Решение № 6545 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2014 г.

Решение № 6545 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив против решение № 1517/26.06.2014 г. по адм. д. № 3168/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен АПВ № 1321023/24.07.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания на съда. С решението са присъдени разноски на оспорващия в размер на 924 лв. Ответната страна - "Първа шоколадова борса" ООД, гр. Пловдив, чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба по изложени съображения в подаден писмен отговор на касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски и за двете инстанции. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Спорът, както правилно е определен и от първоинстанционния съд, е правен и се свежда до приложимият ред за погасяване на вземания, установени с влязъл в сила РА. Фактите са безспорно установени: С влязъл в сила Ревизионен акт № 161104739/12.12.2011 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № Р-1200970/12.01.2012 г. на дружеството са установени задължения от непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от м. 09.2007 г. до м. 04.2008 г. в размер на 58 154,37 лв. и лихви - 26 721,20 лв. За установените с РА задължения, не е имало образувано производство по принудително изпълнение. Извършено е плащане от длъжника по сметка на ТД на НАП - Пловдив в размер общо на 58 200 лв. с платежни нареждания от м. 01, м. 02 и м. 04.2012 г. С искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК вх. № 70-00-9948/24.06.2013 г. длъжникът е заявил, че с така внесените суми в общ размер 58 200 лв. погасява изцяло главницата на установените публични задължения. По повод подаденото от дружеството - длъжник искане за прихващане или възстановяване е възложена проверка и е издаден процесния АПВ, с който органът по приходите не е приел посочения от искателя начин на погасяване на публичните вземания, а е приел, че главниците на непогасените публични задължения следва да се погасяват, ведно със съответните им прилежащи лихви, съобразно поредността на възникването на публичните вземания, т.е. прието е, че едновременно следва да се погаси съответната главница с прилежащите й лихви на най-рано възникналото публично вземане, като остатъкът от внесената сума следва да се използва за погасяване на лихви за периода 13.12.2011 г. - 12.01.2012 г. Органът по приходите се позовава на основание разпоредбите на чл. 169, ал. 3 и 4 от ДОПК, във вр. с ал. 1 от ДОПК, в редакцията към момента на извършените плащания - 2012 г. В тази връзка е прието, че нормата на ал. 4 на чл. 169 от ДОПК, в редакцията към момента на извършените плащания - 2012 г., само конкретизира реда на погасяване на публичните задължения за данъци, съобразно поредността на възникването им, което погасяване обаче следва да бъде извършено при съобразяване с разпоредбата на ал. 1 на чл. 169 на ДОПК. Поддържаните доводи в касационната жалба на директора на ТД на НАП са в същия смисъл, че извършените плащания от дружеството следва да се използват за погасяване на главниците и съответните прилежащи лихви към тях, съобразно реда на възникване на задълженията, предвид акцесорния характер на задължението за лихви. Счита, че приложимите разпоредби са тези, действащи към периода на задълженията, а не текстовете от ДОПК в изменената редакция, в сила от 1.12.2013 г. и действаща към момента на приключване на устните състезания, както е приел съдът, които като процесуални правила, регламентиращи реда за погасяване на вземанията, следва да бъдат съотнесени към процесното правоотношение с процесуален характер, касаещо процедура по прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК. Според съда, с постъпилата от дружеството сума в размер на 58 200 лв., следва да се извърши погасяване изцяло на главниците на установените публични задължения с влязъл в сила РА акт № 161104739/12.12.2011 г., поправен с РА за поправка № Р-1200970/12.01.2012 г., съобразно поредността на възникването им за съответните данъчни периоди от м. 09.2007 г. до м. 04.2008 г., в размер на 58 164,37 лв., като едва тогава, след погасяване на всички главници, следва да се пристъпи към погасяване на лихвите по ревизионния акт, в какъвто смисъл са указанията на съда към административния орган, на когото е върната преписката за ново произнасяне по искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК вх. № 70-00-9948/24.06.2013 г., подадено от "Първа шоколадова борса" ООД. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за приложимост на относимите процесуални разпоредби в редакцията им, в сила от 1.12.2013 г., т.е. към периода на приключване на устните състезания пред съда. Правилно са проследени от съда законодателните изменения, свързани с обявяване на отделни текстове от разпоредбата на чл. 169 ДОПК за противоконституционни с постановени решения на Конституционния съд. Разпоредбата на чл. 169 от ДОПК е озаглавена "Последователност на погасяванията". Разпоредбите на ал. 1, ал. 2 и ал. 3 са в редакцията, действала към момента на извършените плащания - м. 01, м. 02 и м. 04.12 г., редакциите на текста при влизане в сила на ДОПК, съответно, изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., които гласят, че публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. В същата последователност се погасяват и разсрочените и отсрочените публични вземания. При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган, а ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Измененията са в ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 (нови), както и ал. 8 (предишна ал. 5) от 169 ДОПК, публикувани в хода на развилото се административно, впоследствие и съдебно производство, съобразно Решение № 2 от 4.02.2014 г. на Конституционния съд на РБългария по к. д. № 3/2013 г., ДВ, бр. 14 от 18.02.2014 г., в сила от 4.03.2014 г. С посоченото решение на КС изменението на ал. 4, в сила от 1.01.2013 г. е обявено за противоконституционно. Съобразно решението на КС са приети нови ал. 5, ал. 6 и ал. 7, а ал. 8 е предишна ал. 5. Новите разпоредби са свързани с поредността на погасяване на задълженията и относима към спора е ал. 6, нова, изм. бр. 18 от 2014 г., в сила от 4.03.2014 г., съгласно която при прилагане на ал. 5 към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. Разпоредбата е относима към задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт, но до образуване на изпълнително дело, какъвто е конкретния случай. Безспорно е, че искането, по което е постановен процесният административен акт, е подадено преди започване на принудителното им събиране и приложима е действащата разпоредба на ал. 6 от чл. 169 ДОПК. Изключени са от приложение ал. 3 и ал. 4 след образуване на изпълнителното дело, в който случай публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. При това положение по отношение на спора, касаещ процедура по прихващане и възстановяване по смисъла на чл. 129 от ДОПК, следва да намери приложение процесуалното правило на чл. 169, ал. 6 от ДОПК, регламентиращо реда за погасяване на публичните вземания, в редакцията на нормативния текст към момента на приключване на устните състезания по делото. Съобразно изложеното, решението съдържащо указания към приходния орган по приложението на закона, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на ответника по касация се дължи присъждане на разноски, които съобразно представения пред настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие са в размер на 1138 лв., договорено и платено адвокатско възнаграждение. С първоинстанционното решение са присъдени разноски на оспорващата страна в размер на 924 лв., поради което искането на процесуалния представител за присъждане на разноски за двете инстанции, заявено в съдебното заседание пред касационната инстанция е основателно само за направените разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение