Решение № 216 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 718/2010 г.

Решение № 216 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 718/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат В. П., срещу въззивно решение № 184 от 19.12.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд по гр. д. № 332/2009 г. в частта, с която е потвърдено решение № 49 от 15.06.2009 г. на Кърджалийския районен съд по гр. д. № 780/2008 г. за осъждане на [фирма] да заплати - обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, представляващи разлика между трудово възнаграждение и безплатна храна и получавана пенсия за периода 05.06.2006 г. - 23.10.2008 г., както и лихва върху тази сума, считано от 05.06.2006 г. за разликата над 626.23 лв. до 5 549.91 лв. Според въззивния съд се дължи разликата между трудовото възнаграждение и безплатната храна от една страна и получавана пенсия за инвалидност за процесния период от друга. След като за този период в дружеството не е имало работници на длъжността на ищеца, то като база за определяне на трудовото възнаграждение трябва да се вземат ежегодните осигурителни прагове. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че след като в дружеството не е имало работници на длъжността на ищеца, то като база за определяне на трудовото възнаграждение трябва да се вземат ежегодните осигурителни прагове. Такава база трябва да бъде последното брутно трудово възнаграждение, получено от самия ищец. Неправилно на ищеца е присъдена и стойността на безплатната храна, която би получил ако бе работил през процесния период. Ответникът по касационната жалба М. Т. К., [населено място], [община], не е заявил становище. С определение № 1265 от 08.12.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 184 от 19.12.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд по гр. д. № 332/2009 г. в обжалваната част поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за това как следва да се изчисли дължимата разлика между трудовото възнаграждение и получавана пенсия за инвалидност - като база се приеме последното получено от ищеца трудово възнаграждение или минималните осигурителни прагове за съответния период, както и дали стойността на безплатната предпазна храна трябва да се добавя към размера на трудовото възнаграждение и съответно да се включва към обезщетението за имуществени вреди. По тези въпроси следва да се приеме следното: При изчисляване на разликата между трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност не се прилага разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, поради което като база не може да вземе брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ възникването на основанието за обезщетението. В същата разпоредба изрично е посочено, че тя се отнася само за обезщетенията по раздел III на глава Х на КТ. Тя е неприложима относно обезщетението за вреди от професионална болест и трудова злополука по раздел I на същата глава. При определяне на подлежащата на обезщетяване разлика се взема предвид не само брутното трудово възнаграждение на работника или служителя преди увреждането, но и всички последващи изменения в него. При определяне на обезщетението в този случай следва да се вземе предвид размера на трудовото възнаграждение, което би получавал работникът за целия исков период, ако би работил като здрав на същата длъжност. В този смисъл е и ППВС № 4/68 г. В случаите, при които длъжността вече не съществува при работодателя, то като база трябва да се вземе минималният осигурителен праг за съответния период. Съобразно разпоредбите на чл. 285, ал. 3 КТ, чл. 10, ал. 3 Наредба № 8/87 г. (отм.) и чл. 4, ал. 2 Наредба № 11/2005 г. липсва възможност за парична компенсация на дължимата безплатна предпазна храна. По начало според чл. 285 КТ тези работници и служители, които са заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, имат право да получават за сметка на работодателя безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда. Във втората алинея на същата разпоредба изрично се препраща към подзаконов нормативен акт, който да определи категориите работници и служители, имащи това право. За исковия период това са Наредба № 8/1987 г. (отм.) и Наредба № 11/2005 г. Според всички тези разпоредби безплатната предпазна храна, противоотровите и другите неутрализиращи вредното въздействие на работната среда средства трябва да се получават в натура, а не като парична равностойност. Има съществена разлика между безплатната предпазна храна по смисъла на чл. 285 КТ и безплатната храна, предоставяна на работниците и служителите по смисъла на чл. 269, ал. 2 КТ. Последната представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор. Натуралното трудово възнаграждение представлява доход, докато безплатната предпазна храна е с целево предназначение, а не натурално възнаграждение по трудовото правоотношение. Безплатната предпазна храна не е доход по смисъла на закона, поради което стойността и не трябва да се добавя към размера на трудовото възнаграждение при изчисляване разликата между трудовото възнаграждение и получавана пенсия за инвалидност и съответно да се включва към обезщетението за имуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Съобразно изложеното по-горе трябва да се приеме, че за част от исковия период, в който при работодателя на ищеца не е съществувала длъжността му "машинист на рудничен локомотив", при изчисляване разликата между трудовото възнаграждение и получавана пенсия за инвалидност, въззивният съд правилно е взел като база минималния осигурителен праг. Неправилно обаче към размера на трудовото възнаграждение е добавил сумата 862.20 лв. - стойност на безплатната предпазна храна за исковия период. Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да бъде отменено в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за присъждане обезщетение за имуществени вреди за сумата над 4 687.71 лв. и искът трябва да се отхвърли за сумата 862.20 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.