Решение № 9732 от 16.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Кацарова, против решение 192/22.02.2023 г., постановено по адм. д. 1641/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение 32-274887/17.08.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което митническата стойност на стоката се определя по сравнителни данни въз основа на информация от електронна страница, в която същата стока е отбелязана като продадена на по-висока цена от тази по фактурата, приложена към ЕАД, както и по предоставено по линия на международното сътрудничество информация от Департамента на САЩ относно декларираната цена на износа към конкретна страна в рамките на ЕС пред Службата на САЩ за митници и гранична защита. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Г. Панайотов отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Бургас решение митническият орган е отказал да приеме декларираната договорна стойност на стоката по митническа декларация с MRN 21BG001009007396R9/11.05.2021 г. Определил е митническата стойност в размер 51 991.55 лева на внесената от Панайотов стока по митническата декларация катастрофирал употребяван автомобил марка TOYOTA, модел 4RUNNER, тип лек, първа рег. 20200101 г., цвят бял, раб обем 4 000, мощност 270 HPDIN; шаси: JTEBU5JR4L5763410. Установени са допълнителни задължения за вносно мито в размер 4 400.99 лева и за ДДС при внос в размер 9 862.17 лева с лихви за забава от датата на възникване на задължението за плащане на митните сборове 25.02.2021 г. до датата на връчване на решението. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на Г. Панайотов е с държава на изпращане САЩ. Декларираната от титуляра на режима цена на стоката е 4 500 щатски долара. Определената по декларираните елементи митническа стойност на стоката е 7 981.66 лева и включва конвертираната в лева цена на стоката и разходи за транспорт до мястото на въвеждане 400 щатски долара. Декларираната цена на внесената стока в размер 4 500 щатски долара е съпоставена с информация, предоставена от митническата администрация на САЩ, според която автомобил със същия VIN номер в страната на износа е с продажна цена и разходи за търг в размер 31 518 USD. Това била и цената по фактурата с продавач KEMPER INDEPENDENCE INS.CO.SOLD TROUGH 1 COPART 2688 US HIGHWAY 601 S MOCKSVILLE NC 27038, като последен собственик на автомобила и праводателя на вносителя GLOBAL AUTO EXCHANGE. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена от 31 518 щатски долара. Чрез заместването на декларираната с тази цена като елемент на договорната стойност и при включване на транспортните разходи е определена новата МС 51 991.55 лева. Зачетена е като действително платена на цената по информацията предоставена от САЩ. Прието е отсъствието на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. Решаващите изводи на първостепенния съд са за отсъствие на мотиви в оспорения акт за отказа на митническия орган да приеме декларираната МС и за определяне на нова стойност. Прието е, че не е установено Панайотов да е закупил автомобила на цена 31 518 USD. Такъв фактически извод не следвал от предоставената от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност информация за продажбата на автомобил със същия VIN номер. GLOBAL AUTO EXCHANGE придобил автомобила от KEMPER INDEPENDENCE INS.CO по фактура 963004/05.02.2021 г., а го продал на жалбоподателя на 19.02.2021 г. Не съществувало основание да се приеме за действително платена цена различна от тази по фактурата от 19.02.2021 г., съпоставена с цена платена от по договор между други лица и при други условия. Според съда отказът да се приеме декларираната МС при липса на данни за несъмнена договорна стойност на стоката следвало да се преодолее с прилагане на вторичните методи по чл. 74 от МКС. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита от продавача в държавата на износа. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа. Не се твърди и не се установява съществуването на ограничение в избора от продавача на цената на разпореждане с придобитата вещ, което да налага цената при продажбата да се равнява по тази на придобиването. При действието на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с 21BG001009007396R9/11.05.2021 Без да съществуват основания за определяне на нова МС не възникват и различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС. Определянето с митническия акт на нова МС и на допълнителни публични задължения е неправомерно, а отмяната с обжалваното решение на утежняващия акт правилна. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,