Решение № 12664 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 262/2016 г.

Решение № 12664 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 262/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. С. В., чрез пълномощника му адв. П. С., срещу решение № 21 от 13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 27/2015 г. по описа на Административен съд Г., с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск. Претендира направените разноски по делото пред двете инстанции. Ответникът - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановеният срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Г. е отхвърлил предявения от З. В. против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че с влязло в сила решение, постановено по НАХД № 333/2013 г. по описа на Районен съд Г. е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление от 15.03.2011 г. на Н. О. отдел "Контролна дейност - ДАИ" - гр. Г. при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което на ищеца са наложени две административни наказания - глоби. За осъществената по делото адвокатска защита Вегенов е заплатил възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. От правна страна съдът е приел неоснователност на предявеният иск при неустановяване по делото на кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена глоба, правна защита. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Твърдяното от ответника, че правна защита по делото не е осъществена не намира опора в доказателствата по делото. В представения в това производство договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 150 лева, което е и заплатено. Ето защо решението като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в претендирания размер от 150 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на лихва, тъй като такава се следва върху размера на обезщетението за причинената вреда. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото се явява основателно при приложението на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Установени са реално направени такова в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ от 08.08.2015 г. и 01.12.2015 г., както и заплатени държавни такси в размер на 15 лева, или общо сума в размер на 515 лева, за които суми е представен и списък по чл. 80 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение