Решение № 14877 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2012 г.

Решение № 14877 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2012 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от "Еко Енерджи - Могилино" ЕООД, с. Могилино, област Русе срещу Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) София, за отмяната като нищожно. С жалбата са изложени и доводи по чл. 146 от АПК за незаконосъобразност на оспорения административен акт. С жалбата е направено искане по чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона - чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) предварително изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Твърденията са, че разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от ЗЕ противоречи на общностното право - разпоредбата на чл. 37, ал. 17 от Директива 2009/73/ЕС, установяваща според жалбоподателя задължение за държавите членки на Европейския съюз да осигурят подходящи механизми за обжалване на актовете на националния регулатор пред независим орган, какъвто в случая се явява Върховният административен съд. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира, че искането е процесуално недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане, по следните съображения: Предмет на жалбата е Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени. Решението е с правно основание по чл. 21, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката и се отнася до определянето на временна цена, каквото правомощие е разписано на ДКЕВР в чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ. Съгласно чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, решенията на ДКЕВР, в това число и мълчаливият отказ, се обжалват пред Върховния административен съд, като обжалването не спира изпълнението на обжалваното решение. Законодателят е посочил, че искането за спиране изпълнението на обжалваното по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Оспореното решение не попада в нито една от трите хипотези, за които законодателят е предвидил, че е допустимо произнасяне по искане за спиране на действието на оспорен по съдебен ред административен акт, което налага оставяне на искането за спиране без разглеждане. Възражението на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, поради противоречие на същата с разпоредбата на общностното право - чл. 37, ал. 17 от Директива 2009/73/ЕС, не се възприема като основателно от настоящия състав на Върховния административен съд. Предмет на жалбата е решение на ДКВЕР, издадено на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката, с което регулаторният орган определя временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежа на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, чието предварително изпълнение по силата на чл. 13, ал. 7 от ЗЕ е допуснато. Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 13 юли 2009 г. установява общите правила за вътрешния пазар на природния газ в Общността. Според чл. 1 от Директивата, същата установява общите правила за преноса, разпределението, доставката и съхранението на природен газ и определя правилата, свързани с организацията и функционирането на сектора на природен газ, достъпа до пазара, критериите и процедурите, приложими при предоставянето на разрешения за пренос, разпределение, доставка и съхранение на природен газ, както и експлоатация на системите за природен газ. Налице е различие в материята предмет на правната регламентация по Закона за енергетиката и по Директивата, поради което разпоредбите на последната са неприложими при регламентация цените на електрическата енергия. Отделно от това, разпоредбата на чл. 37 от Директивата, на която жалбоподателят се позовава, регламентира правилата за отваряне на пазара за природен газ и правилата за реципрочност, а не подходящи механизми за обжалване на актовете на националния регулатор пред независим орган, каквото е твърдението в жалбата. С чл. 37, ал. 17 от Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия е предвидено държавите-членки да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. Разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от ЗЕ не препятства възможността засегнатата страна, да има право да обжалва решението на регулаторния орган по същество, а е обявила искането за спиране за недопустимо, с изключение на случаите, в които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Обжалваемостта е допустима, доколкото е установено засягане на права, свободи или интереси, пряко и непосредствено в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 147, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда изрична забрана за съдебен контрол на допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, с което не се нарушава изискването за обжалваемост на решението на регулаторния орган по общностното право. При тези обстоятелства са неоснователни доводите на жалбоподателя за неприложимост на нормата на националното право - чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, поради противоречие на същата с норми на общностното право. Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, Върховният административен съд, Четвърто отделение