Решение № 4041 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14018/2016 г.

Решение № 4041 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14018/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Касационно производство e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 98, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационни жалби на директора на ТП на НОИ – П. и председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО при ТП на НОИ – П. срещу решение № 1870/18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2921/2015 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ - П., срещу експертно решение № 0396 от 17.09.2015 година, постановено от специализиран състав по очни болести при НЕЛК, по отношение на освидетелстваното лице Й. Г. Д. – Х.. Посочените в жалбите пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени постановения индивидуален административен акт. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ – С. не ангажира становище по касационните жалби. Ответникът - Й. Г. Д. – Х., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационните жалби. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата на Директора на ТП на НОИ – П. е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право на касационно оспорване имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Директорът на ТП на НОИ – П. не е бил страна в първоинстанционното производство. Доводите за противното досежно качеството му на заинтересована страна не могат да бъдат споделени. Под "заинтересовани лица" разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, която определя страните в съдебно-административното производство, има предвид заинтересованите граждани и организации съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. В същия смисъл с нормата на чл. 27, ал. 1 АПК е предвидено, че страни в административното производство са привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации по дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на АПК (юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон). Налице е обаче разлика между заинтересованите страни в административното производство и заинтересованите страни в съдебно-административното производство, защото не всяка заинтересована в административното производство страна е такава и в съдебното производство. За да придобие качество на заинтересована страна в съдебния процес съответният правен субект трябва да бъде страна по материалното административно правоотношение (такива в случая са освидетелстваното физическо лице и органите на медицинската експертиза, а не и директорът на ТП на НОИ). Административните органи, които са упражнили законово предоставени им правомощия в производството по издаване на крайния административен акт, подлежащ на съдебно обжалване по силата на закона, не са заинтересовани лица и организации с лично засегнати права и законни интереси от издаването или отмяната на акта. Поради това те нямат качеството на страни в съдебното производство и произтичащите от това качество процесуални права. В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от АПК. В този смисъл, Директорът на Териториалното поделение Националния осигурителен институт - П. правилно не е бил конституиран като надлежна страна с право на процесуално участие в първоинстанционния съдебен процес пред Административен съд - П.. Предвид гореизложеното, касационната жалба на Директора на ТП на НОИ – П. против решение № 1870/18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2921/2015 г. по описа на Административен съд – П., като подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство, обуславя наличието на хипотезата, установена в чл. 215, т. 1 АПК. Поради това определението за даване ход на делото по същество, в частта по отношение жалбата на директора на ТП на НОИ - П., следва да бъде отменено, същата като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото, в тази му част - да се прекрати. Касационната жалба на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО при ТП на НОИ – П. срещу решение № 1870/18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2921/2015 г. по описа на Административен съд – П. е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ - П., срещу експертно решение № 0396 от 17.09.2015 година, постановено от специализиран състав по очни болести при НЕЛК, по отношение на освидетелстваното лице Й. Г. Д. – Х., с което й е определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, за срок – пожизнен. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че няма спор между страните по отношение влязлото в сила съдебно решение № 873 от 29.04.2015 г. по адм. дело № 3509/2014 г., с което Административен съд – П. отменя експертно решение от 22.10.2014 г. на специализирания състав на НЕЛК и връща преписката на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне в съответствие с указанията на съда в мотивите, като в тях решаващият съдебен състав отбелязва, че в зрителното състояние на жалбоподателката Д. - Х. не може да се очаква подобрение и че тя не може да се придвижва в непозната среда без чужда помощ. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяването, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняването е необходимо назначаване на вещо лице. В случаят, от съдържанието на заключението по назначената съдебно – медицинска експертиза при първоначалното разглеждане на спора, се установява, че зрителното състояние на освидетелстваното лице е вродено и пожизнено, като дясното око е абсолютно сляпо, а лявото око е с практическа слепота. Вещото лице е посочило, че в конкретния клиничен случай не може да се очаква подобрение, но състоянието може да се стационира или влоши допълнително, както и че пациентката не може се придвижва в непозната среда без чужда помощ. Решаващият съд правилно анализира приложимата нормативна уредба - чл. 101а, ал. 2 от Закона за здравето, съгласно която при дефинитивни състояния, посочени в наредбата по ал. 1, при които няма възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено. Изследвана е хипотезата, установена в т. 8 от Ч. П., раздел VІІІ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, предвид която при невъзвратими морфологични изменения в очните придатъци, преден очен сегмент, пречупващи среди и заден очен сегмент решението е с пожизнен срок, независимо от зрителните функции. С оглед релевантната към предмета на спора правна уредба е обоснован извод, съгласно който при издаване на експертното решение специализираният административен орган се е съобразил със задължителните указания на съда и е приел, че по отношение на лицето състоянието е такова, че няма възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, както и че в случая са налице невъзвратими морфологични изменения, поради което е определил срок пожизнен, а определянето на нуждата от чужда помощ е съобразено с разпоредбата на чл. 68, ал. 2 НМЕ - чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. В заключение, решаващият съд приема, че административният орган е съобразил фактически установеното, с влязлото в сила съдебно решение и въз основа на съдебно-медицинска експертиза е направил обективна и точна преценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Предвид горното, като е отхвърлил жалбата на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – П. първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, ТП на НОИ – П. следва да заплати на ответницата Й. Г. Д. – Х. разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/ - представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 1, чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,