗ № К-14423/21.12.2010 г., че отказва да встъпи в длъжността, на която е назначен - "началник на отдел "Криминална полиция" при ОДМВР, Варна, неизготвянето на предвидения в чл. 267, ал. 3 от ППЗМВР протокол е формално и несъществено нарушение на административнопроизводствените правила. От представеното копие на МЗ по делото могат да се установят всички обстоятелства, за които е следвало да се състави протокола - предлагана длъжност и становище на служителя, в конкретния случай - отказ да я заеме. Твърдението, изложено в първоначалната жалба на Петров (л. 2, абз. 3), че е отказал да заеме длъжността, "...тъй като му е било обяснено, че няма да встъпи в длъжност поради липса на разрешение за достъп до класифицирана информация" освен правно ирелевантно, е и необосновано предвид липсата на събрани по делото доказателства в тази насока. Неоснователен е и втория довод за нарушение на чл. 251 във вр. с чл. 191, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Въпросът за възстановяването на незаконно уволнен служител по реда на ЗМВР е решен различно от начина, по който е решен той в Закона за държавния служител (ЗДС). Това е видно от текста на самия чл. 251 от ЗМВР: "При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория...". За разлика от него, чл. 122, ал. 1 от ЗДС гласи: "При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност...", без да е предвидена правна възможност за възстановяване на друга длъжност. По тази причина, твърдението, че възстановяването на предишната длъжност е последица от отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, която настъпва ex lege... (стр. 4 на касационната жалба) е вярно, но само в случаите, когато приложим е единствено ЗДС, а не и ЗМВР. По същата причина всички цитирани в касационната жалба съдебни актове на ВАС, касаят отменени заповеди за прекратяване на служебни правоотношения по реда на ЗДС, не и по ЗМВР. Както се посочи, чл. 251 ЗМВР предвижда възможност за възстановяване и на друга равностойна длъжност, стига тя да е предвидена за заемане от служител с категория, каквато притежава и възстановения такъв. Не води до друг извод и нормата на чл. 191, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. ВАС, 5-членен състав счита, че прочитът, направен от касатора не съответства на вложеното в нея съдържание. Според Петров, тя предвижда преназначаване на заемащия длъжността без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория, при възстановяване на друг, незаконно уволнен преди този момент служител. Според ВАС обаче, съдържанието е друго: нормата позволява назначаването на възстановения служител без конкурс на друга длъжност, в рамките на притежаваната от него категория. Вторият прочит съответства изцяло и на останалите предвидени хипотези в чл. 191, ал. 1 от ЗМВР (които биха се обезсмислили, ако касаят първата хипотеза), на чл. 251 от ЗМВР и на чл. 267 от ППЗМВР. Последната от нормите детайлизира уредбата на материята, без да противоречи на чл. 251 от ЗМВР. В подкрепа на изложената теза е и аргументът, посочен от 3-членния състав на ВАС: чл. 254 от ЗМВР не предвижда хипотеза, аналогична на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДС. Всичко посочено води до извод, че за да бъде възстановен един незаконно уволнен служител на МВР на заеманата преди уволнението му длъжност, тя трябва да бъде свободна към момента на явяването му за заемането `и. Както е установено по делото от представеното писмо рег. № К-231/12.01.2012 г. на директора на САД "Човешки ресурси" до директора на САД "Правно-нормативна дейност", длъжността "началник на отдел БОП - Варна" за периода 02.11.2010 г. (датата на подаване на заявление вх. № 49671 от Петров) до 31.01.2011 г. (датата на издаване на обжалваната МЗ) е била заета. Т.е. предлагането на Петров на друга длъжност в същото населено място, същата структура и в рамките на притежаваната от него категория е било законосъобразно изпълнение на решение № 223/25.10.2010 г., постановено по а.д. № С-170/2010 г. по описа на ВАС, 5-членен състав. Отказът му да я заеме съставлява основание за издаването на МЗ за прекратяване на служебното му правоотношение с правно основание чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно поради което следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав