Решение № 3774 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15785/2009 г.

Решение № 3774 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15785/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба Началника на РДНСК - Варна, против решение № 1569/5.10.2009 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 1471/2009 г., с което е отменено писмо с изх. № ДК-05-10-01-005/21.05.2009 г. на Началника на РДНСК - Варна, обективирало отказ за произнасяне по жалба на Снежинка Милева Богданова от гр. Варна, с вх. № ДК-05-10-02-616/19.05.2009 г., съдържащо искане за образуване на производство по установяване нищожността и незаконосъобразността на акт за узаконяване № 176/29.12.2004 г. на жилищна сграда в ПИ 658 по плана на к. к. "Чайка" - Варна, на името на Стефан Градев Градев. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му. Сочи се, че действително Началникът на РДНСК - Варна е задължен да се произнесе, но когато е сезиран да разгледа законосъобразността на издадени от главните архитекти валидни индивидуални административни актове. В случая, видно от представеното удостоверение на район "Приморски" - община Варна и събраните служебно от съда доказателства, такъв документ, издадена от орган на общинската администрация, в кръга на неговите правомощия, не е налице, такъв не съществува. ЗУТ е специален закон спрямо АПК, който не предвижда административният орган да се произнася по законосъобразността във всичките й форми, а само по реда на чл. 216 ЗУТ - при редовно издаден индивидуален акт, след проверка на допустимостта на жалбата срещу него. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните страни - Снежинка Милева Богданова и Стефан Градев Градев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Съгласно чл. 216, ал. 1, и 2 ЗУТ, определени административни актове, между които са и тези от вида на процесния, предвид § 184, ал. 10 от ПЗР на ЗУТ, не подлежат на пряко обжалване пред съда, а пред органите по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ. Обосновано решаващият състав е посочил, че при изчерпателното изброяване на хипотезите в чл. 88, ал. 1 от АПК, не може да се възприеме възражението за недопустимост на административното обжалване и правилно е дал подробни указания на касационния жалбоподател по какъв начин следва да бъде проведено производството пред него. Решението е в съответствие с чл. 216, ал. 1 - 5, чл. 149 ЗУТ и чл. 35 и 97, ал. 1 АПК, не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение на ВАС, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в установения срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспореното решение, за да постанови горепосочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че писмото-отказ, макар и да не отговаря на всички изисквания на АПК за форма, представлява годен за обжалване индивидуален административен акт, съдържащ волеизявление на административния орган, сезиран от Богданова по реда § 184 ПЗР на ЗУТ, съобразно срока и изискванията на чл. 215 ЗУТ, с искане за прогласяване на нищожност на представен акт за узаконяване, засягащ нейни права, приложен по гр. дело № 1152/2005 г. на ВОС образувано по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Приемайки, че следва да се произнесе по искането, съдът е събрал доказателства и е дал подробни указания на административния орган за начина на провеждането му. Решението е правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. Неправилно е разбирането на касатора, че не е компетентен да се произнася по нищожността на процесния акт за узаконяване.