Решение № 13284 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2020 г.

Решение № 13284 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев от [населено място], [област], против решение № 101 от 9.04.2020 г. по адм. д. № 983 по описа за 2019 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 0 П-194/2019 от 17.12.2019 г. на изпълняващия функциите на Административен ръководител на Окръжна прокуратура Стара Загора. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 30, ал. 2, т. 10 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), чл. 312 - чл. 320 от ЗСВ, чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 229 от ЗСВ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Административен ръководител – Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Стара Загора не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата на Н. Неделчев - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Стара Загора, срещу заповед № 0 П-194/2019 от 17.12.2019 г. на изпълняващия функциите на Административен ръководител – Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Стара Загора, с която е разпоредено да не се изплати на жалбоподателя допълнително трудово възнаграждение за постигнати високи резултати през 2019 година. За да постанови решението си, Старозагорският административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения във вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ. Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните доказателства и на доводите на страните, при която е прието за установено визираното в заповедта основание - висящо дисциплинарно производство. Именно неразрешеният въпрос за съответствието на поведението на магистрата с високите изисквания за професионалните му качества е пречка за получаване на допълнително трудово възнаграждение на посоченото в оспорената заповед основание от Правилата. Получаването на допълнително възнаграждение от магистратите не е безусловно, а е обвързано с постигнати резултати през годината и се различава от гарантираното възнаграждение за положения труд в изпълнение на заеманата длъжност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка. Формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че заради наличието на висящото дисциплинарно производство вече е било извършено намаление на изплатеното му допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за 2018 година. Показанията на разпитания по делото свидетел следовател М. Славов, който също е получил ДТВ в намален размер, не могат да служат като годно доказателство. Видно от представената заповед № 0 П-172/07.12.2018 г. на административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Стара Загора, намалението на размера на ДТВ на двамата следователи е било незначително по отношение на останалите следователи (с 1. 5 % по-ниско) и това намаление не е обосновано с висящи дисциплинарни производства. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (Правилата), приети от ВСС във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 10 от Закона за съдебната власт, се преценяват като неоснователни. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, която предвижда, че възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет, не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по отношение на изплащаните допълнителни възнаграждения за материално поощряване при постигнати резултати. За разлика от основното трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер, които са задължителен елемент на сключения трудов договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда, материалното стимулиране при наличие на финансови средства се определя при възможност и по целесъобразност. Допълнително изплащаните към трудовите възнаграждения суми не са с постоянен характер и са обвързани с получените за периода трудови резултати. Използваното в цитираните Правила наименование - "допълнителни трудови възнаграждения" – не променя правното естество на изплащаните суми за материално стимулиране с оглед постигнатите резултати и не превръща тези възнаграждения в задължителен елемент на трудовото правоотношение, който се определя по реда и на основание чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ. С оглед на горните съображения не се установява противоречие на възприетото с чл. 5, ал. 2, т. 7 правило за поведение с посочените в касационната жалба нормативни разпоредби. Всички посочени разпоредби са неотносими към въпроса за законосъобразното определяне на допълнителното възнаграждение с непостоянен характер с цел стимулиране при постигнати резултати, респективно, към правомощието на административния ръководител да разпореди да не се изплаща допълнително възнаграждение на магистрат и съдебен служител при висящо дисциплинарно производство – до приключване на производството. Разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България, на която се позовава касаторът, не допуска ограничения на правата на обвиняемия в наказателния процес, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Лицето с висящо дисциплинарно производство по реда на ЗСВ не може да бъде квалифицирано като обвиняем с произтичащите от това последици в наказателното правосъдие. Разпоредбата на чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ предвижда дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година" без да засяга евентуално изплащаните суми извън основното трудово възнаграждение. Актът на административния ръководител, с който е наредено да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, не представлява "дискриминация" по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда: пряка или непряка, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от Пленума на Висшия съдебен съвет, са вътрешен акт, който урежда реда, начина и източниците на средства за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати (чл. 1). При наличие на финансови средства магистратите могат да бъдат стимулирани при наличие на постигнати резултати – текущо, за годината, по конкретни задачи и др. Както правилно е посочил първоинстанционният административен съд, неразрешеният въпрос за съответствието на поведението на магистрата с високите изисквания за професионалните му качества е пречка за получаване на допълнително трудово възнаграждение. По презумпцията на чл. 5, ал. 2, т. 7 лицата с висящо дисциплинарно производство не са постигнали добри за годината трудови резултати и поради това до приключване на дисциплинарното производство не им се изплащат суми за материално стимулиране. От фактическа страна се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е бил във висящо дисциплинарно производство. При извършената служебна справка се установи, че към настоящия момент дисциплинарното производство е приключило с влязло в сила решение № 1779 от 4.02.2020 г. по адм. д. № 12566/2019 г. на Върховния административен съд - петчленен състав - II колегия, с което е оставено в сила решение № 8579 от 7.06.2019 г. по адм. д. № 15260/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Жалбата на следовател Неделчев срещу решението по т. 2. 1 по протокол № 29/7.11.2018 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, потвърждаващо наложеното със заповед № 0 П-67/2018 г. от 6.06.2018 г. на административен ръководител на Окръжна прокуратура – Стара Загора дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – "забележка", е отхвърлена. Създаденото правило за поведение с чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата не засяга непропорционално правото на магистрата да получи допълнително материално поощряване при постигнати резултати. Както се посочи по-горе, не е доказано, че жалбоподателят за втори път е лишен от определяне на ДТВ зарази наложено наказание в едно и също висящо дисциплинарно производство. Настъпилото заличаване на дисциплинарното наказание по силата на чл. 326 от ЗСВ не променя факта за наличие на висящо дисциплинарно производство към датата на издаване на оспорения акт. Не е налице и регулираната от чл. 5, ал. 3 от Правилата хипотеза, в която на магистрата в рамките на календарната година може да бъде определено допълнително възнаграждение по преценка на административния ръководител и след отчитане на индивидуалния му принос към дейността на съответния съдебен орган. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че изтърпяването на наказанието не заличава виновното неправомерно поведение на магистрата, за което е наложено дисциплинарно наказание, потвърдено към настоящия момент с влязло в сила съдебно решение. Като е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил обосновано и правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,