Решение № 615 от 7.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1682/2012 г.

Решение № 615 от 7.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1682/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във ВКС на РБ, е постъпило искане от осъденият Т. Г. М., за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязло в сила въззивно решение № 137 от 27.05.2012 г., постановено по ВНОХД № 239/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, с което е била потвърдена присъда № 66 от 24.02.2012 г. постановена по НОХД № 3575/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен. В искането поддържано и в съдебно заседание, по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, изразяващи се в опорочен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, поради и което се претендира за упражняване на правомощието на касационния съд по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за частична основателност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 66 от 24.02.2012 г. постановена по НОХД № 3575/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, осъденият Т. Г. М. бил признат за виновен в извършване на три престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, за всяко едно от тях, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от девет месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, му било наложено най-тежкото измежду тях - "лишаване от свобода" за срок от девет месеца, изпълнението на което, било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години. С атакуваното въззивно решение № 137 от 27.05.2012 г., постановено по ВНОХД № 239/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, първоинстанционната присъда, била потвърдена. Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, инстанционните съдилища, правилно и законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършените престъпления, са установени по изисквания от закона несъмнен начин. Този извод е изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират, в частност, показанията на разпитаните свидетели Д. Д., Й. В., Р. Д., А. Д., Ю. П., И. И. и С. М. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност /макар и с известни резерви/, е извършена при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението в искането, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянията не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са били установени в достатъчна степен такива, които в своята взаимовръзка, да водят именно до изводите, достигнати от инстанционните съдилища. Следва да се отбележи, че макар и неперфектно, като цяло, решението на въззивния съд отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като съгласно тази законова разпоредба, при потвърждаване на първоинстанционна присъда, въззивната инстанция не излага мотиви защо я потвърждава, а защо не споделя доводите на страната оспорила правилността й. В конкретния случай следва да се приеме, че това е сторено, тъй като окръжния съд по същество е отговорил, защо не споделя доводите на осъдения и неговата защита. Доказателствената съвкупност установена по делото макар и лаконично, е била подложена на анализ, били са обсъдени противоречията в свидетелските показания, вследствие на което съдилищата са достигнали до обоснования извод, че осъдения М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които е бил привлечен да отговаря. Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че показанията на пострадалите /с изключение на некредитираните от съдилищата такива на свид. Д. Д./ кореспондират с показанията на свид. А. Д., Ю. П. и на полицейските служители - свид. И. И. и С. М. /извършили проверка във връзка с подадения от свид. А. Д., сигнал/. Показанията на тези свидетели освен че са във взаимовръзка по между си, корелират и с останалата доказателствена съвкупност, поради и което, същите правилно са били кредитирани от съдилищата по фактите. Именно обсъждайки доказателствата относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са достигнали до извода, че на неустановена дата, в рамките на инкриминирания период, /по отношение на свид. Й. Б. и Р. Д./ и на датата 14.05.2011 г., /по отношение на свид. Д. Д./, осъденият М., се е заканил с убийство, като тази закана, е възбудила у посочените свидетели, основателен страх от осъществяването й. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, като липсват и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК. Като цяло, Върховният касационен съд на Р България, първо наказателно отделение, намира постановеното решение на Окръжен съд - гр. Плевен за правилно и законосъобразно, а искането на осъденото лице, за възобновяване на наказателното производство, за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение