Решение № 10415 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2020 г.

Решение № 10415 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба от "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, подадена чрез пълномощник адв. Георгиева, против решение № 7829/11.12.2019 г. по адм. дело № 7947/2019 по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в частта над 300 лв. до пълния размер от 1356 лв. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че са необосновани изводите на съда за намаляване на размера на присъденото обезщетение за разноски пред касационната инстанция, вкл. липсвали разсъждения съобразно указанията, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединените дела С-427/16 г. и С-428/16 г. за това дали Висшият адвокатски съвет, като професионална организация изпълнява публични функции, както и дали спорната правна уредба, относно невъзможността за определянето на хонорар под установения минимум, под страх от дисциплинарна отговорност, преследва легитимни цели. Излага доводи, че решението в обжалваната част не е съобразено с разпоредбите на Конституцията на Република България, чл. 132, ал. 2 АПК, чл. 185 АПК, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), чл. 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 2 и чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и практиката на СЕС. Иска, да се отмени решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в пълен размер, ведно с присъждане на разноските по делото. Представят се списък на разноските и доказателства за извършването им. Подадена е касационна жалба и от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение № 7829/11.12.2019 г. по адм. дело № 7947/2019 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, обезщетение в размер на 1 356 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-476/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по нахд № 1478/2015 г. на Районен съд - Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер на 300 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-476/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по КНАД № 111/2016 г. на Административен съд Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата в размер на 291,81 лв., представляващи направените разноски по делото. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че съдът не е съобразил, че ищецът е разполагал с 8 юрисконсулти и ангажирането на адвокатска защита по оспорване на наказателните постановления по сходни дела, не е било необходимо и смята, че ТР № 1/2017 г. на ОССК на ВАС не следва да се абсолютизира. Излага, че плащането на адвокатско възнаграждение във връзка с отмененото наказателно постановление не съставлява пряка и непосредствена последица. Излага също, че в касационното производство по ЗАНН не се присъждат разноски, поради и което не могат да се присъжда адвокатско възнаграждение за това производство като вреди. Твърди, че в производствата пред районния съд и пред административния съд не са претендирани разноски от ищеца и не следва дасе присъждат в производство по ЗОДОВ. Излага, че съдът е съобразил фактическата и правна сложност и е намалил размера на претендираните разноски пред касационната инстанция, но неправилно е присъдил ДДС върху размер на договореното възнаграждение. Излага, че неправилно са присъдени и сумите за платена държавна такса по съединени производства и присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Иска, да бъде отменено обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Подадена е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, чрез пълномощник адв. Н. Георгиева, против определение № 285 от 13.01.2020 г. по адм. д. № 7947/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение и допълване на решение № 7829/11.12.2019 г. по адм. дело № 7947/2019 г. по описа на Административен съд - София град, в частта за разноските. Излага, че определението е неправилно, поради това, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която се дължи отделно възнаграждение по всеки от предявените искове. Иска, да се отмени обжалваното определение и се присъди пълния размер на претендираните разноски по първоинстанционното производство. Ответникът по частната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Д. Дуевски, с писмен отговор и в съдебно заседание чрез юриск. Лефтерова, оспорва частната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното определение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба на КЕВР и за правилност на съдебното решение. Излага, че съдът правилно е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване исковата претенция на ищеца, предвид на това, че в производството по нахд ищецът "Електроразпределение север" АД /с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи"/, в качеството си на жалбоподател, е упражнил правото си на процесуална защита чрез адвокат и че разходът за адвокатски хонорар е пряка вреда, която подлежи на обезвреда. Смята, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на наказателните постановления, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Смята, че съдът е съобразил чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА) и тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на ВАС по Т. Д. № 2/2016 година, както и с фактическата и правна сложност на производството по обжалване на отмененото НП. Излага, че касационната жалба на Електроразпределение север" АД е неоснователна, тъй като съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. Излага, че съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16., т. 47. Излага, че не са налице касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Разгледани по същество касационните жалби на КЕВР и "Електроразпределение Север" АД са частично основателни, а частната жалба на "Електроразпределение Север" АД е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е уважил два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявени от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление (НП) № 476 от 17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР, в размер на 1356 лв. представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството по НАХД № 1478/2015 г. на Районен съд – Габрово и в размер на 300 лв. разноски за процесуално представителство по КАНД № 111/2016 г. Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и е осъдил КЕВР да заплати на дружеството разноски в размер на 291,81 лв., съобразно уважената част от исковата молба. Със същото решение съдът е отхвърлил иска на "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за сумата от 300 лв. до 1356 лв. представляваща разноски за процесуално представителство по КАНД № 111/2016 г. Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че на 17.12.2014 г. председателя на КЕВР издал наказателно постановление (НП) № 476 срещу дружеството ищец, с което била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. С Решение № 41 от 08.02.2016 г., постановено по НАХД № 1478/2015 г. по описа на Районен съд - Габрово, е отменено изцяло издаденото наказателното постановление. Съдебният акт на Районен съд - Габрово е обжалван и с Решение № 134 от 16.05.2016 г. постановено по КАНД № 111/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово, е оставен в сила. В делата по оспорване на НП е приложено пълномощно (л. 214) за оказване на правна защита, съдействие и процесуално представителство в производството по НАХД № 1478/2015 г. по описа на РС-Габрово до приключването му до съответната инстанция, с което дружеството ищец упълномощило адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образуваните съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощното е извършено преупълномощаване. Съдът е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие (л. 32 и л. 32 от присъединеното адм. дело № 7946/2019 г. по описа на АССГ), по силата на които "Енерго Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД ) е възложило на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с действия по обжалване по реда на ЗАНН на НП № 476/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред първата инстанция и съответното решение - пред втората, срещу възнаграждение в размер на по 1356 лева, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в "ПИБ" АД в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. Процесуалното представителство в първоинстанционното и касационното производство е осъществено въз основа на пълномощното от приложеното дело на РС Габрово. По делото са приложени писмени доказателства - фактура, кредитен превод и отчет по сметка с предмет правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лева с ДДС, всяка от тях, са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване на съответното дело, което пък обстоятелство според съдът се потвърждава писмо от 11.11.2019 г. (л. 78) на Първа инвестиционна банка, според което е налице реално заплащане двукратно на сума в размер на 1356 лв. с наредител "Енерго Про мрежи" АД и получател Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори". За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че фактическият състав на предявените главни искове, в процесния случай, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установено с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Така мотивиран и при съобразяване на фактите и доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са определени съобразно нормата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес по спора от 20 000 лв. Съдът е приел, че платеното от ищеца в административнонаказателното производство възнаграждение е в минимален размер и същото не може да бъзе намалено, но само по отношение на разноските направени пред районния съд, тъй като в касационното производство предмет на оспорване е вече решението на въззивния съд и то от страната за която същото е неблагоприятно (в случая КЕВР), а не издаденото НП, поради което не е налице материален интерес. В тази връзка според съдът в случая е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв. за тази инстанция. С оглед изложеното, съдът е приел предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи съдебни разноски, свързани с отмяната на наказателното постановление за частично основателни, поради което ги е уважил в общ размер от 1656 лв., като ги е отхвърлил за сумата от 1656 лв. до пълния претендиран размер от 2712 лв. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. На следващо място независимо, че в производството пред РС Габрово и пред АС Габрово, договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация). Настоящият състав обаче намира за основателен довода на касатора КЕВР за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението в тази му част следва да бъде частично отменено. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-476/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР) по НАХД № 1478/2015 г. по описа на РС Габрово, за сумата над 500 (петстотин) лв. до пълния присъден размер от 1356 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта му, с която е отхвърлен иска на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна срещу КЕВР, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-476/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по КНАД № 111/2016 г. на Административен съд Габрово за сумата в размер над 300 (триста) лв. до 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество "Електроразпределение Север"АД- гр. Варна разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до размер от 260 лв. В останалата му част, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. На следващо място, предявената частна жалба от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу Определение № 285 от 13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7947/2019 г. по описа на Административен съд – София град е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение молбата от 19.12.2019 г. на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 7829 от 11.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7947/2019 г. в частта за разноските. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по отношение на разноските, вече се е произнесъл със самото решение, като е посочил, че действително са предявени два иска, но изкуствено са образувани две дела, именно с цел претендиране на разноски, което впоследствие довело до необходимост от обединяването на тези дела, поради взаимната им връзка, поради което следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение, само по едното дело. Отбелязал е, че съобразно уважената/отхвърлена част от иска, допълнително е намалено адвокатското възнаграждение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските. С оглед изхода на спора искането на касатора и частен жалбоподател "Електроразпределение Север" АД за присъждане на разноски е неоснователно. Искането за присъждане на разноски от КЕВР е основателно, но се следва да бъде уважено, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по адм. д. № 2208/2020 г. по описа на Върховния административен съд от съдия Марио Димитров. Не съм съгласен с изводите на решаващият съдебен състав, с които е приел частична основателност на касационната жалба на КЕВР и частична материална незаконосъобразност на решението на административния съд по отношение размера на присъденото обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищеца в производства по ЗАНН пред районен съд и административен съд. Не съм съгласен с изводите на решаващият съдебен състав, с които е приел частична основателност на касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД и частична материална незаконосъобразност на решението на административния съд по отношение размера на присъденото обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищеца в производството по ЗАНН пред административен съд за разлика от 300 лв. до 500 лв. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти е възложена на ищеца, а в случая това е направено – в съдебните производства по ЗАНН, като пред районния съд и пред касационната инстанция са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно за съдебния състав е приложението на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС, с което се приема, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред. Следва да се отбележи, че производствата, за които се претендират вреди от платени адвокатски възнаграждения по отменено наказателно постановление, в случая са проведени и приключили с влезли в сила решения на съдилищата, значително преди приемането на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС. В тази връзка е липсвал друг ред за заплащане на разноските, респ. вредите от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление по реда на ЗАНН, предвид на което е нямало как по производствата по ЗАНН да се подготви евентуално производство по ЗОДОВ. В тази насока е и предприетата законодателна промяна в ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и изрично с чл. 63, ал. 3 е предвидено заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред районния съд и касационното производство пред административен съд, като по този начин установената практика с ТР № 1/2017 г. на ОСК на ВАС е нормативно регламентирана отговорността за разноски. Единственият ред за защита и обезщетяване на вредите е бил по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и след 15.03.2017 г. – приемане на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – настоящ ответник, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като действие утежняващо интересите на пострадалия. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Смятам, че ответникът по касацията не е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил адвокатско възнаграждение - претендирано като вреда. Споделям извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – 8 юрисконсулти, които биха могли да осъществят защита срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти не подлежи на съдебен контрол по целесъобразност. Смятам, че административният съд неправилно е приел за основателно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер следва да е по-малък от предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция), за производството пред административен съд, като е намалил размера под минималното възнаграждение 1356 лв. определено по Наредба № 1 до размер на 300 лв. Неправилно съдът е приел за приложима нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е взел предвид от една страна, че се отнася за множество еднотипни дела, предполагащи идентична предварителна подготовка и от друга страна, вземайки предвид размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд. Съдът неправилно е приел, че заплатеното възнаграждение за касационната съдебна инстанция е несправедлив и е намалил размера под минимума. В тази връзка административния съд не е съобразил решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС, с което е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право, като обосновано е посочил, че съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Посочено е, че пропорционалност не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. В случая тази разумност и "справедливост" е в предвидения минимален размер по чл. 8, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 7, ал. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция), който реално е платен от ищеца в производствата по ЗАНН. Предвид на изложеното не приемам доводите на болшинството на касационния съдебен състав, който приема за приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 (отм. ред. ДВ, бр. 84 от 2016 г.). Следва да се отчете, че и тези производства са последица от издадените наказателни постановления, чиито санкционен размер спрямо дружеството е 20 000 лв., предвид и на което обезщетението за вреди изразено в разходи за адвокатска защита е справедливо с оглед обема и сложността на извършената дейност, както и стойността на защитавания интерес. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 (в прил. Ред. ДВ, бр. 28 от 2014 г.) – "За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Следва да се има предвид, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения по отношение дължимите разноски, направени пред касационната инстанция, доколкото тази норма е приложима при определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие единствено по дела от административнонаказателен характер, извън случаите по ал. 2, при които отсъства материален интерес, а процесният случай не е такъв, доколкото с отмененото наказателно постановление е наложено административно наказание с имуществен характер в размер на 20 000 лв. В тази връзка изплатените адвокатски възнаграждения по производствата по ЗАНН пред районен съд и пред административен съд са в предвидения минимален размер по Наредба № 1 (прил. ред.) за всяка инстанция – 1356 лв., определен в съответствие с защитавания материален интерес по наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. С оглед на това, не следва да се намалява обезщетението за вреди до 500 лв. – под минимума 1356 лв., определен съгласно изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател КЕВР, че присъденото обезщетение включва ДДС върху размера на адвокатско възнаграждение, което е неправилно. Подобно възражение не е правено в първоинстанционното производство и няма произнасяне на съда по него, поради което не следва да се обсъжда. Следва обаче да се отбележи, че претендираната от ищеца вреда е реално платената цена за адвокатската услуга, включваща и съответно ДДС, като дължимостта на ДДС или възможността за приспадане от търговеца е предмет на друго производство, а не в производството по ЗОДОВ, доколкото не са представени доказателства от ответника, че размерът на ДДС е бил възстановен на ищеца, респ. не е настъпила вреда за този размер. Смятам, че обжалваното решение на административния съд е правилно в частта, в която съдът е уважил иска за вреди в размер на 1356 лв. представляващи адвокатско възнаграждение за производството по ЗАНН пред районния съд, като в тази част не са допуснати твърдените от жалбоподателя КЕВР касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част, както и по отношение на присъдените от първоинстанционния съд разноски за производството по ЗОДОВ. На следващо място смятам, че решението на административния съд е неправилно в частта, в която е отхвърлил иска за вреди представляващи адвокатско възнаграждение за производството по ЗАНН пред административния съд, предвид на това, че е определено обезщетение под минимума на адвокатското възнаграждение определено съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1, поради което съдът е следвало да уважи иска в тази част в пълен размер при съобразяване на изложените по-горе съображения. Съдия: /Марио Димитров/