Решение № 15590 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8309/2020 г.

Решение № 15590 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8309/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / – Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Желязкова, против решение № 677/17.06.2020 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 16/2020 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-02000219002725-091-001/10.09.2019 г., издаден от началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 209/2.12.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - М. Георгиев, чрез адв. Добрев, в с. з. оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Подробни съображения развива в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е бил ревизионен акт № Р-02000219002725-091-001/10.09.2019 г., издаден от началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 209/2.12.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП. Със същия е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на М. Георгиев в качеството му на управител на [фирма] за дължимите от дружеството задължения за ДДС за данъчен период 1.12.2013 г. -31.12.2013 г. главница - 2 504, 25 лева и лихви 1 437, 66 лева, за КД за 2013 г. – главница - 3 301, 60 лева и лихви 1 825, 58 лева и КД за 2014 г. в размер на 865, 65 лева и лихви 390, 68 лева, за данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения за периода 1.01.2014 г. -31.12.2014 г. в размер на 169, 41 лева и лихви 95, 28 лева и за периода 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на 7, ЗЗ лева и лихви 3, 62 лева, за осигурителни вноски във фонд "ДОО" за периода 1.12.2013 г. - 31.12.2013 г. в размер на 47, 75 лева и лихви 27, 27 лева, за осигурителни вноски за ДЗПО в УнПФ за периода 1.12.2013 г. -31.12.2013 г. в размер на 14, 32 лева и лихви 8, 18 лева и за здравно-осигурителни вноски в НЗОК за периода 1.12.2013 г. -31.12.2013 г. в размер на 23, 00 лева и лихви 13, 13 лева и за периода 1.04.2014 г. -30.04.2014 г. в размер на 16, 80 лева и лихви 9, 04 лева. За да определи задълженията органът по приходите е приел следното: През периодите, за които са установени данъчни задължения с влязъл в сила РА № Р-02000215006527-091-001/22.01.2016 г., М. Георгиев е управител на [фирма] до 10.02.2017 г., на която дата прехвърля собствеността на дружествените дялове на Й. Георгиев, т. е. налице е първата материално-правна предпоставка от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Втората предпоставка от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно укриването на факти и обстоятелства органите по приходите обосновават с факта на неправилно отразени счетоводни записвания, които са довели до "изкривен" финансов резултат, като е установено пълно несъответствие между приходи и разходи от оборотна ведомост, ГДД и отчет за приходи и разходи. Налице е укриване на приходи от продажби от осъществени облагаеми доставки, които не са включени в подадените от дружеството СД по ЗДДС и ГДД, обстоятелство, установено с влезлия в сила РА. Относно третата предпоставка - причинно-следствена връзка (между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци и осигурителни вноски) същата е обоснована с факта, че РЛ умишлено е предприело действия, с които да се освободи от задълженията си на управител на дружеството, продавайки дружествения си дял на Й. Георгиев. Относно наличието на четвъртата предпоставка - невъзможност установените публични задължения да бъдат събрани е посочено, че по отношение на установените с РА задължения и тяхната събираемост са предприети действия от дирекция "Събиране" към ТД на НАП Бургас и ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора - образувано е изп. № [ЕГН]/2015 г.; издадено е съобщение за доброволно изпълнение изх. № 005502/2015/000001/12.05.2015 г. - няма постъпили суми по изпълнителното дело; издадено е ПНОМ изх. № С160002-022-000889/02.06.2016 г., с което е наложен запор върху открита банкова сметка в ТБ ЦКБ АД - по сметката липсват авоари. Няма запор върху движимо и недвижимо имущество имущество, тъй като дружеството не притежава такова. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени като незаконосъобразен РА, първоинстанционният съд е приел, че в случая не са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Приел е за недоказано укриването на факти и обстоятелства като елемент от състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, както и наличието на причинна връзка между действията на Георгиев в качеството му на управител и невъзможността да бъдат събрани установените публични вземания. Според решаващия състав към момента на издаване на ЗВР на жалбоподателя - 25.04.2019 г., не е безспорно установено, че дружеството не е могло да плати публичните си задължения установени с издадения му ревизионен акт. След анализ на приложените по делото доказателства съдът е констатирал, че в случая не са били предприети всички необходими действия от публичния изпълнител, както за установяване на имуществото на дружеството - длъжник, така и за обезпечаване и събиране на публичните задължения, както след тяхното установяване с влязъл в сила РА, така и след прехвърляне на дружествените дялове от М. Георгиев на Й. Георгиев, въпреки, че изпълнителното дело е било образувано още през 2015 г. От приложената по делото оборотна ведомост на [фирма] за периода от 1.01.2017 г. до 6.02.2017 г. (л. 362 от делото), съдът е установил, че дружеството към 6.02.2017 г. (момента на прехвърляне на дружествените дялове), е притежавало стоки на стойност 28 503, 40 лева, имало е вземания от клиенти на стойност 25 418, 36 лева, на "каса" е имало сумата от 18223, 55 лева, съответно по разплащателна сметка е имало сумата от 29 096, 80 лева, тоест към този момент е разполагало с възможност за заплащане на публичните си задължения. От друга страна по делото не са налични доказателства публичният изпълнител да е изследвал дали дружеството притежава парични средства "на каса", какво е станало със сумите по банковата сметка, с предадените стоки и с вземанията от клиенти, след прехвърляне на дружествените дялове. Също така запорното съобщение до ЦКБ АД е изпратено на 9.10.2018 г., почти две години след прехвърляне на дружествените дялове от страна на М. Георгиев. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. В касационната жалба се развиват доводи, че административният съд не е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е направил необосновани изводи, че не са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, даващи основания да бъде ангажирана отговорността на физическото лице в качеството му на управител на [фирма] за задължения за данъци и ЗОВ. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са установени от първоинстанционния съд. Спорен между страните е въпросът налице ли са условията по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на М. Георгиев в качеството му на управител на [фирма]. По изложените по-горе мотиви, след дадено тълкуване на правната норма и съобразявайки я с фактите и обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос и правилно е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това, изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението е невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. При така даденото тълкуване на нормата от материална и от процесуално правна гледна точка обосновано е прието, че между страните е безспорно само първият елемент от фактическия състав. Подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за осъществени доставки, за които в ревизионното производство е установено, че не са декларирани получени приходи и не е начислен дължим ДДС, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките – декларации по ЗДДС и ГДД не е налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Правилно е приел съдът, че такава пряка причинна връзка в случая не е доказана от страна на приходната администрация. По изложените съображения оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,