Решение № 7878 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1646/2017 г.

Решение № 7878 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1646/2017 г., VI о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. П. от гр. Х., срещу Решение № 345/23.12.2016 г., постановено по адм. дело № 287/2016 г. на Административен съд Х. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са изпълнени указанията на ВАС - шесто отделение, дадени в Решение № 7758/27.06.2016 г. и неправилно не й е зачетен трудовият й стаж за посочените в жалбата периоди, въпреки че същият е надлежно отразен в трудовата й книжка. По изложените съображения моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът - директорът на ТП на НОИ гр. Х. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че по развитите доводи за неправилност на решението и несъобразяването със задължителните указания на ВАС касационната жалба следва да се остави без уважение. Сочи, че в случая е констатирано, че трудовата книжка не е оформена съобразно законовите изисквания, поради което не е зачетена като официален удостоверителен документ и не са установени разплащателни ведомости за процесните периоди. Посочил е още, че не са установени разплащателни ведомости за процесните периоди. Счита, за правилни изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не е ангажирала други доказателства, допустими съобразно чл. 40, ал. 5 от НПОС. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 287/2016 г. на Административен съд Х. е било образувано по жалба на настоящата касаторка, против Решение № Ж-19-5 от 24.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Х., с което е потвърдено Разпореждане № 4811168271/ПР№ 1518 от 23.12.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х. С въпросното разпореждане на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО на А. П. е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Производството пред Административен съд Х. се е развило по реда на чл. 226 от АПК, след като с Решение № 7758/27.06.2016 г. по адм. дело № 9110/2015 г. Върховният административен съд, шесто отделение е отменил Решение № 167 от 15.06.2015 г. по адм. дело № 202/2015 г. на Административен съд Х. и е дал задължителни указания за събиране на относими за изхода на спора доказателства, включително да се изяснят въпросите за валидността на трудовата книжка и какво означава изразът "липсващи ведомости" (унищожени, изгубени или не изготвени), включително да се изиска и приобщи към делото трудова книжка № 11 от 05.11.1971 г., представена от А. П. пред пенсионния орган още със заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да се установи нейната валидност - дали тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства (чл. 347 от Кодекса на труда) или при невалидна трудова книжка и неизготвени разплащателни ведомости, жалбоподателката следва да установи твърдяния от нея трудов стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. С обжалваното решение Административен съд Х. е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Посочил е, че пред директора на ТП на НОИ - Х., А. П. е обжалвала постановеното по молбата й Разпореждане № 4811168271/ПР№ 1518 от 23.12.2014 г. само в частта му, касаеща отказа да й се измени пенсията поради незачитане на осигурителен стаж за периода от 01.01.1979 г. до 31.03.1979 г. и от 01.08.1979 г. до 28.08.1979 г., и от началната дата за отпускане на пенсията 05.02.2010 г. вместо 19.01.2010 г., когато е подадено заявлението, като правилно административният орган е извършил допълнителна проверка по отношение на тези периоди. Посочил е, че в случая съобразно отразената в трудовата книжка на жалбоподателката дата на прекратяване на трудово правоотношение с Целодневна детска градина, с. И. - 28.08.1979 г. приложение намира Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране, публикувана във в. "Известия", бр. 53 от 01.07.1960 г. Приел е, че за визирания период трудовата книжка на жалбоподателката не е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което няма доказателствена сила за посоченото в нея и не обвързва пенсионния орган. Посочил е, че административният орган е извършил проверка по съхраняваните разплащателни ведомости на осигурителя и след като проверката не е установила жалбоподателката да фигурира в проверените разплащателни ведомости за времето от 01.08.1979 г. до 31.08.1979 г., то основателно длъжностното лице по пенсионирането не е зачело този период като доказан осигурителен стаж на жалбоподателката. Приел е, че при липсващи разплащателни ведомости за периода от 01.01.1979 г. до 31.03.1979 г. и след като при проверката на 16.03.2015 г. не е видно от книгата на ведомостта да има откъснати листи, то не може да се приеме за доказано и основателно възражението на жалбоподателката, че такива ведомости са съществували към 27.11.2000 г. и именно въз основа на тях е било издадено анулираното УП № 49 от същата дата. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че с Разпореждане № 4811168271/ПР№ 1518 от 23.12.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО на А. П. й е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. П. Д. на ТП на НОИ - Х., същата е обжалвала постановеното по молбата й разпореждане само в частта му, касаеща отказа да й се измени пенсията поради незачитане на осигурителен стаж за периода от 01.01.1979 г. до 31.03.1979 г. и от 01.08.1979 г. до 28.08.1979 г., както и по отношение на началната дата за отпускане на пенсията 15.02.2010 г. вместо 19.01.2010 г., когато е подадено заявлението. Въпросното разпореждането е потвърдено с Решение № Ж-19-5 от 24.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Х. На основание чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Съгласно изискването на ал. 2, документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. По изключение ал. 5 допуска в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, удостоверенията за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход да се издават и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Видно от доказателствата по делото представената трудовата книжка не е оформена съгласно изискванията на Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране (в. "Известия", бр. 53 от 01.07.1960 г.). В трудовата книжка е отразена датата на прекратяване на трудовото правоотношение на А. П. с Целодневна детска градина, с. И. - 28.08.1979 г. Продължителността на придобития трудов стаж (прослужено време) не е записана в цифри и словом, и макар да е положен подпис в графата "подпис на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията и печат", липсва печат на предприятието. При тези обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел, че трудовата книжка не е оформена при спазване на нормативно създадените изисквания, поради което няма доказателствена сила за посоченото в нея и не обвързва пенсионния орган. По отношение на извършената проверка по съхраняваните разплащателни ведомости на осигурителя, съдът законосъобразно е приел, че след като проверката не е установила жалбоподателката да фигурира в проверените разплащателни ведомости за времето от 01.08.1979 г. до 31.08.1979 г. и при липсата на разплащателни ведомости за периода от 01.01.1979 г. до 31.03.1979 г., основателно длъжностното лице по пенсионирането не е зачело този периоди като доказан осигурителен стаж. Изводите на административния съд са обосновани с оглед доказателствата по делото, включително допълнително събраните в изпълнение на указанията на ВАС, както и назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. По изложените съображения, не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение