Решение № 7530 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Враца, срещу решение 37 от 03.02.2023 г., постановено по адм. дело 306/2022 г. по описа на Административен съд Враца с доводи за неговата неравилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Общински съвет Борован не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Враца се е развило по оспорването от Областен управител на област Враца на точка 2 от Решение 345 по протокол 39 от проведено на 29.04.2022 г. заседание на Общински съвет Борован. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Обжалваното пред съда решение на Общински съвет Борован е прието на основание чл. 21, ал. 2 от закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 12 от ЗМСМА, чл. 8, ал. 9, т. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и при мотиви изложени в докладната записка и гласи: Тръжни и конкурсни процедури, които са започнали, но не са приключили до края на календарната 2021 г. следва да бъдат прекратени и възложени с нови пазарни оценки. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, на която разпоредба се основава т.2 от решението на Общински съвет Борован, общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. В случая оспореното пред съда решение не съдържа каквато и да е обосновка на необходимостта от приемането му, кои са тръжните и конкурсни процедури, които следва да бъдат прекратени, за да се извърши преценка за правомощията на общинския съвет да постанови прекратяването им. Решението не съдържа изложение относно тези относими обстоятелства, такива не съдържат и в докладната записка на кмета на общината, към чиито мотиви решението препраща. Неправилно при това установяване е прието от съда, че оспореното пред него решение отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение липсва изложение на каквито и да е обстоятелства, които да го обосновават. Неправилно с решението си административният съд обосновава извода си за законосъобразност на оспореното решение с приетото, че житейски е логично, с оглед променените в рамките на годината пазарни условия при динамично променящата се финансово-икономическа обстановка, новите тръжни процедури да стартират при нови тръжни цени. Предоставените от чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА правомощия на общинския съвет могат да бъдат осъществени по реда и при условията, визирани в специалните закони, с оглед вида на общинското имущество. В случая липсата на яснота относно характера и вида на процедурите, които следва да бъдат прекратени основава незаконосъобразност на оспореното пред съда решение. Разпоредбата на чл. 8, ал. 9, т. 2 от ЗОбС, посочена в решението е неотносима към оспорената т. 2 от него. Съдът не е длъжен да установява какви са били съображенията на административния орган, а следва да провери тяхната законосъобразност. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава. Предвид изложеното, като е приел, че административният акт е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваното решение бъде отменено. При този изход на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати такива в размер на 70 лева внесена държавна такса пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение