Решение № 12172 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9586/2015 г.

Решение № 12172 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9586/2015 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП против решение № 1704 от 22.07.2015 г. постановено по адм. дело № 1062 по описа за 2015 г. на административен съд - В. С него по жалба на Г. Х. П., е отменен ревизионен акт (РА) № 191302107/06.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 632/24.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация - Г. Х. П., чрез процесуалния си представител адв. С. П., в писмени бележки и становище по същество дадено в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - В. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 191302107/06.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 632/24.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В., с който на лицето са определени допълнително задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. Органите по приходите са приели, че визираната в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка във връзка с чл. 189б от ЗКПО не възниква за ревизираното лице, тъй като тя предвидена само за земеделски производители регистрирани като еднолични търговци. Фактическата обстановка подробно и последователно е обсъдена в мотивите на обжалваното решение. Административният съд е приел, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали преотстъпване на данъка на физическото лице, на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО. Посочил е, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната основа за доходите като едноличен търговец. Съдът е сочил в допълнение, че значимата предпоставка за ползване преотстъпването е качеството на лицето-земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната му форма (в случая едноличен търговец), под която се осъществява тази дейност. Мотивирал е съдебния си акт и с решение на ЕК. Посочил е, че от страна на органите по приходите не е оспорено изпълнението на условията по чл. 189б от ЗКПО, а спорът се концентрира в реда за облагане на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които нямат качеството "търговец". Така мотивиран съдът е приел за неправилно приложена нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и е отменил РА. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Безспорни са фактите по делото, че ревизираният субект е регистриран като земеделски производител и е притежавал регистрация и по ЗДДС. З. 2010 г. и 2011 г. е констатирано, че ревизираното лице е декларирало доходи от трудови правоотношения и от дейност като ЕТ. За дейността като земеделски производител лицето е подало данъчна декларация, където в Приложение № 2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец" за 2010 г. е посочен преотстъпен данък в размер на 67 628.39 лв., а за 2011 г. - преотстъпен данък в размер на 308 688.71 лв. Ревизионният акт е издаден без от страна на органите по приходите да е оспорено наличието на условията по чл. 189б от ЗКПО. Правилно съдът е приел, че спорен е единствено въпросът - има ли право физическото лице - земеделски производител, което не е регистрирано като едноличен търговец, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Разпоредбата визира, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като едноличен търговец. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, че словосъчетанието "едноличен търговец" в текста на чл. 48, ал. 6 е употребено не за да се индивидуализира субектът на държавната помощ. То е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец". Субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". Правилно е приел, че именно лицата, регистрирани като земеделски производители са субекти на тази държавна помощ, независимо от това дали са регистрирани като еднолични търговци. Уточнението "като едноличен търговец" е относимо към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Въз основа на изложеното, административният съд, правилно е приел, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изрична норма на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съобразявайки цитираната норма, физическите лица, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като земеделски производители, дори и да не са регистрирани като ЕТ, се облагат върху годишна данъчна основа като еднолични търговци и с корпоративен данък върху данъчната си печалба. Изложеното по-горе и от съда е в абсолютна кореспонденция с Решението на Европейската комисия С