Решение № 5707 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12283/2017 г.

Решение № 5707 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12283/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Х. Т. от [населено място], срещу решение № 1293/18.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1418/2017 г. по описа на Административен съд- П., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № Р-16001616005748-091-001 от 14.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 228/27.04.2017 г. на директор дирекция "ОДОП" /ДД "ОДОП" П. при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуален закони - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания за неприложимост н забраната по чл. 160, ал. 4 ДОПК. Иска отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "ОДОП" – лично или чрез надлежно упълномощен процесуален представител – не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на делото пред АС П. е РА № Р-16001616005748-091-001 от 14.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 228/27.04.2017 г. на директор дирекция "ОДОП" /ДД "ОДОП" П. при ЦУ на НАП – относно установени задължения за Т. Х. Т. – Г. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 126, 08 лв., ведно с начислени лихви за забава. Физическото лице, регистрирано като земеделски производител за 2015 г. е подало ГДД, а впоследствие и коригираща ГДД за същата година, в която се декларират приходи от реализирана селскостопанска продукция /гъби/ в размер на 6052, 40 лв. В хода на извършена ревизия и след насрещни проверки на купувачи приходните органи установяват документирани и реално получени доходи от продажба на гъби кладница за 2015 г. от ревизираното лице в размер на 2088, 50 лв. - от физически лица, или общо 14 851, 30 лв. - общо от физически лица и от [фирма]. След приспадане на нормативно признати разходи, допълнително е установен данък върху доходите в посочения в РА размер – 126, 08 лв. За декларирания остатък в размер на 3721, 90 лв. приходните органи не установяват документи за получени суми от продажба на гъби кладница на физически лица. РА се обжалва от физическото лице пред АС П. като се твърди, че незаконосъобразността му произтича от невключването в данъчната основа – приходна част на сумата от 3721, 90 лв. Не се оспорва основанието и установения размер за дължимост на сумата от 126, 08 лв. и съответните лихви върху нея. За да отхвърли жалбата на лицето срещу РА, потвърден и от данъчния директор, съдът е приел, че при издаване на акта и в производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, спорът е изяснен от фактическа страна, правилно е определена данъчната основа за облагане. Не са установени нарушения при прилагане на материалния закон. Относно наведените от жалбоподателката оплаквания първоинстанционният съд е отчел, че претенцията й за увеличаване на данъчната основа за облагане за период 2015 г. със сумата 3721, 90 лв. е недопустима предвид императивната забрана по чл. 160, ал. 5 ДОПК. Отчел е, че при увеличаване на тази основа за облагане би се достигнало до увеличение на дължимия данък върху доходите за периода, т. е. ревизионният акт би се изменил във вреда на жалбоподателя. Решението е правилно, наведените касационни оплаквания са неоснователни. Обосновани са изводите на съда, че установяването на различна данъчна основа – изменение на РА чрез увеличение на приходната част, би довело до установяване на различен, по-висок размер на данъка върху доходите и съответно на лихва за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 160, ал. 5 ДОПК такова установяване означава влошаване на положението на жалбоподателя, което е изрично забранено във фазата на съдебното обжалване. Независимо от наведените от касатора доводи за други ползи за лицето, вкл. интерес във връзка с доказване на по-висок доход при кандидатстване по програми за развитие на ДФ "Земеделие", забраната не може да бъде преодоляна предвид необходимостта от установяване на по-високи данъчни задължения от тези, установени по РА. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил обосновано и материално законосъобразно решение, с което е потвърдил РА в обжалваната му по съдебен ред част. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на касатора не се присъждат разноски. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация – директор на дирекция "ОДОП" П.. В писмена защита, подадена от юрск. Д., упълномощена от изп. Директор на НАП /л. 917 от делото на АС П./ се претендира присъждане на разноски в касационното производство. Касационният съд намира, че в случая липсва упълномощаване, изходящо от страната по делото – директор на дирекция "ОДОП" П., липса и надлежно упълномощаване от страна на изп. Директор на НАП, тъй като с представено пълномощно е дадена възможност за представляване на НАП и на самия изп. Директор, но не и на органите на НАП, в т. ч. директор дирекция "ОДОП" П.. При установеното ненадлежно упълномощаване в полза на ответника не се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,