Решение № 1331 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12225/2020 г.

Решение № 1331 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12225/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 3369/17.05.2019 г. по адм. дело № 12938/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед № 513 з - 8613/15.11.2018 г. по жалба на Б. Крушкин. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материално - правно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмени бележки и в съдебно заседание друг процесуален представител на касатора взима становище по искането за отмяна на влязло в сила решение, по което е постановено влязло в сила решение по адм. дело № 9050/2020 г. на Върховен административен съд, петчленен състав. Ответникът по касационна жалба - Б. Крушкин, с адрес в [населено място], в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на първоинстанционното решение в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Настоящето производство е образувано след като с влязло в сила решение № 13886/10.11.2020 г. по адм. дело № 9050/2020 г. петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия е отменил на основание чл. 239, т. 1 АПК решение № 5841/20.05.2020 г. по адм. дело № 8853/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, пето отделение. За да постанови обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Б. Крушкин. Наказанието е наложено за дисциплинарно нарушение, представляващо деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държаните служители, уронващо престижа на службата - а именно нарушаване на разпоредбите на т. 19, т. 20, т. 24, т. 64 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Деянието на Крушкин според заповедта се състои се в това, че чрез обясненията си дадени на 13.09.2018 г. по повод извършена от инспектор Н. Колимечков стрелба с револвер марка SMITH & WESSON, калибър 38 S & W, SPECIAL, , с фабричен номер CFC9816, за времето от 19, 00 часа на 05.07.2018 г. до 07, 00 часа на 06.07.2018 г. в сградата на НДК в гр. София, Крушкин активно се е опитал да прикрие правонарушителя Колимечков, твърдейки, че не е бил свидетел на подобен инцидент в стаята за отдих и инструктаж. АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й са спазени административно - процесуалните правила по издаването й. АССГ, за да отмени оспорената заповед, е приел, че същата е материално - правно незаконосъобразна, тъй като действията на Крушкин не са уронили престижа на службата и съответно не е налице състава на дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и следователно липсват и предпоставките за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е правилно като краен резултат, макар и не по изложените от АССГ мотиви. Както е посочил и петчленният състав на ВАС в цитираното по - горе решение, с което на основание чл. 239, т. 1 АПК е отменил влязлото в сила решение на предходната касационна инстанция, следва да се вземе предвид като ново обстоятелство съдържанието на влязло в сила решение № 4865/27.04.2020 г. по адм. дело № 9915/2019 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменено първоинстанционното решение на АССО и е отменена заповедта, с която на Н. Колимечков е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за описаната по - горе нерегламентирана стрелба. Цитираното от петчленния състав решение отменя административен акт, поради което и на основание чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК има действие по отношение на всички. Предвид изложеното констатациите в решение № 4865/27.04.2020 г. по адм. дело № 9915/2019 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, че револверът на Колимечков марка SMITH & WESSON, калибър 38 S & W, SPECIAL, с фабричен номер CFC9816, не е произвеждал изстрел след последното му почистване и съответно не е установено Колимечков да е стрелял с него за времето от 19, 00 часа на 05.07.2018 г. до 07, 00 часа на 06.07.2018 г. в сградата на НДК в гр. София. Поради изложеното и твърденията на Крушкин, че не е бил свидетел на подобна стрелба от Колимечков, не могат да се квалифицират като нарушение на етичните правила и съответно давайки обяснения в този смисъл не е осъществил състав на дисциплинарно нарушение, поради което оспорената от него заповед е материално - правно незаконосъобразна. Решението на АССГ като правилно като краен резултат следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят претендираните от ответника по касация разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 750 лева заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от СДВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение