Решение № 3794 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2014 г.

Решение № 3794 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 187 от ДОПК. Образувано по жалба на "Пих Индъстри" АД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. "Тутракан" № 100, представлявано от изпълнителния директор Стоян Генов Стоянов и "Ем Коммерс 10" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. "Тутракан" № 100, представлявано от управителя Венелин Стоянов Василев, против отказ за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК изх. № 16-12-420/12 от 24.03.2014 г. на Министъра на финансите. Ответникът по жалбата - министърът на финансите чрез процесуалните си представител юрисконсулт Велков изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, развити в с. з. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че жалбата е подадена от надлежни страни, и в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на разглеждане в настоящето производство е отказ на Министъра на финансите, с изх. № 16-12-420/12 от 24.03.2014 г. за даване на предварително съгласие за предвиденото с оздравителния план отсрочване, разсрочване на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и за редукция на лихвени задължения по тези вземания. Мотивът за постановеният от министъра на финансите писмен отказ е, че не са предложени достатъчно гаранции за изпълнението на оздравителния план по отношение на държавните вземания, както и, че залегналото в този оздравителния план, отсрочено изплащане на публични вземания за задължителни осигурителни вноски е недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 183, ал. 7 ДОПК при липса на хипотезите на чл. 186 от ДОПК. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ДОПК, оздравителен план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Както се посочи с обжалваното писмо министъра на финансите е отказал отсрочване и разсрочване на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски, съгласно оздравителния план на "Прециз интер холдинг"- АД, с. Иваново, обл. Русе, поради това, че не са предложени достатъчно гаранции за изпълнението му по отношение на държавните вземания. По отношение на преценката дали с оздравителния план са предложени достатъчно гаранции по отношение държавните вземания, няма законово установени критерии, при наличие на които министърът на финансите дава предварително съгласие за приемане на оздравителния план или извънсъдебно споразумение в производство по несъстоятелност. С оглед на това следва да бъде прието, че при тази преценка министърът действа в рамките на оперативна самостоятелност, а съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на актове. От данните по делото не се установява административният орган да е упражнил правата си превратно, тъй като при постановяване на отказа той се е съобразил със становищата на компетентните органи, определени от закона - чл. 184, ал. 1 от ДОПК. От същите се установява, че всеки един от тях- директор на ТД на НАП, управител на НОИ и изпълнителен директор на Национална агенция по приходите са изразили отрицателно становище по отношение на обстоятелството, че планът съдържа достатъчно гаранции за удовлетворяване на вземанията на държавата. Съгласно чл. 183, ал. 7 от ДОПК не се разрешава отсрочване на задълженията за задължителни осигурителни вноски, освен при стихийни бедствия - чл. 186 от ДОПК. Според чл. 186 от ДОПК отсрочване се допуска, но само при безспорни доказателства за стихийни бедствия, които включват: пожари, земетресения, градушки, катастрофи и др. подобни. В обжалваният отказ Министъра на финансите правилно е посочил, че отсрочено изплащане на публични вземания за задължителни осигурителни вноски е недопустимо, при липса на хипотезите на чл. 186 от ДОПК, както в настоящият случай. Предвид на гореизложеното следва бъде прието, че отказът на министърът на финансите за даване на предварително съгласие за отсрочване и разсрочване на публични задължения, съобразно предложен оздравителния план на "Прециз интер холдинг"- АД, с. Иваново, обл. Русе, в открито производство по несъстоятелност по т. д. № 33 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Русе, е законосъобразен и като неоснователно оспорването на "Пих индъстри" АД и "Ем коммерс 10" ЕООД следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение