Решение № 3067 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 593/2012 г.

Решение № 3067 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 593/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Светославов Славев, от гр. Павликени, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 15614/28.11.2011 г. по адм. д. № 9377/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба министърът на отбраната чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № КВ - 119/29.03.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/ на Република България му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С обжалваното съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Същата е постановена при спазване на материалния закон. Процедурата и преклузивните срокове, установени в ЗОВСРБ, са спазени. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, релевантни за фактите по делото. Те са правилно установени и се приемат и от настоящия съдебен състав. В случая дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, съгласно който дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в случаи на осъждане на умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност или да упражнява професията или дейността. Влязлата в сила присъда в случая е както правно, така и фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като органът действа при условията на обвързана компетентност. Спорният, според касатора въпрос, неправилно интерпретиран от първостепенния съд, е че заповедта е наложена след изтичане на 2-месечния срок, както и че правоотношението между касатора и работодателя му е прекратено на друго правно основание - поради изтичане на тримесечния срок на отправено до работодателя предизвестие за прекратяване на договора за военна служба. Твърди се, че присъдата е влязла в сила на 4.02.2010 г., а обжалваната заповед е наложена на 22.06.2010 г. - датата на връчването й. Към този момент е изтекъл и тримесечният срок на отправеното от касатора на 19.03.2010 г. предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба. Настоящата инстанция намира посочените в касационната жалба твърдения за неоснователни при следните съображения: На първо място, датата на връчване на заповедта срещу подпис по чл. 250, ал. 1 ЗОВСРБ, не е равнозначна на датата на налагане на дисциплинарното наказание" уволнение" по смисъла на чл. 249, ал. 2 ЗОВСРБ. Налагането на дисциплинарното наказание е датата на издаване на административния акт, а връчването на този акт срещу подпис е моментът, от който тече срокът за обжалване на акта с оглед влизането му в сила, придобиване качеството му на "окончателен" административен акт и настъпването на неговата изпълняемост. В този смисъл следва да се прави разлика по принцип между издаването на административния акт, който в случая е моментът на налагане на дисциплинарното наказание, и моментът на връчването на административния акт като начален момент за настъпване на конститутивното му действие. Неоснователно е и възражението, че е изтекъл срокът на предизвестието и договорът за кадрова военна служба следва да се счита прекратен на друго основание към датата на връчване на заповедта. По принцип фактът на изтичане на предизвестието не е равнозначен на освобождаване от служба и прекратяване на договора за кадрова военна служба. Освобождаването от служба винаги се финализира с конкретен административен акт, като релевантният момент е датата на постановяването му. Поради това фактът на изтичане на предизвестието не е равнозначен на освобождаване от длъжност-необходимо е да се постанови нарочен административен акт от компетентния за това по ЗОВСРБ орган в лицето на министъра на отбраната. Това е и разликата например между служебното правоотношение и последиците на предизвестието за неговото прекратяване и предизвестието за освобождаване от кадрова военна служба, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на пълномощника на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски в размер на 150 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав