Решение № 60123 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1372/2020 г.

Решение № 60123 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1372/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от процесуалния пълномощник на Марияна Беловодска като ЕТ"ТОНИКИ-Марияна Беловодска" ЕИК[ЕИК] срещу решение № 69 от 20.02.2020 г. по в. т. д. № 754/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 332/01.08.2019 г. по т. д. № 49/2018 г. на ОС-Смолян, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ВПК"Николка"-гр. Чепеларе ЕИК[ЕИК] за сумата от 142 823, 80 лева-стойност на извършени от ищеца СМР в имот на ответната кооперация, както и в частта за присъдените разноски. Касаторът се позовава на неправилно приложение на материалния закон, и необоснованост. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК по съображенията, подробно изложени в искането за допускане до касация. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от страна на ВПК "Николка"-гр. Чепеларе, в който се излагат доводи за липса на основания за допускане до касация. Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на договорени и платени възнаграждения за процесуално представителство. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за липса на предпоставките за допускане до касация, евентуално- за нейната неоснователност. С определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: При постановяване на въззивното решение, съдът е изложил следните съображения: Между страните по делото, ищцата като наемател и ответната кооперация - наемодател е налице наемно правоотношение, за обект: механа с бистро, находяща се в [населено място], което се установява от съдържанието на Договор за наем от 08.10.2010 г. и Анекси към него от 15.11.2010 г., 15.10.2012 г. и 12.11.2013 г. На основание Анекса от 15.11.2010 г. през 2011 г. – 2012 г. наемателката-ищца е преустроила механата в дискотека, а през 2013 г. е построила със собствени средства изцяло нов обект – бистро със застроена площ от 105, 84 кв. м. и облагородила прилежащия му терен – направила алея с павета с вградено осветление към входа. В ИМ се твърди, че строителството на този обект е извършила на извъндоговорно основание, мотивирана от обещание от страна на кооперацията да й прехвърли собствеността върху построения нов обект. Обещанието датирало от 2013 г. и до момента не е изпълнено. С оглед което претендира заплащане на стойността на вложените в обекта СМР на стойност от 142 823, 80 лв., с които кооперацията се е обогатила за нейна сметка и не й е заплатила въпреки отправената за това покана. По делото е прието заключение на СТЕ, което установява какви са били съществуващите към 2012 г. – 2013 г. в отдадения под наем имот сгради и конкретно че процесното бистро не е съществувало. На терена, на който е построено то е липсвало застрояване, заснемането е било празно дворно място и бистрото е нанесено в КК със Заповед № КД – 14-21-243 от 03.06.2013 г. на СГКК – Смолян като нов самостоятелен обект - сграда за търговия със застроена площ 102 кв. м. В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели. За да приеме исковата претенция за неоснователна, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за връщане на даденото на неосъществено основание-сключване на окончателен договор във форма на нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост върху новоизградената със средства на ищцата сграда в имота на ответната кооперация. Приел е, че това основание не е налице, доколкото устното обещание за продажба, дадено от председателя на кооперацията не е в надлежна форма –липсвало сключен писмен предварителен договор по чл. 19, ал. 1 от ЗЗД и не е от надлежен орган на юридическото лице - с правомощия да отчуждава негови недвижими имоти, което правомощие е единствено от компетентността на Общото събрание на кооператорите – чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК. Според съда, не съставлява такова обещание и представеното решение на Общото Събрание от 13.08.2016 г. /по т. 4 от дневния ред /. Взетото решение е за продажба на имоти на кооперацията, в т. ч. и процесната сграда, но без да е определян купувач и продажна цена. Следователно не са изпълнени изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД. По тези съображения е счетено от въззивния съд, че възведеното основание на иска – неоснователно обогатяване поради неосъществено обещание за продажба, не е налице и искът е приет за неоснователен на така предявеното основание. Относно допустимостта на обжалваното въззивно решение: В т. 1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 се приема, че преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, Второ т. о. на база изложените в обстоятелствената част на исковата молба конкретни факти, от които ищцата претендира своето право, намира че последните се различават от тези, които въззивният съд е счел за релевирани и които е взел в предвид при произнасяне по същество на спора: В ИМ не се твърди сключен между страните предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД за прехвърляне на правото на собственост от кооперацията-ответник на ищцата, за да се приеме, че искът е за връщане на даденото на неосъществено основание. Точно обратното: исковата претенция се основава на твърдения за изграждането на сграда в недвижим имот- собственост на ответника и извършени ремонтни дейности на съществуваща сграда в същия със собствени средства на ищцата, по който начин последният се е обогатил за нейна сметка. Не се навеждат и каквито и да е правни доводи, че устното обещание от страна на представител на кооперацията да прехвърли право на собственост върху сградата на бистрото е породило в нейна полза спорното право, чиято защита се търси от съда. С оглед изложеното обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе повторно с решение по същество, спазвайки диспозитивното начало в чл. 6, ал. 2 ГПК за обвързаност на съда от спора, такъв какъвто ищецът го е определил чрез твърденията си в ИМ и при съответната правна квалификация, според изложените в ИМ правопораждащи факти. По отношение на разноските: Приложим е чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение